Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
„Моят дом – моята крепост” – всички сме чували тази фраза. Но какво точно е означавала тя за старите българи? Домът не е бил просто сграда. И днес това е място, изпълнено с любов, уют и спокойствие. Изграждането на дом е било свещено действие за предците ни. Построяването на нов дом е обичай от миналото, свързан с множество ритуали и обреди. Този обичай е запазен до към 60-те години на 20-ти век.
Символът на къщата
Старите българи са подбирали много внимателно мястото, където да съградят дома си. Обикновено са се спирали на равно място – поле или ливада. Знаели са също, че домът трябва да е далеч от самодивско сборище. Затова избягвали места, където трева не никне или пък има много дрян. Предците винаги са имали усет за невидимото и винаги са се съобразявали с него при важни събития в живота си.
Знаели са как да прогонят злите сили и да им препречат пътя към дома, знаели да обърнат душите си към светлината. Затова и строежът е вървял паралелно със спазването на точно определени ритуали. А целта им е била една – здраве, късмет, плодородие и благоденствие на стопаните в материален и духовен аспект.
Традиции и обичаи на някогашните българи
Един мъж, за да е годен да храни семейство, трябва да умее да съгради къща. А основната грижа на стопанката е била да подреди и украси къщата и да я превърне в дом. В различните региони на страната по различен начин са нареждали къщите си. Но дали голям градски дом, украсен с богати бродирани килими или селска кирпичена къщурка, наредена с най-нужното – в българския дом има една обща черта: навсякъде имаме хармония и ред в пространството.
Стоеж на нова къща
В първия ден на строежа се е правел курбан. Колела се кокошка или агне, което се е извършвало над основите. Така кръвта попивала в тях и придавала здравина. Ако жертвеното животно било агне, главата му се заравяла на мястото на прага. Курбанът трябвало да умилостиви духовете и да пази стопаните от болести и лош късмет.
Така закланото животно ставало курбан на къщата, за да не стане някой от домочадието или първия, пристъпил прага на новия дом. Този жертвен обичай е много стар и в началото жертвата е била човешка, особено при строеж на обществени сгради. Според преданията, всяка обществена сграда има нужда от свой собствен дух-покровител. Затова строителите са принасяли човешка жертва, като са зазиждали жив човек или в по-късни времена – само сянката му. Това според легендите придавало здравина на сградата.
Вграждане на сянката
Жертвеният обичай е много стар. Отначало жертвата е била човешка. Според преданията, всяка обществена сграда има нужда от свой собствен дух-покровител. Затова строителите са принасяли човешка жертва, като са зазиждали жив човек или в по-късни времена – само сянката му. Това според легендите придавало здравина на сградата. По време на строежа майсторите оставяли недостроено място. Задължително някой минавал от там – по невнимание и от незнание или чрез подлъгване. Тогава майсторите го блъскали вътре и го зазиждали. За да вградят сянката на човека, майсторите вземали мярка на сянката му с пръчка, тръстика или въже, разбира се, без знанието на обречения. След това я вграждали в основите или в друга част на строежа. Скоро след този акт жертвата започвала да линее, заболявала и умирала или се превръщала в таласъм.
Този суров езически обичай продължава много дълго във времето. Смята се, че някои мостове като Павлекюпрюси на р. Еркене (приток на р. Марица) или Кадин мост на р. Струма, или Маринов мост при Перущица били задържани, само защото майсторите вградили жена или сянка на човек. При събарянето на джамията в с. Мадара в основата й бил намерен цял човешки скелет. Или е бил взидан човек или, по-вероятно, че основите са попаднали над гроб.
Полагане на основите
Когато се запълнят основите с ломен камък, майсторът взема дялан камък, оформен с чук, и започва да го върти в един от ъглите на строежа, качва се върху него и казва на стопанина: ”Стопанино, виш камък, кюшето не уйдисва, трябва му камъ/клин/”. Стопанинът трябва да го дари с пари и майсторът започва да зида основите.
Полагането на основния камък е обичай от по-ново време. Предварително се избира камък, подходящ за ъгъл и в него се издълбава дупка. Върху пергаментна хартия се написва акта за започване настроежа. Упоменават се датата, името на майстора, проектантът, ръководителя и се подписват всички присъстващи. След това хартията се свива, поставя се в стъкленица с олио или зехтин, запушва се и се залива с разтопен восък; поставя се в дупката, където се слагат няколко монети и дупката се зациментира. След това този камък се зазижда в един от ъглите. Понякога в 4-те ъгъла се слагали 4 стъкленици със светена вода, а в други шишета с масло се поставя акта за започване на строежа, като винаги се поставят и монети.
Тези обичаи, свързани с полагането на основния камък са се практикували както при строеж на частно домове, така и при строеж на обществени сгради. При вторите се организирало тържество с подходящи речи какво значение ще има сградата за обществото
Строеж на покрива
Когато стените на къщата са готови, се започва строежът на покрива. Това продължава около 2 дни. На най-високата вертикална греда се заковава дървен кръст. Над него се заковава липова кора с формата на дъга. Всичко се украсява с цветя и започва викането на благословия за дома или такия. Време е стопанката трябва да дари майстора с нова риза. След това той се качва при кръста, обърнат на изток и започва силно и ясно да вика благословия. Важно е викането да става силно. Затова ако майсторът няма силен глас, такията се вика от друг майстор. Такия има и друга цел – така комшиите разбират, че строежът е към своя край и могат да дарят майсторите с капански пешкири и кърпи. При всеки донесен подарък се вика такия. Даровете се събират и се поделят между майсторите, като ризата се полага на баш-майстора. Колкото повече подаръци получели майсторите, значи толкова приятели имал стопанинът. . При получаването на всеки отделен подарък става повтаряне на викането. В този случай само всичките други работници работят, а онзи, който вика, напуща работата си и начева своята монотонна песен.
Такия от района на гр. Смядово: Благодарете се, майстори! От нашия чорбаджия дойде един подарък бял като сняг, червен като гюл, който струва 125 пола имперола! Колкото са на подаръка жичките, толкова да са му жълтичките! Той майстора сайдиса, калфите зарадва! Да му помогне Господ да иде на свето място! Да запише майка, баща, род роднини и комшии! Да отиде похвален, да се върне благодарен и от всяко зло избавен! Следва дружно „Амин” и викачът привързва подаръка към дървения кръст, поставен на билото. Това се повтаря многократно при следващо поднасяне на подарък.
След завършването на къщата,следват други ритуали. В новият дом се влиза преди изгрев слънце. Първи влиза винаги възрастен човек, който не е от семейството. Той трябва да носи ръжен, стомна с вода и маша, за да запали огнището. След това семейството можело да се настани.
Калесване/ благославяне на новия дом
След настаняването идвало ред на освещаването на дома. Домакините избирали подходящ ден, обикновено на някой празник. Отново курбанът е задължителен, като тук е желателно да се заколи агне или теле. Къщата трябва да се освети със светена вода, за да е здрава и в нея да не витаят зли духове. Свещеникът опява трапезата, наречена за новия дом и пожелава дълъг живот, здраве и берекет. Човек, избран от домакините – калесник, обикаля с бъклица вино и кани близки и роднини на освещаването. Всеки гост пали свещи по стените и носи подарък за новия дом, а кръстникът при влизане хвърля шепа стотинки.
© 2023 Илиана Дечкова