Настоящото четиво НЯМА за цел да провокира политически дебати, теории на конспирацията, да дава оценка в стил „кой крив – кой прав”, нито да демонстрира проява на неуважение към Генерал Мутафчийски.

Нека се посмеем, да се позабавляваме… и да помним. А след това всеки сам за себе си да си извлече поука.

Текстовете и снимките са от интернет, главно Фейсбук – събрани, подредени и редактирани от мен. Те са произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор. Според „Малък тълковен речник на българския език“, Стоян Буров и Пенка Пехливанова, издание 1998 г. афоризмите и епиграмите под формата на текстове и снимки могат да се категоризира като съвременен български фолклор и по смисъла на чл. 4 т. 3 и чл. 6 ал. 1 от ЗАПСП  не са обект на авторско право що се отнася до първоизточниците.

Във времена на криза, колкото и страшно да е положението, човекът има едно свойство, което му помага да оцелее. Въпреки всичко. И това е смехът. Въпреки страха, въпреки трудностите, хората намират сили да обобщят ситуацията и да изразят своите емоции в песни, стихове, снимки. Така се ражда народният фолклор.

Нуждата от злото

Човечеството получи болестта, от която се нуждаеше. Спряхме да уважаваме здравето си, затова се разболяхме достатъчно, за да осъзнаем кое е най-важното.

Вече не оценявахме природата, затова се разболяхме от болест, която ни накара да осъзнаем колко ценно всъщност е да бъдеш сред природата.

Спряхме да работим върху семействата си, затова болестта ни заключи в домовете ни, за да се научим отново да функционираме като семейство.  Спряхме да ценим възрастните хора и болните и се появи тази болест, за да ни напомня колко са уязвими.

Спряхме да ценим здравните специалисти и фармацевти, за да разберем колко са незаменими… Спряхме да уважаваме учителите си и болестта затвори училищата ни, за да могат родители сами да опитат ролята на учители…  Мислехме, че можем да купим всичко, да бъдем навсякъде и с всеки, затова получихме тази болест- за да осъзнаем, че нищо не е даденост.

Алчността ни обърка – прекарвахме свободното си време в търговските центрова, затова болестта ни затвори, за да разберем, че не можем да си купим щастие. Обръщахме огромно внимание на външния си вид и се конкурирахме помежду си, затова тази болест закри лицата ни, за да разберем, че красотата е преходна.  Мислехме си, че сме владетелите на тази земя, затова се разболяхме от тази болест – за да може нещо миниатюрно, което дори не можем да видим, да ни укроти, да ни даде урок и малко смирение.

Тази болест отне много от нас, но също така ни дава възможност да научим толкова много и да разберем кое е най-важното в живота.  Имаме болест направо по мярка. Ние – човешкият род, вероятно наистина сме имали нужда от нея.

… следва продължение