автор: Делта

Разходката – част 2

И наистина. Двете вещици бяха навлезли дълбоко в гората. Незнайно как се бяха натикали в гъстите шубраци и недоумяваха как са стигнали до тук. Път нямаше. Нито даже пътечка. Само храсталак. Теренът дори не беше равен. От едната им страна имаше стръмно дере. От другата им страна склонът беше на тераси, но като че ли можеше да се върви. Двете се огледаха…и прихнаха.

• Давай от тук – и Делта тръгна в някаква посока – Е това вече си е жива излагация – смееше се Делта – да се загубим в гората!! Срам и позор. Разкиснали сме се нещо. Пебс, я викни някой шамански дух или каквото е там – продължаваше да се смее Делта.
• Дееел – чу се вик. Делта се огледа. Пебълс я нямаше.
• Пебъъъълс – викна тя – къде си, не те виждам! – И как ще я види…храсталакът беше гъст, а мъглата бавно, но сигурно се спускаше от горе.
• Намерих гооооо – Пебълс викаше радостно
• Тръгвай вече! – отвърна и Дел. Пебъл запъхтяна се качваше по стръмнината, размахвайки нещо бяло
• Намерих го! – отсече отново тя
• Кого намери? – Дел недоумяваше
• Тотем си намерих!! – и Пебс радостно размаха един…кокал!! Огромен, бял…кокал!
• Изкара ми акъла, откачалка таквава! – развика се Дел. Ядосана беше, но я напушваше и смях – Само да ти взема кокала…пардон, тотема, познай къде ще ти го сложа…

Дел си беше такава, лесно се палеше, но бързо и минаваше. Двете се смееха. А вече не се и притесняваха толкова от факта, че съвсем се бяха изгубили.

• Виж сега – решителният глас на Пебълс не търпеше възражения – аз ще водя, ще намерим пътя, мисля, че помня от къде минахме.
• Даа, бе, нали си имаш тотем – изхили се Делта – Добре, води, а аз ще ти пея за кадем. И Делта запя. Гората заехтя под звуците на „Катерино, моме”. Изкара два куплета и подкара „Лале ли си, зюмбюл ли си”…

Но път нямаше. Само шубрак. Двете видимо се притесниха. Но като истински приятелки, всяка се опита да скрие страха си от другата.

• Оффф – Дел с досада размаха ръце, проправяйки се път през шубрака – надрах си туристическото яке – нали си шаманка, къде ти е пътеката?

Пеълс се заозърта и се хилеше.

• Дел, да се обадим на горската спасителна служба – Пебс знаеше колко абсурдно звучи предложението и. Просто защото нямаше как да обяснят къде са се изгубили. Единственото, което можеха да определят е посоката север-юг, по бръшляна, усукал се по кората на дърветата.
• В никакъв случай!! – Знаеш, че братовчед ми работи там, ще ми забрани да стъпвам в гората сама до второ пришествие. Пък и срамота – да се изгубим в нашата гора. И разкарай тоз кокал, стига го размахва. Шаманка!
• Я да не ми пипаш тотема!! – Пебс го стисна здраво и нищо друго нямаше значение.
• Ауууу – извика Дел и яростно започна да ругае. Пебс се обърна…и се разкиска.
• Нека ти, като не ми признаваш тотема – Пебълс вече се заливаше от смях.
• Само да се откача, ще ти покажа аз!! На тебе, на тотема ти и на целия шамански свят!! – Дел вече се пенеше от бяс.

Приказки от Бар „Четирите метли“ – Разходката – част 1

И как няма!. Беше си заклещила раницата между два клона, а качулката и се беше усукала в храстите. А позата и – леко приведена, навявайки не много прилични асоциации.

• Сега аз ще ти таковам тотема, хахахаха – Пебълс здраво се забавляваше.
• Аааахххххъъъ – и Делта се простря на земята, заорала нос в шумата. Отклещи се. Седна на земята и се захили – Виж какво, твоите шамани май са в отпуск, хайде аз да водя.
• Дадено – съгласи се Пебс. Дел се концентрира за момент, колкото да изпразни съзнанието си от мисли и хвана някаква посока. Тя имаше умението да намира лесно верния път, когато изключи от съзнанието си сетива и логика. Вървеше бързо, като се стараеше да държи мисълта си празна. По едно време чу напявания зад гърба си.
• Хай-ай-ай-ай, ой-ой-ой-ой – припяваше Пебс в шамански ритъм.
• Ще те набия! – развика се Дел – само да се приберем и ще те набия, разконцентрира ме!
• Напротив – отвърна Пебс с навирен нос – даже ти помогнах да намериш пътя. Хей го долу измежду боровете, само да се спуснем и по този склон.

И наистина. Пътеката се мъжделееше между дърветата. Двете хукнаха надолу, пързаляха се по влажната шума, падаха, ставаха…тъмнината беше обхванала гората, а гъстата мъгла съвсем им пречеше на виждат.

Най-после слязоха на пътеката. Разбира се имаха още доста път до дома, но поне бяха на познато място. Вече нямаше как а се изгубят.

