Настинката – част 1

автор: Хеката

Хек настина. Това беше рядко, но все пак случващо се явление. След като прибра от градината и последната тиква, Хек извади червеното цвекло и последните моркови. Обра зелето и го сложи в каца за кисело, след което провери виното, туршиите, компотите, лютеницата,  донесена от Дел, тя реши, че е време да зазими цялата къща.

Изчисти комина и измаза огнището, избърса прозорците и добре ги изолира, изпра пердетата и изтупа килимите… огледа къщата и реши, че зимата вече може да идва. Но когато се погледна в огледалото, Хек приличаше по-скоро на таласъм, отколкото на вещица. За това влезе в банята и се мота там цели четири часа. Когато излезе, беше пухкава като глухарче и розова като ябълка.

Оооо, какво блаженство. Чиста къща и чиста Хек. Навън сякаш по поръчка бяха започнали да духат силните есенни ветрове. Небето сменяше своите картини. Сиви, бели, черни и лилави облаци се гонеха и образуваха героични картини. Листата се отронваха и летяха във въздуха,после падаха на земята, а вятърът ги вземаше и ги завърташе във весел танц.

Хек не устоя. Тя обичаше ветровете. Облече се и излезе да му се порадва. Когато се прибра беше щастлива, хапна топла супа, легна си и заспа. Когато се събуди носът и беше запушен. Едва стана от леглото. Погледна се в огледалото – от там и се хилеше нагла настинка.

– Ааааа…настинка. А ?! – каза Хек – Апшихуууу. Апших.

Нещата бяха сериозни. Хек се дотътри до кухнята, сипа в една тенджера половин бутилка червено вино и сложи четири люти чушки. Хеката изпи еликсира и се дотътри до спалнята. Апшихуууу…

******************************************************************************************************

Дел седеше и пак се беше заровила в дебелите книги. Четеше. Нямаше особен избор. Беше приела да стане учител по ментална магия и човешки езици в източното училище по магически изкуства и сега се беше затрупала в работа.
Брррррррррррррррр… „А?! В името на Мерилин и косите на Моргана. Какво е това?!“ – зачуди се тя. „Нима змеят от морето се беше събудил от хиляда годишния си сън?“ Бррррррррр… Портретът в стаята пак се разтресе. „Какво става ?!“

Дел стана и се разходи из къщата, но всичко си беше на мястото. Бързо слезе до кухнята, намери лист хартия и написа нещо много бързо, сгъна листа и го пусна през комина със заклинание за посока. Писмото бързо полетя и след няколко часа, през които премина няколко препятствия като два вятъра, купчина с листа и две гарги, се блъсна право в ръцете на добрата вещица от юга Лилит.

Лилит се стресна. Отдавна не беше получавала телеграма по този начин. Тя се прибра в своя дом и отвори писмото. „НЕЩО СТАВА“ – гласеше писмото. Лилит беше изумена. Дел никога не реагираше така. Тя беше най-уравновесена от всички вещици, които познаваше. Бррррррррррр… А?! Наистина нещо ставаше, но какво? Лилит отиде до купата с вода и махана от горе и. Понякога владетелките на водата и огъня успяваха да се свържат.

-Какво става? – попита Лилит
-Не знам. Но портретът на четирите се разтресе – отговори Дел
-Свърза ли се с Хек? – попита Лилит
-Не – каза Дел – Не мога.
– Ъ!? Не е характерно за Хек. Тя винаги отговаря!
– Среща пред къщата на Хек – каза Дел
– Добре – отвърна Лилит и даде заповед на метлата си да дойде.

Хек се беше разкиснала тотално. Лежеше в леглото кихаше, подсмърчаше и се беше разнежила. В кристалното кълбо гледаше латиноамериканската сапунка  „Трима братя, три сестри“ и не се знаеше къде точно подсмърча от хремата и къде дълбочината на филма е засегнал настиналата и душа. От време на време кихаше, в следствие на което всичко в къщата се тресеше и дори котката Фифи, която лежеше в краката и, я гледаше с укор.

– Къде ти беше умът да излезеш с мокра глава на вън в този вятър!? – я поучаваше Фифи. Любимата и котка.
– О,Фифи стига, сега Хуан Реас ще целуне Норма Елисондо…
Котката беше втрещена. Не знаеше какво да си мисли за своята магьосница.

********************************************************************************************************

Лилит набързо ската купата в шкафа. Понякога от кристалните топки и гадателските купи долитат вируси през времето и пространството, а Лилит никак, ама никак не обича да е болна и затова рядко й се случва.

Лилит и Дел видяха как къщата на Хек се разтресе. Двете се спогледаха и се втурнаха към вратата. Бяха напрегнати и очакваха зад врата картина на епична битка между Хек и някое голямо и рошаво чудовище. Къщата отново се разтресе. „1,2,3“ – преброи Дел и отвори вратата, но от вътре ги лъха аромат на лавандула. Двете вещици се спогледаха. Нещо не беше на ред. Дел и Лилит влязоха в къщата. Тя беше чиста и подредена и ухаеща на билки. След малко се чу трясък от кухнята и двете се втурнаха на там. От комина в камината се изсипа прах, а след него се изсипа и Фаер.

Фаер беше добре сложена, средна на ръст магьосница с красива кестеняво-червеникава коса и умееше да представи и най-тежката и безнадеждна ситуация като смешна случка, на която не трябва да и се предава толкова трагичност. Жизнена и весела, Фаер беше като любимата леля, която всички обичат и очакват с нетърпение, а по незнайно какви причини по-възрастните членове на семейството не одобряват.

– Боже,  Фаер! Изкара ни акъла! – извика Лилит
– Е!? Може и да не ме наричаш „Боже“,  Фаер ми е достатъчно – пошегува се тя.
– Стига, Фаер! Сега не е време за шеги. Тук става нещо – започна Дел и придоби онзи делови израз на лицето, от който всички разбираха че „не е време за шеги“.
– Знам – каза Фаер – Бях в планината, когато почувствах, че нещо ме притеснява и звъннах във вас Дел, но там ми вдигна някакъв таласъм и каза, че си запалила метлата и с мръсна газ си се отправила на юг –  заразказва Фаер,  докато тупаше прахта от дрехите си.
-Таласъм ли?!! Аз нямам таласъм! – Дел се обърка.
-Нямаш ли? Ами тогава каквото и да ми е вдигнало телефона, каза че си тръгнала на юг и аз се сетих за Лилит. Обадих се и на Лилит, но телефонният и секретар каза, че не си е в къщи и да оставя съобщение. Когато обаче казах…е каквото там казах, той ме смъмри да подбирам думите си, защото нямало как да предаде думите ми в този вид и ако искам да знам Лилит я нямало в къщи. Двете с Дел заминали на запад за дома на Хек. И ето ме тук. Какво става?

Лилит и Дел едвам си поеха въздух, Фаер беше като вихрушка.

– Там е работата, че не знаем какво става – каза Дел. Къщата отново се разтресе, но „Апшихууу“ дойде от горния етаж. И трите погледнаха в посоката на звука.
– Да видим – рече уверено Фаер и докато Дел и Лилит се опомнят, тя вече крачеше на горе по стълбите.

… следва продължение

© 2023 Илиана Дечкова