автор: Делта

Разходката – част 1

Апшихуууу…кихна Дел и стресна другарките си.

– Дел??? – отправиха и трите недовършен въпрос към кихлата. Бяха учудени. Чак пък толкова бърза да прихване настинката…странно.

– Не е от Хек – отговори Дел, подсмърчайки – Онзи ден се докарах така.

Хек най-после се освободи от завивките и четирите слязоха в кухнята. Хек и Дел подсмърчайки, се завиха с по едно одеяло и се свиха на канапето, а Лилит и Фаер се заеха да им запарят малко билкова отвара с мед. Лилит се зае с отварата, а Фаер, забелязала, че камината е загаснала, излезе да донесе дърва. Хеката, увита в шареното си одеяло, подаваше глава като от пашкул и даваше наставления на Лилит…сякаш Лилит за пръв път правеше отвара за настинки…ама нали билките си бяха специалитет на Хек, тя не можа да се сдържи.

Дел се отпусна и се зарея в спомени от преди два дни…

**********************************************************************************************************

Беше ходила на вещерско парти и откара до ранни зори. И разбира се на другия ден спа до към ранния следобед. Малко след пладне се надигна от леглото и си свари кафе. Отпиваше блажено от напитката, когато на прозореца се почука. Гарванът на Пебс носеше съобщение. Покана за разходка в гората. Дел погледна през прозореца. Беше мъгливо и мрачно, но не и се стоеше в къщи. Отиде до голямото дъбово писалище и отвори чекмеджето – винаги беше заредена с папирус и мастило. Написа отговор на Пебс, че ще е готова до час, подаде папируса на гарвана и го изпрати обратно. След това се върна да си допие кафето. Все пак трябваше първо да се разсъни… Запъти се към спалнята, чудейки се какво да облече, когато я удари една телепатична мисъл. „Кафе”. Беше Пебс, която и напомняше да свари кафе за из път.

„Е, хубава работа” – размърмори се Дел на ум – „Да беше ми пратила мисъл за разходка, а не да разкарваш горкото птиче в тая влага”.

Вече закопчаваше раницата, когато пред прозореца се вдигна облак прах. Беше Пебс. Която си умираше да паркира метлата подобаващо, опушвайки цялата околност. Дел се усмихна и излезе.

Разходката беше чудесна. Вървяха без посока и си говореха. Краят на зимата наближаваше и гората беше осеяна с поляни кокичета и минзухари. Тук-там се подаваха срамежливо и първите теменужки, сгушени под изсъхналите, нападали листа. Беше красиво. Птичките пееха, буболечета изпълзяваха от дупките си, току се чуваше  крясък на поредния горски обитател… Дааа, зимата си отиваше и гората се събуждаше за нов живот…

Оказа се, че Пебс се е увлякла по шаманизма. С огромен ентусиазъм се опитваше да разпали любопитството на Дел, но на нея явно и беше лигав ден и взе Пебс на подбив. Новоизлюпената шаманка разпалено разказваше за увлечението си, а Дел я слушаше разсеяно.

• Дел, гледай! – викна Пебълс по едно време
• Пу, пу, изкара ми акъла, жено – стреснато се заоглежда Делта – Какво става?
• Това е идеално за новия ми тотем – ентусиазирано завика Пебс, посочвайки нещо на земята
• Кое бе!? – Дел се заоглежда недоумяващо. В един момент забеляза череп, явно престоял дълго време, беше съвсем изсъхнал. Не можа да определи от мамут ли беше или от бизон. Но това явно нямаше значение за „шаманката”. Тя подскачаше като малко дете около черепа и си припяваше: „Намерих си тотем, тотем”.
• Ама верно си изтървала козите – разсмя се Делта. В същия момент се чу силен тропот. Двете вдигнаха поглед към баира и видяха как стадо диви кози се спускаше стремглаво надолу. И явно смяташе да мине право през тях. Едвам отскочиха в страни и стадото премина като вихър по пътеката. Дел се сепна. Но не от факта, че току що щяха да бъдат прегазени…явно животните се бяха уплашили от нещо. Но Дел осъзна, че са минали часове и явно са се качили доста на високо. А вече започваше да се смрачава и се спускаше гъста мъгла. Дел се огледа. И нямаше никаква представа къде се намират.

В това време Пебс се вайкаше безутешно. Стадото беше преминало през мястото, където тя намери безценния си тотем. Който се беше превърнал в натрошени на прах кости. Бедничката. Изглеждаше наистна тъжна.

• Отиде ми тотемчето – вайкаше се тя
• Пебс – Дел я раздруса силно – остави тез кокали, изубихме се!
• Ами – Пебс гледаше тъжно към тотема – ще се спуснем в това дере, ще качим хълма и ще излезем на коларския път, по който дойдохме.
• Добре, води! – отвърна Дел. Но изобщо не беше убедена. Едно гадно чувство се беше загнездило точно в слънчевия и сплит. Много гадно чувство.

Приказки от Бар „Четирите метли“ – Разходката – част 2

Двете вещици повървяха известно време. Мълчаха. Дел се опитваше да разбере защо и е свито под стомаха, а Пебс още жалеше за находката си. Всъщност тя съвсем сериозно се беше заела да изучава шаманизма. Опитваше се да възбуди любопитство у приятелката си, лигавейки се с тотема, но Делта пак беше изпаднала в особеното си състояние на драматизъм. Чак не се траеше.

• Ето полянката, след нея е пътя – извика Пебълс доволна – И да не си посмяла да ме подиграваш повече, че само се губя!!
• Я не се дуй – засмя се Дел – Шаманка! Виж, Пебс, още е светло. Нека се поразходим натам – посочи Делта боровата гора от другата страна на полянката. Не ми се прибира още.
• Добре. Тъкмо ще си потърся друг тотем – отвърна Пебълс след кратко размишление.
• Офффф – отвърна Дел с досада – забоди си едно перо знаеш къде и ето ти тотем.
• Ще видиш ти! – закани се Пебълс и понечи да я замери с една едра шишарка. Двете навлязоха в боровата гора, смеейки се и подтичвайки. Тръгнаха по широката пътека, наслаждавайки се на миризмата на бор и песента на птиците. Пебълс усещаше, че с Дел нещо не е наред и се опитваше да я разведри и се държеше детински. Делта продължаваше да има това гадно чувство, но решително го „приспа”. Явно еуфорията на Пебс я зарази и тя реши да се наслади максимално на разходката.

По едно време пътеката свърши. Наоколо беше сумрачно заради високите дървета, но още не се беше стъмнило. Двете навлязоха в шубраците и тръгнаха без посока. И тук беше пълно с кокичета и минзухари. А Делта обожаваше кокичета. Напомняха и за баба и, която отдавна не беше сред тях. Вървяха и си говореха. За какво ли не. Не се бяха виждали известно време и имаха много неща за споделяне. И разбира се, основната тема беше новото занимание на Пебс.

• Пебълс, да се връщаме вече.
• В никакъв случай! – Пебс беше решителна – трябва да си намеря тотем.
• Ама ти верно не си у ред – Дел леко се вкисна – скоро ще се стъмни, изгубихме пътеката и се спуска мъгла. А знаеш, че не понасям мъглата. Влагата ме смазва и мразя да не виждам къде вървя.

… следва продължение

© 2023 Илиана Дечкова