Владимир Кличко. Един от най-великите шампиони в бокса, който винаги преодолява препятствията, основавайки се на максимата: „Ако контролираш ума си, значи контролираш всичко.” Кличко дължи успеха си на важни за него ценности. Дисциплината и чувството за дълг са добродетелите, на които е приучен от най-ранна възраст. Неговата издръжливост, гъвкавост, способността му за концентрация и координация вдъхновяват почитателите му по цял свят.

Детство

Роден и израснал в бившия Съветски съюз, животът на Владимир е силно повлиян от родителите му. Жаден за успех, с големи очаквания към живота. Талантът на Владимир на ринга проличава рано, още докато играе бокс в Украйна. Рано се чувства пораснал и предпочита училището пред детската градина, въпреки че още не е навършил годините, за да тръгне на училище. Ядосва се на майка си, която често повтаря, че той е от хората, които трябва да бъдат водени, а не от лидерите. Майка му разбира, че Володя е дете, което трябва да бъде насърчавано във всичко. Дете, на което трябва непрекъснато да му се поставят задачи и предизвикателства, за да се развива. Тя следва желанията му, без да улеснява тяхното изпълнение. Така е сигурна, че той наистина желае това, което твърди, че иска.

Детството и юношеството му са белязани от задачи, които надхвърлят нормалните за дете в училищна възраст. Заради работата на баща им – висш офицер, те често се местят в различни градове. Това налага всеки път да се адаптират към нови хора, нови порядки, ново място. Когато не е зает с уроци, майка му винаги му намира занимания – някаква задача или работа през ваканцията. Затова на четиринайсет, когато постъпва в интернат, Владимир понася леко раздялата със семейството. Той е достатъчно самостоятелен, за да поеме живота си в ръце.

Кандидатства в спортно училище. Междувременно брат му следва спортни науки в университета и участва в международни състезания по бокс и кикбокс. Момчето е впечатлено от престоя на брат си в Съединените щати по време на състезание. Решава, че иска и той да опита вкуса на кока-кола и да облече американски тишърти. Фактът, че спортът може да се окаже идеално средство за пътуване е решаващ фактор за Володя да вземе решение къде да учи.

Развитие в бокса

Началото е трудно. Първите мачове не са особено успешни и много болезнени. Но той е упорит и осъзнава, че трябва да е по-смел, по-активен и да демонстрира силна воля. Разбира, че победата зависи не само от физическата сила, но и от психическата издръжливост. Започва да кръстосва целия Съветски съюз и скоро  посещава и страните от Източния блок. Идва ред и за участие в САЩ. Противникът му е силен, но  накрая Владимир побеждава по точки. С този медал започва кариерата му на професионалист.

Както при повечето спортове, кариерата е ограничена от времето и това е много преди времето за пенсия. През 2003 спортистът има важен мач срещу Кори Сандърс. Свикнал през годините да печели, на този мач губи още на втори рунд. Следва още една загуба. Година след злополучната загуба, Кличко се опитва да си върне титлата, но след фатален удар от противника е откаран в болница. Губи и този мач. За щастие съмнението за мозъчен кръвоизлив не се потвърждава и е изписан от болницата. Физически се възстановява бързо. Но психически остава сразен. Брат му е категоричен, че след тези две последователни загуби, Володя трябва да сложи край на спортната си кариера. Всички го отписват от света на спорта – брат му, телевизия „Премиер”, медиите.

Владимир остава сам. И бързо осъзнава, че в бокса или си горе, или долу. Няма средно положение. Ако титлата „световен шампион” вече я няма, освен всичко, губиш и спонсорите. Но всички тези загуби му помагат да осъзнае една проста истина. Рано или късно кариерата му ще приключи. Но мисълта да завърши всичко точно сега, след поредица от загуби е още по-ужасяваща.

