Във времена на криза, колкото и страшно да е положението, човекът има едно свойство, което му помага да оцелее. Въпреки всичко. И това е смехът. Въпреки страха, въпреки трудностите, хората намират сили да обобщят ситуацията и да изразят своите емоции в песни, стихове, снимки. Така се ражда народният фолклор.

Казвам ви! Ще оцелеем

Днес за пръв път излязох. За ракия. Щото хляб имам за три години. То за ракия имах за повече. Ама напрежение. Всеки път, като ми спрат филма да ми кажат- няма паника, и отива половинка. На екс.

На етажа срещам комшията. Дължа му 300 кинта. Не за тока, за ракията. Тръгвам към него, свалям маската, и той „бам“ – не ти ща парите. Мил човек.  Не ми даде да го целуна. Даде ми още 100 лева.

Домоуправителят.  Пред входа на блока. С гръб. Нежно кашлям да се обърне. Обърна се. Викам да платя за входа. Лицето му – дъга. Изкачи единадесет стъпала назад. Виждал ли си лебед от Большо̀й театър? – Нищо няма да плащаш (чувам седем етажа по-нагоре)!

Отивам пред магазина. Всички през два метра. Последните двама са в съседния град. Изкашлях се общо три пъти. Отстъпиха ми ред. Веднага. Всичките. Но в магазина не ме пуснаха. Дариха ми 8 каси ракия. Безвъзмездно. Отвън. Мили хора.

Казвам ви! Ще оцелеем. Има солидарност в тоя свят. Айде,  че отивам да кихам за домати и магданоз.

ИЗТРЕЩЯВАНЕ

Изтрещяваме бавно, неусетно почти,

изтрещяваме вкъщи, от зори до зори.

Генералът нарежда: „Стой у дома! От 8 до 10 пазарувай сама”.

Днес започна 15-тия ден

и при нас вече има един заразен.

Очакваме още и слушаме как

пикът ще дойде… няма как, няма как…

Едно старо момиче започва в мен да личи

по пижама, без грим, без прическа дори.

Обяснима развръзка и естествен процес:

ще се справим ли с вируса, да правим ли тест?

Вкъщи стоим си и търпим, и мълчим,

и се питаме: „Колко ли още ще издържим”?

Изтрещяваме бавно, неусетно почти.

Изтрещявам напълно и това ми личи…

Мерки по време на епидемия

Със храна се запасете, в ресторанти не ходете.

Не – на сбирки с много хора, по-добре на село в двора.

Малко гроздова ракийка, натрийте чесън на филийка.

Това е здравословна тактика и най-добрата профилактика!

*************************

Тихо се сипе пролетен сняг,

КОВИД-а дебне вънка с мерак.

Де е на двора старият пън?

Нямам идея – не ходя навън.

ВИДОВДЕН

11 април 2020 г. гр. Варна, 09:40 ч.

Българската пролет не настана.

Даже и Великден не дойде.

Скрихме се на топло под юргана. Всеки сам – зад щори и перде.

В паркове, по спирки, магистрали, тръгнаха ченгетата на лов.

Пуснеш телевизор – генерали! – пилците броят във „Пирогов”.

Гнусната държавна политика – да тресеш България от страх.

Дръжте си зад зъбите езика! – но защо? – така и не разбрах.

Нас ни лъжат, братя! Нас ни лъжат! Лъжат – със загрижени очи.

Моля ви, простете, че съм тъжен… Срам ме е, че цял народ мълчи.

А край мен мисирките си крякат. И пред храма Български смален, не Великден!, аз мълча и чакам най-подир да дойде Видовден.

… следва продължение

Настоящото четиво НЯМА за цел да провокира политически дебати, теории на конспирацията, да дава оценка в стил „кой крив – кой прав”, нито да демонстрира проява на неуважение към Генерал Мутафчийски.

Нека се посмеем, да се позабавляваме… и да помним. А след това всеки сам за себе си да си извлече поука.

Текстовете и снимките са от интернет, главно Фейсбук – събрани, подредени и редактирани от мен. Те са произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор. Според „Малък тълковен речник на българския език“, Стоян Буров и Пенка Пехливанова, издание 1998 г. афоризмите и епиграмите под формата на текстове и снимки могат да се категоризира като съвременен български фолклор и по смисъла на чл. 4 т. 3 и чл. 6 ал. 1 от ЗАПСП  не са обект на авторско право що се отнася до първоизточниците.