Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
СВ. МИНА – 11 ноември
На този ден православната църква почита паметта на мчнци Мина, Виктор и Викентий. като най-популярен и почитан е Свети Мина. Той е известен чудотворец и се счита за покровител на семейството.
Свети мъченик Мина е египтянин (284-305 г.). Християнин и войник. По времето, когато служил под военачалството на Фирмилиан, римските имератори Диоклетиан и Максимиан издават указ да се преследват и измъчват християнските поклонnици. Отвратен от тези безчинства, Мина оставя воинското си звание, оттегля се в планините и пустините и се отдава на пост и молитва. Въпреки отшелничеството си, той е заловен и жестоко измъчван. Тялото му е посечено и хвърлено в огъня. Легендата разказва, че когато огънят изгаснал, вярващите събрали от пепелта останалите му мощи, помазали ги с благовония и ги погребали в Александрия с почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали много чудеса.
Имен ден празнуват Минчо, Мина, Минка, Виктор, Виктория, Викентий.
СВ. СТИЛИЯН – 16 ноември
Това е денят на покровителя и закрилника на кърмачета, бебетата и малките деца. Св. Стилиян е патрон на педиатрията и педагогиката. Роден е в Пафлагония (Мала Азия). Живял е в края на IV и началото на V век, Стилян е бил чудотворен лечител на децата, заради което има прозвището „Детепазител”. В лявата си ръка държал детето, а с дясната извършвал особен, успокояващ жест. В иконите детето е изрисувано в пелени, без ореол, а светецът държи патерица. В икона от черквата в с. Сатовча, Разложко, Св. Стилиян е прегърнал даже 14 пеленачета.
Като на празник през целия ден не се работи нищо в къщи, за да не боледуват децата. Жените месят и раздават питки и варена царевица за здраве на децата.
СВ. ЕКАТЕРИНА – 25 ноември
Света Екатерина е живяла по време на император Максимилиан (ІV в.) в град Александрия. Тя е покровителка на майките. Майката на Екатерина била християнка, но криела вярата си. Екатерина била рядко мъдра девойка, надарена с неземна красота. На 18 години вече познавала трудовете на философи и поети, изучила и лекарската наука. Била е една от най-образованите жени за своето време. Заявила, че ще се омъжи за онзи, който я превъзхожда по ум и богатство, но ниой момък не получил нейното одобрение. Екатерина приела християнството и се опитала да убеди императора, че е грях да преследва християните.
Приела християнството и загинала мъченически в името на вярата. Максимилиан се опитвал да я върне към езичеството, но тя успяла да приемат Христовата вяра всичките му пратеници – собствената му съпруга и много мъдреци. Императорът се ядосал и заповядал да я затворят. Но тя продължавала да разпространява вярата си. Била е осъдена на смърт чрез разпъване на колело, но в деня на екзекуцията колелото се счупило и палачите и я обезглавили.
Според легендите ангели отнесли тялото и в Синайската планина, там, където Мойсей получил просвещение от Бога. Там през VІ век римският император Юстиниан I основава манастир, който оцелява през вековете и до днес. Манастирът е православен и и съхранява ценни, древни ръкописи от ранното християнство. Манастирът днес носи нейното име.
У нас, част празникът се почита повече като езически – срещу болестта шарка и бяс. Жените приготвят пресни питки, намазани с мед ги раздават на близките хора – за предпазване от шарката, за здраве, благополучие и за света Катерина. Някъде захранват и кучетата с тази пита, за да не ги хваща бясът. Тъй като Св. Екатерина е покровителка на плодовитостта, майчинството, децата и здравето на хората, Жертвата от жито, която омилостивява шарката и бясът е предназначена и за светицата. Празникът се почита особено в Южна България. В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на Св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да „замажат и затворят очите“ на мишките.
Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
АНДРЕЕВДЕН – МЕЧКИН ДЕН – 30 ноември
Този ден църквата ни посвещава на Св. Апостол Андрей, а народът го нарича „Едрей”, “Едринден” или “Мечкин ден”.
Св. Апостол Андрей Първозвани бил прост рибар. Живеел заедно с брат си Петър на Тивериадското езеро. Те са едни от първите последователи на Йоан Предтеча. Апостол Андрей проповядва християнството до края на живота си. Разпространява Божието слово сред балканските черноморски народи и скитите. Св. Андрей е разпънат на кръста и умира в мъки. Разпнат е в гр. Патра, Гърция, под формата на буквата „Х”.
От край време се знае, че българите са имали дълбоки познания по астрономия, българският календар е най-старият и най-точният до сега. Според тях от този ден астрономически започва нарастване на деня. Една стара поговорка гласи: “На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”. Денят е свързан с много обреди и обичаи, целящи изобилие и плодородие през следващата година. Основното ястие е вариво, което стопанката на къщата приготвяла в ранни зори или вечерта преди празника – овес, фасул, царевица, жито, леща, ечемик и др. Както варивата се уголемяват, наедряват след топлинна обработка, така се целяло да наедреят посевите. Задължително било цялото семейство и животните да ядат от приготвеното ястие. Каквото останело, се раздавало из махалата.
Другият символ на този ден е мечката, особено в Северна България. Поверието разказва, че Св. Андрей бил отшелник и живеел в планината. Имал си той една нивица, от която се хранел, но веднъж мечка изяла вола му. Ядосал се светецът и уловил мечката. Но не я убил, а я впрегнал на мястото на вола и доизорал нивата си. Подчинил я на волята си и оттогава все с нея обработвал земята си и все нея яздел. Затова хората смятат Св. Андрей за патрон и покровител на мечките. За да правят пакости мечките, най-възрастната жена в семейството вземала шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: “На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!
© 2023 Илиана Дечкова