Настинката – част 2
автор: Хеката
Чу се изстрел. Лилит, Фаер и Дел се заковаха на място.
– Мили Боже какво беше това? – се чуха трите да казват. Без всякаква капка от здрав разум и чувства за предпазливост трите вещици се втурнаха нагоре по стълбите и нахълтаха в стаята на Хек, очаквайки да видят най-страшната картина която можеха да си представят.
Вратата на спалнята се отвори и се блъсна с трясък в стената. Хек така се стресна че чак подскочи и се опита да стане, но се омота в собствените си чаршафи, спъна се и падна като юргана се свлече върху нея. Фифи, която беше заспала, се стресна, измяука уплашено и се скри под леглото. Кристалното кълбо падна на земята и се търкулна под шкафа. Звукът изчезна и настъпи тишина. Хек все още се бореше със завивките и когато се освободи, се втренчи във врата, където седяха трите и приятелки. В настъпилото всеобщо изумление се чуваше само тежкото дишане на четирите.
– Какво става?- четирите зададоха въпроса едновременно
– Ти кажи какво става?! – първа се окопити Дел
– Настинах – Апшихуууу – каза Хек
– А, изстрела!? – полюбопитства Фаер
– Ами Фернандо стреля по Хуан Реас – смутено отговори Хек. Нейната тайна бе разкрита.
– Какво???!!!!- неразбиращо попита Лилит
– Всеки път, когато се разболее, господарката Хек гледа „Трима братя, три сестри“. Не ме питайте как го преживявам – чу се драматичен глас из под леглото.
Фаер се наведе и погледна. От там излезе Фифи. Мина безцеремонно покрай Фаер, отърка се в краката на Лилит, вирна опашка и излезе през отворената врата. Всички се втренчиха в Хек чакайки обяснение.
– Какво? Що за вещица ще съм ако не мога да си измагьосам долби съраунд за звука! – каза Хек притеснена, мачкайки нервно чаршафа.
*********************************************************************************
Всеки има своите малки слабости, които по своята същност не са нищо особено и по принцип не би трябвало да притесняват собственика си, но явно не е така. Хек обичаше латиноамериканският сериал „Трима братя, три сестри“, но се сещаше за него само, когато беше болна или наранена. Фаер, Лилит и Дел също имаха своите малки тайни от такова естество и погледнато от страни тези малки слабости не бяха нещо, от което човек би трябвало да се притеснява. Обаче те се проявяваха винаги когато човек се чувстваше най-слаб и уязвим. Може би за това притесняваха собствениците си така. Малки неща, от които имаха нужда, но никога не признаваха освен пред себе си.
© 2023 Илиана Дечкова