Кратка история на картите

Картите за игра са неголеми правоъгълници от плътен картон или тънка пластмаса, които се използват при игра с карти. Пълният комплект карти за игра се нарича колода или тесте. Картите в една колода са с еднаква форма и големина. Картите се използват също и за правене на фокуси, „гледане на карти“ и др. Всяка карта има две страни – лице и гръб. Гърбовете на картите в тестето са еднакви и картите се разпознават по тяхното лице.

Първите карти за игра се появяват в Източна Азия. В Китай и Корея картите вече се споменават през XII век. Има и по-ранни споменавания на играта, в които са използвани продълговати листове – те се отнасят за IX век от периода на властването на династията Тан (618 – 907 г.)

Преди появата на хартиените карти, китайците и японците използват плоски продълговати таблички, направени от дърво, бамбук или дори слонова кост. Разпространявайки се в различни култури, колодите приемат различни форми и форми. В Индия играели с кръгли карти, наречени ганджифа. В средновековна Япония по време на шогуната е била разпространена играта с карти Ута-гарута, която използвала като колода раковини от миди, изобразяващи сцени от стихове, живота и годишни времена.

Няма точни данни за това как картите са стигнали до Европа. Предполага се, че пътят на разпространение на картите за игра е Китай – Индия – Персия – Египет – Европа. Първите споменавания на карти за игра в Европа са към XIV век. Има запис в хрониката на град Берн от 1367 г., в който се докладва за забраната на картите. През 1370 г. думата naipes (наипи – карти за игра) се появява в испанска книга със стихове.

Ето и още едно интересно представяне на картите.

• 52-те карти представляват 52 седмици от годината.
• Двата цвята червено и черно са ден и нощ.
• 4-те бои са 4-те сезона по 13 седмици – картите от всяка боя.
• Дванадесет основни карти представляват 12-те месеца.
• Ако съберем всички карти (Асо + две + три… и т.н.) ще получим 364 – дните в годината.

Играта на карти е календар, който ни разказва за седмиците, месеците и сезоните на годината. Всеки сезон започва със седмица на Поп, следвана от седмицата на Дама, Вале и т.н., докато се смени сезона с Асо и започва нов цвят – нов сезон. Жокерите се използват във високосни години.

Оракуле, кажи ми !

Таро

Картите, които днес ползваме имат общ корен с картите Tаро. Много популярна е египетската версия на произхода на картите. Окулистите твърдят, че в древни времена египетските свещеници са записвали цялата мъдрост на света върху 78 златни таблетки, които също са изобразени в символната форма на картите. 56 от тях – „Младши Аркани“ – станали обикновени карти за игра, а останалите 22 „Старши Аркани“ станали част от мистериозната колода на Таро, използвана за гадателство. Тази версия е представена за първи път през 1785 г. от френския окултист Етеил (Ettteil), а неговите наследници, французите Елифас Леви (Eliphas Levi) и д-р Папус (Papus) и британците Матерс (Mathers) и Кроули (Crowley), създават свои собствени системи за тълкуване на картите Таро. Името идва от египетската „та рош“ („пътя на царете“), а самите карти са донесени в Европа или от араби или цигани, за които често се смята, че идват от Египет.

Купите, карите, пиките и спатиите са следствие на случайна селекция за четирите бои. Оригиналните бои датират от Средновековието и са били разделени на 4 вида, както при картите Таро днес – чаши, монети, жезли и мечове. С течение на времето те еволюират до боите, които виждаме днес.

Всеки един от поповете, дамите или валетата изглежда съвсем различно и това е така, защото те се основават на истински исторически фигури. Дизайнът произхождат от Франция, където картите за игра са били изключително популярни сред аристокрацията по време на предреволюционните времена.

• Поп Пика К♠ – Цар Давид
• Поп Купа К♥ – Карл Велики
• Поп Каро К♦ – Юлий Цезар
• Поп Спатия К♣ – Александър Македонски
• Дама Пика Д♠ – Богиня Атина Палада, а понякога Жана д’Арк
• Дама Купа Д♥ – Елена Троянска и библейската Юдит
• Дама Каро Д♦ – библейската Рахил
• Дама Спатия Д♣

• Вале Пика В♠ – Холгер Датски (Оже Датчанин) и граф Роланд
• Вале Купа В♥ – френският рицар Ла Гир, по прозвище Сатана.
• Вале Каро В♦ – Хектор, вожд на троянската войска и франкският граф Роланд, военачалник при Карл Велики
• Вале Спатия В♣ – Ланселот Езерен, първи рицар на крал Артур, влюбен в съпругата му Гуиневир (дама трефа Д♣)

Във времето списъкът на прототипи се е изменял значително: различни майстори са рисували карти с различни имена на царе, сред които са Соломон, Октавиан Август, Константин Велики и Кловис /за кралската карта Рига K (крал, king) или R (roi)/.

В продължение на много векове се водят яростни спорове относно точното значение на символите, изобразени на картите Таро. По всяка вероятност, не съществуват две еднакви мнения относно точното значение на тези символи. Кабалистите, жреците на храмовете и безбройните мистични тайни общества, характеризиращи се със сериозни вътрешни разногласния, дават на картите толкова сложни и мъгливи интерпретации, че те се оказват трудно приложими за средния индивид. Значението, което придават на картите циганите, често се оказва напълно противоположно на интерпретацията, която може да се намери в древните книги от езотеричен характер.

Оракули

За разлика от Таро, Оракул колодите имат толкова карти, колкото авторът / създателят реши. Различните колоди имат различно предназначение. Основно са за гадаене, но има и изключения. Някои модерни оракулски колоди са по-скоро за медитация. Най-известната и популярна оракулска колоди за гадаене са Lenormand, Kipper карти и Цигански карти. Те се състоят от 36 броя, които наподобяват някакъв модел, но той е много по-различен от Таро. Изключението е тестето Symbolon, което има 78 карти, но не е Таро, нито е Оракул. Неговата специфична структура се основава предимно на астрологията, а значенията на картите са по-скоро психологически. Може да се използва единствено или в комбинация с колода Tarot или Oracle, но самото тесте Symbolon не е за гадаене.