Настоящото четиво НЯМА за цел да провокира политически дебати, теории на конспирацията, да дава оценка в стил „кой крив – кой прав”, нито да демонстрира проява на неуважение към Генерал Мутафчийски.

Нека се посмеем, да се позабавляваме… и да помним. А след това всеки сам за себе си да си извлече поука.

Текстовете и снимките са от интернет, главно Фейсбук – събрани, подредени и редактирани от мен. Те са произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор. Според „Малък тълковен речник на българския език“, Стоян Буров и Пенка Пехливанова, издание 1998 г. афоризмите и епиграмите под формата на текстове и снимки могат да се категоризира като съвременен български фолклор и по смисъла на чл. 4 т. 3 и чл. 6 ал. 1 от ЗАПСП  не са обект на авторско право що се отнася до първоизточниците.

Във времена на криза, колкото и страшно да е положението, човекът има едно свойство, което му помага да оцелее. Въпреки всичко. И това е смехът. Въпреки страха, въпреки трудностите, хората намират сили да обобщят ситуацията и да изразят своите емоции в песни, стихове, снимки. Така се ражда народният фолклор.

Изповед на един затворен вкъщи татко

„Ден… Еb@ ли го кой от карантината…

8:06 – Събудих се. Поех въздух за 10 секунди – не са закашлях… Коронке, да го д@хаш и днес!!!

8:23 – Тази сутрин за сефте не чух петела. Оказа се, че нек‘ъв пор, го е карантинирал forever…

9:01 – Пия кафе и ровя из Фейса… Нищо ново, навсякъде Годжи и тоалетна хартия…

9:30 – След кафето и две цигари, осъзнах, че тоалетната хартия си е важна…

10:44 – Вързах на детето една каишка и му казах да лае от време на време, а и като види дърво да дигне крак и да пишка… Всичко в името на разходката…

11:07 – Изкъпах малкия и му взех кокала, подхвърлен от комшийката отгоре…

12:13 – Ходихме до магазина… Ни леб, ни уj.. Купихме си пакет „Еверест“ и кафе… Все пак детето е на почти 5, що па да не яде бисквити с кафето…

13:33 – Измихме си ръцете със сапун, веро, Аче, Вениш, белина, домашен сапун, спирт, и за всеки случай ги препикахме…

14:45 – Толко ми е тежко, че взе да ми липсва работата, барабар с всички педер@си и началника!!!

16:00 – Детето ми донесе каишката. Мой ред бил да съм кучето…

Пандемична история на една майка

Аз съм щастлива майка на две ангелчета. Тя е 4-годишна. Тя е прекрасна – принцесата на мама и тати. Красива, умна и мноооооого инатлива… Той е седмокласник – с кукуригу на главата, щото така е модно. За учене хич не му се чува – хормони хвърчат чак от ушите му.

Аз съм спокойна. Мноооооооооооого спокойна!!!! Ама чак искам да изям някого от спокойствие! Че и коронавирус за капак на всичко. И ето ти – карантина по време на пандемия! Та напазаруваме и се затваряме с Кифлата и Скункса у дома.

Ден първи.  Кифлата има претенции за всичко. Скункса се радва, че няма училище. От време на време пея ария на гнева, та през два етажа ме чуват. Кифлата се кара за всяко нещо и хвърчи перушина…. Аз съм спокойна!

Ден втори. Готвя, щото някъде трябва да вкарам енергията си – сладки кифлички за Кифлата, пилешка супа и още две-три неща. Тя пак има претенции. Скункса се хили невярващо на информацията за дистанционно обучение. Хич не му се чува! Все по-често ставам рефер на семейни войни тип бой. Кифлата печели безапелационно и особено шумно. В разгара на една битка виждам половина гардероб изсипан на пода, докато съм била в тоалетната. Само две минути!!!! Ариите ми зачестяват и стават все по-интензивни. Имам притеснения за гласните струни вече. Време е да включа и някои помощни средства – тип точилка. Някак по-удобно е. Щадящо ръцете. Спестяващо време и тормоз.

            Ден трети. Кифлата настоява да закусва нещо, което го нямаме. Ама точно него иска! И умира от глад! Отивам да убия умиращата. Докато оправям леглата и проветрявам стаята, Кифлата е нарисувала щорите в кухнята, а Скункса възхитено ѝ се е хилил. Аз съм пред припадък. Точилката си влиза в ролята – гласните ми струни са в отпуск! Изисквам абсолютно мълчание и не ме интересуват социалните служби, Отдел „Защита правата на детето“ и тем подобни. Да дойдат те в тази джунгла. Отнемам всички телефони, компютри…. Абе всичко, дето го искат! Вси-чкоооооооо! Раздавам правосъдие и се чудя как да изпера щорите. А е едва 09:30 ч. сутринта. След края на наказанието Тя с отмерени жестове набързо се гримира и започва да играе гимнастика за добра форма. По пижама. Той се мота като муха без глава и ми задава са стотен път въпрос за коронавируса. От два дни е все така. Аз подновявам ариите. Мисля си, че трябва да обогатя репертоара.

            Ден четвърти. Започва още от нощта. То страшно нещо било това дистанционното обучение, бе?!!!! Писах домашни до 2 часа! Скункса ги писа уж, ама всъщност аз. Припомних си темпоралната система на българския език из основи – демек времената. Мисля си, че след карантината народът ще е много по-грамотен. Как го издържат учителите?! Това не мога да разбера! Че и ежедневно! Че и не с един, а със сто и един такива като моя хубостник?! Кифлата съм я зарязала на един телефон – да гледа нейните работи и да миряса. Иначе ще полудея. От ранни зори гоня оня другия да седне да учи. Минаваме последователно през уговорки, спорове, бяс, караници… Точилката се настанява трайно в нашето общуване. Минавам ускорен курс по всички учебни дисциплини за 7-ми клас, съчетан с такъв по побългарен вариант на източни бойни изкуства. В тази обстановка имам и задължението народът да не умре от глад и мърсотия. Искам да убия половината свят!!!! Искам крррррррррррръъъъъъъъв!!!!!!!!!!!!!!!!

Минавайки покрай огледалото, с ужас виждам някакво човекоподобно – нещо между Йети и разярен сумист с прическата на Айнщайн…. Кой го пусна тоз коронавирус, бе???? Кой????? Дайте ми го тук!!!! Само за един ден, само за един единствен час ми го дайте!!!!

Ден пети. Аз съм спокойна! Много съм спокойна! Омммммммм! Не ми дреме, че Скункса се хили в другата стая пред компютъра. Не ми дреме вече за ниии-щооооо!!!! Кифлата пренася своите рисунки от щорите на стените. Твърди, че така ѝ харесва. АЗ СЪМ СПОКОЙНА! НА УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА ИМ ПЛАЩАТ ВИСОКИ ЗАПЛАТИ! МНОГО ВИСОКИ ЗАПЛАТИ! ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОКИ ЗАПЛАТИ!!!!!!!!!!!!!! Боже, сега осъзнавам, че те го правят това без точилка! Каааааааааааааааааак?????? Отивам да шибна една доза дезинфектант…..

… следва продължение