• Пебс, да починем малко – Жално проплака Делта – изморих се и ми е студено. Ще запаля огън и после ще продължим.
• Добре – каза Пебс – и мен ме наболява кракът. Пебс седна на земята и запуши блажено лула.

Дел направи кръг и събра съчки. Беше и ясно, че в тази влага способностите и да запали огън само с мисъл и махване на ръка нямаше да и помогнат. Затова опита стандартния метод. С кибрит. Но влагата беше пропила и земята и листата и клонките… Наоколо замириса на пушек, но огънят не идваше. И за късмет имаха само две клечки кибрит. Гадост. Дел се концентрира максимално. Успя да генерира малко светлина между дланите си, но тя бързо угасна. Делта беше изтощена. Влагата и изпиваше силите с всяка минута.

• Дел – Пебс се оглеждаше пресметливо – хайде да вървим, че от тази мъгла съвсем ще се скапеш. Пък и тъмно стана вече, пак ще се изгубим.
• На царския път сме, няма как да се изгубим. Но имаме доста да вървим – проплака Делта – и съм гладна
• Да бяхме набрали малко кокичета, ама ти – не!, не късай цветята – мърмореше Пебс – сега можеше да залъжем глада.
• Еее, ти поне си имаш кокал – шеговито се озъби Делта.

Двете се сгушиха една в друга и тръгнаха по пътеката. В далечината се забелязваха светлинките на близкото селце. Но не можеха да вървят бързо. Пебс още имаше онези болки в крака, а днес беше прекалила с ходенето. Вървяха и мълчаха. Чу се ромон на вода. Значи бяха стигнали до Вълчановия извор. До къщата на Дел не оставаше много.

„Тъмно и мъгливо! Страшна комбинация. По-зле, няма на къде!” – мърмореше си Дел на ум. Яд я беше и за надраното яке.

• Добър вечер, дами! – и двете дами се сепнаха от басовия мъжки глас. Заоглеждаха се стреснато. От нищото се появи млад мъж и усмихнато ги загледа. Беше висок, с къдрава коса, спускаща се на влажни масури около врата му. Беше симпатичен и в същото време някак зловещ.
• В коя посока са гробищата – попита учтиво мъжът, впивайки поглед в двете вещици.
• Трябва да се върнете, вървите в обратна посока. Натам е гората – отвърна Делта, окопитила се от първоначалния стрес. Кой беше този непознат в техния район и какво диреше в гробищата посред нощ. Не му беше чиста работата, нито погледът, който той продължаваше да впива и в двете.
• След онези дървета ще завиете на ляво, ще вървите по пътеката, докато излезете на коларския път, от там в дясно и направо докато стигнете гробищата – Пебс се постара максимално точно да упъти странника.
• Благодаря – учтиво отговори мъжът, като продължаваше да се усмихва. Очите му светеха в странно бледо-жълто. Делта вече видимо притеснена, го гледаше вкиснато и нямаше търпение да се махне – Ще се видим скоро – каза мъжът и изчезна в нищото, от където се беше появил. Двете вещици потрепериха, сякаш силен вятър премина през тях. Забързаха припряно към селото и дома на Дел.

След няма и час пристигнаха. Дел запали огъня, а Пебс притопли вечерята. Отпуснаха се блажено. Със заситени стомаси двете се унесоха, заслушани в пращенето на съчките в камината.

• Мартеницте! – извика изведнъж Делта
• Пу, пу – стреснато скочи Пебс – Какво?
• Утре е конкурса за мартеници, а аз не съм готова! Ставай, ще плетем! – тонът на Делта не търпеше възражения.
• Офффф, ама голяма си омала – Пебс бавно се надигна

Отидоха в другата стая, където Дел беше приготвила прежди и мъниста. След кратки дебати решиха да направят октопод. Или паяк. Или каквото излезе. Пижо и Пенда бяха банално излезли от мода.

„Дръж тука, бе! Подай ми ножицата. Не така, виж каква рехава плитка. Вдени ми конеца. Ми вкарай си го де! Пъхай там. Не, чакай, чакай, този възел се вижда. Ох, хич те няма. Ама тоз октопод няма уста. И перчема му рошав стана.” – смях, закачки и препирни се чуваха още няколко часа. Плетоха, рязаха и сукаха прежда. Накрая доволни се отпуснаха. Имаха си чудесен октопод и съвсем прилично момиченце, напомнящо на Пипи. Бяха готови. Последва препирня кой повече боклук е направил и кой следва да почисти. Пебс се изниза тарикатски, а Делта събра конците и ги хвърли в камината. Минаваше полунощ.

**********************************************************************************************************

• Акациев мед или липов? Дееллл, къде се отнесе – Лилит стоеше нетърпеливо с чаша чай в ръка.
• Липов – отвърна Делта и започна да разказва случката в гората и да се жалва, че от влагата се е накичила със сополи. Лил, Фар и Хек слушаха, отпиваха от чая и се смееха.
• Странно – замислено пророни Фаер по едно време – този с гробищата май ще се окаже стар познайник.
• На мен не ми хареса – отвърна Делта и потрепера – никак не ми хареса. И онова чувство на напрежение и страх отново се прокрадна в нея. Щеше да се случи нещо. И то не беше добро.

… следва продължение

© 2023 Илиана Дечкова