Ново начало

И започва отново, но на обратно. До този момент всички отговорни лица, свързани с кариерата му са решавали всичко. Те избират треньора, те решават кой ще е противникът, те се грижат за изхранването и тренировките.  Преговарят дори за договорите му. И той осъзнава, че се е превърнал в някаква безволева машина за бокс, без право на мнение. Всичко това се променя. Успява да спечели на своя страна хората, от които има нужда – треньор и физиотерапевт.

Понякога оставаме с усещането, че нашият живот е песен в сравнение с този на околните. На пръв поглед изглежда, че другите имат огромни проблеми в сравнение с нашите. Но Владимир бързо забелязва, че това съвсем не е така. Забелязва, че хората са склонни да си измислят проблеми, да приемат малките препятствия за непреодолими пречки, а трудностите да преекспонират в застрашаващи кризи. Причината за това е в гледната точка. Когато хората се концентрират върху най-лошия възможен сценарий, те блокират собствените си действия.

Владимир Кличко прави обратното. Когато има проблем, той се концентрира върху това да намери решение. А пречките приема като градивни изпитания. Два са основните въпроса, които успелият спортист си задава. Как да преодолее препятствието и как да го направи по-добре от другите. За тази цел често черпи опит и от по-опитните. Без значение, че понякога чуждите предизвикателства нямат пряка връзка с неговия живот. Осъзнава, че от всяко поражение може да извади поука. За него неуспехът се превръща в непредвиден обрат, а не в тотален провал. Анализира грешките си и съумява да извади нужните заключения. Така следващия път успява да се справи по-добре. И тази  максима той прилага на микро и на макро ниво.

Методът „Кличко“ за справяне с проблемите

През годините Владимир успява да изработи и развие метод, който да превръща проблемите в предизвикателства. На първо място си поставя цел, вместо да се оставя на течението. И дефинира съвсем точно какво иска да постигне. След това си представя най-лошия и най-добрия възможен сценарий. Опитва се да разбере как би се почувствал и в двата варианта. Преди да започне с осъществяването на целта, решава кой ще го съпровожда по пътя: кои са съмишлениците и сподвижниците му. Накрая съставя боен план, така че да не изпуска целта. Всеки ден си представя какво би станало, ако се осъществи най-добрият сценарий. И разбира се – винаги обича това, което прави.

Но защо някои хора успяват да постигнат намеренията си без особено напрежение? А други се препъват при съвсем леки задачи? Това е заради грешната самооценка. Човек трябва да умее да прави разумен самоанализ и да има честен подход към силните и слабите си страни. Само така ще успее да идентифицира действителния си потенциал и да го използва.

При елитните спортисти е важна една способност, която напоследък е приложима и за предприемачите и бизнес лидерите. Ако човек не умее да възпроизведе на състезание върховите си постижения от тренировките, той никога няма да постигне успех. Но успелият човек никога не е сам. Около него винаги има сътрудници. Затова е важна структурата, в която се движи и развива. Ако екипът е малък, границата между задълженията на отделните членове е тънка. Без значение дали се отнася за отбор, семеен магазин или международна корпорация. И на последно, но не по значение място – опознаване на противника. Това е от изключително значение. Защото ако не познаваме добре силните и слабите страни на конкуренцията, все едно караме състезателна кола в гъста мъгла.

Изводите

Боксът осъществява голямата мечта на Владимир – да пътува. Момчето научава от рано, че си струва човек да се бори за целите си. А дисциплината и чувството за дълг помагат да извърви трудния път към върха. Вечната максима – здрав дух, здраво тяло, се оказва една голяма истина. Препятствията, вместо да го демотивират, го подтикват към успеха. Осъзнава също, че човек се нуждае от предизвикателства, но трябва и сам той да предизвиква другите.

Владимир Кличко следва една проста максима, която му помага по пътя на успеха: „Начинът, по който#образование #общество #култура #изкуство срещам предизвикателствата на живота, определя резултатите, които целя”.