Приказка за вампира и пачата

автор: Хеката

И така… Беше студена януарска вечер и вещицата Хеката пак твореше нещо в своята кухня.
Мотаеше се между печката и масата и си нареждаше нещо под носа. Беше събрала косата си на кок, омотан около вълшебната и пръчка, а любимата и котка седеше и вече един час я наблюдаваше, следейки всяко нейно движение, седнала на шкафа до печката.

Хек се спря. Внезапна мисъл я беше осенила и тя побърза да погледне в кристалното си кълбо. Къде го беше оставила?! – почеса се тя там, където не я сърбеше… Ааааа, да. Сети се. Вдигна дебелата готварска книга… или може би книга за магии. „Боже,това не приличаше на нищо. Трябва да сложа ред“- помисли си Хек и продължи да търси кристалното кълбо.  Откри го под един пергамент и погледна в него. Видя размазан образ, който полека лека се избистри. Последен. Нейният приятел маг, който живееше на края на страната, там където морето и земята се срещаха в нежна прегръдка през лятото и бяха непримирими през зимата.

Пача. Ядеше му се пача. Една такава вкусничка, подправена с чесънче и оцет. Хек се нахили.  Замахна с ръка и от шкафа долетя една чисто бяла ленена кърпа, в която сложи една от топлите питки, които току що беше изпекла, цяла купа с пача и бутилка от винцето, приготвено с толкова мерак. Към всичко това прибави и голяма доза добро чувство и една голяма усмивка. За малко да забрави – тури и една голяма глава чесън, която  беше отгледала в своята градина.

-Метла,ела! – каза Хек и новата и метла се дотътри. Тя привърза бохчата към метлата и и каза:
-Занеси я на Последен, който живее на края на страната. Метла, внимавай за вампири и други летящи.
-Летящи какво?!-учуди се метлата.
-Е, прилепи, буболечки, самолети и други такива -каза Хек и отвори вратата – А сега лек път и да се върнеш до сутринта.
Метлата направи едно кръгче в кухнята и излезе в студената зимна нощ.
***************************************************************************************************
Метлата вече час летеше и от студа започнаха да и замръзват клечките, когато усети, че не лети сама. Огледа се и ви видя голямата сянка която я следваше. Метлата си даде зор и залетя по-бързо, но нещото я настигна.

– Добър вечер, прекрасна! – плътен глас, мек като тъмно кадифе, който можеше да разтопи всяко женско сърце и да запали дръжката на всяка себе си уважаваща се метла.
– На къде си тръгнала, Метла? – усмихна се вампирът с най-очарователната възможната усмивка, на която беше способен.
– При Последен на края на страната – каза метлата, разтопена от усмивката на вампира.
– Какво носиш, мила? – вампирът беше надушил аромата на топлата пача.
– Ами пача, топла питка и бутилка винце – заобяснява се като абсолютна кифла.
– Аааа, може ли да видя? – каза вампирът като лигите вече течаха по брадата му.
Той посегна към бохчата, а метлата направи остър завой с което парира домогванията на вампира.
*******************************************************************************************************
Малко след като метлата излетя от кухнята, Хек получи второ видение. Пебс и Дел седяха около огнището в кухнята на Дел и творяха нещо.
– Де да имаше по чаша винце от това на Хек – бе казала Пебс – Щеше да ни дойде добре. Не мислиш ли Дел?
– Винце, винце, едно такова червено. Чакай да и кажа – каза Дел и се съсредоточи.

Хек и Дел ползваха телепатия, защото им излизаше безплатно разговора и тя изпрати своето послание.  Хек получи посланието и се усмихна. Наточи още една бутилка и викна старата си метла, която беше проверена с времето и тя беше сигурна, че метлата няма да обърка адреса и ще бъде внимателна, докато пренася ценния товар.

– Занеси това на Дел скъпа, тя живее на края на страната, малко по-на север от Последен. Моля те, скъпа, настигни сестра си и гледай да не ви заплесне онзи вампир вегетарианецът, че да не се налага да му пиля зъбите! – даде последни напътствия Хек и отвори вратата.

Метлата се издигна грациозно от земята и се шмугна през комина. Хек изтръпна. Пустата и стара метла обожаваше да излита през комина.  Хек затвори вратата и продължи да се суети в кухнята.
*******************************************************************************************************
Старата метла направи едно кръгче около покрива и се втурна да догони своята сестра. Нощта беше ясна и мразовита и никак не беше подходяща за летене, но това беше метла-боец и един студ не би я уплашил. Не след дълго старата метла настигна новата и то точно в подходящия момент. Завари сестра си точно в мига,  когато тя правеше поредния си опит да се отърве от опитите на вампира да отмъкне бохчата с пача. Старата метла се изравни с вампира и се покашля.

Вампирът рязко се извърна, той така се беше унесъл в преследване на пачата че не беше забелязал присъствието на втората метла. „Оооо, май ще правя тройка на разсъмване…“- помисли си той и се ухили забелязал мигновено втория вързоп. И точно, когато беше отворил уста да каже нещо на новодошлата, сякаш от нищото се появи мъгла.

-Здравей, вампире! Остави метлите ми на мира или ще кажа на другарката Вихронрав да ти свети маслото. Знаеш какво стана с караконджулите ентусиасти, НАЛИ???? –  прогърмя гласът на вещицата Хек в мрака.  – За теб няма ли барове или там каквото имате вие вампирите, та се задяваш с моите метли?! Пусни ги да си вървят по пътя или ще кажа на Вихронрав.

Вампирът се сащиса и даде спирачка. Замириса на опърлени криле и понеже  нощта беше студена,  му трябваше доста по-голяма разстояние за спирачен път. В небето се образува дълга диря от пушилка и добере че в такава нощ хората бързаха да се приберат по топлите си домове и не гледаха в небето, та не видяха разигралата се драма.

Само при мисълта за страшната Цеци Вихронрав, яхнала своята метла и насочила проклета сламка за коктейли с която беше изсмукала жизнените сили на не един вампир, нашия приятел въздъхна дълбоко и с огромно съжаление загледа отдалечаващите се метли.
*********************************************************************************************************

Така двете метли бяха спасени и достигнаха своите дестинации. Последен беше много доволен и се наслади на топлата пача, а двете сладурани Дел и Пебс пиха винце до камината и си приказваха сладки приказки.  Хек не забрави и Цеци Вихронрав. Беше и телепортирала една кана с вино и купичка с пача като и написа дълго  писмо, в което и беше разказала как точно се е възползвала от страшния и имидж на унищожителка на магически създания. Преди да си легне Хек изпрати и чашка чай на прекрасната Лилит, вещицата от юга. Ментов чай с лъжичка мед от лавандула. Чашката беше вълшебна и щеше да запази аромата и топлината на чая чак до сутринта.
**********************************************************************************************************

Хек беше доволна. Легна под юргана и замина за страната на сънищата. Не след дълго до нея се намести и мацка Мръцка, която я последва в това пътуване.  А какво стана с вампира? Той се вкисна, настроението му се развали и отиде в някаква кръчма. Поръча си кана с кръв. Естествено. Кръвна група „Каберне совиньон“, с ЕГН 2013г. и се направи на дар мадан като се закани да си отмъсти за така жадуваната пача.