автор: Пенка Янева
В някои европейски страни, когато се роди дете с увреждане не се дава достатъчна информация и подкрепа, не се осигурява животоспасяващо лечение от държавата и родителите са принудени сами да намерят начин да заплатят за него. Това се прави с цел да убедят родителите да оставят детето си в институция, като най-добра възможност за отглеждане и развитие на детето. Поради тази липса на информация, родителите чувстват, че нямат друга алтернатива и настаняват детето в институция с нагласата, че ще получи по-добра грижа.
Семейството трябва да бъде първата и основна среда за развитието на едно дете. Особено важна е ролята на семейството за развитие и израстване на дете с увреждане. В естествената си среда детето получава грижа, възпитание и общуване с родители и близки. За съжаление у нас все още съществува дискриминация към децата с увреждания в училищата. Това казаха от Асоциацията на родители на деца с епилепсия и дават пример с четвъртокласник, болен от епилепсия. Според класния му ръководител детето не се е справяло на нивото на останалите ученици. Дори родителите не са толерантни към децата с увреждания твърдят от Асоциацията. Това отношение създава враждебност сред децата.
Предполагаемият брой на децата с увреждания и затруднения в развитието в България е около 32 000, въпреки че няма пълни данни за точния им брой в страната. През последното десетилетие бяха затворени всички домове за деца с увреждания и половината от Домовете за медико-социални грижи, което доведе до значително намаляване на броя на децата в институционална грижа — от 7 587 през 2010 г. до 633 в края на 2018 г. С приетия в края на 2015 г. Закон за предучилищното и училищно образование бяха създадени условия за приобщаване на децата с увреждания в общата образователна система. През учебната 2018 – 2019 г. 22,035 деца с увреждания и специални потребности посещават училища и детски градини.
Въпреки националните усилия обаче децата с увреждания продължават да са една от най-изолираните и невидими групи в обществото. При тях има повишен риск от раздяла от биологичните си семейства, по-голяма вероятност да живеят в институционални грижи или да останат извън училище или детска градина. Според данните за 2018 г. около 90% от всички деца в Домовете за медико-социални грижи за деца и 50% от децата в Центровете за настаняване от семеен тип са с увреждания. Приблизителният брой на децата с увреждания, които не посещават училище, е около 10 000. Освен това има данни, че много от младежите с увреждания на възраст между 15 и 24 г. не са заети с работа, учене или обучение.
© 2024 Илиана Дечкова