колаж с лека на ген. Мутафчийски

НЕ ! НЕ ИЗЛИЗАШ ! или как се ражда фолклорът на един народ – част 6

Споделете тази публикация на:

Във времена на криза, колкото и страшно да е положението, човекът има едно свойство, което му помага да оцелее. Въпреки всичко. И това е смехът. Въпреки страха, въпреки трудностите, хората намират сили да обобщят ситуацията и да изразят своите емоции в песни, стихове, снимки. Така се ражда народният фолклор.

Ц И Т А Т И

  1. Модерен комплимент: „Доста сте млада, за да пазарувате сутрин!”(когато до 10:00 ч само пенсионерите имаха право да влизат в магазин, с цел да бъдат опазени от зараза)
  2. До къде я докарахме – да си купиш бутилка уиски и да го бършеш отвън с ракия…
  3. Пристигнах пред магазина петнадесети по ред. Кихнах, казах „per favore”, “mi scusi” и станах първи (дълго време на италианците в България се гледаше с лошо око, като представители на най-заразената държава)
  4. С това онлайн обучение мъжът ми, пожарникар, стана специалист по маркетингов анализ.
  5. Ден девети: Вече ме е страх да отворя хладилника… за да не излезе Генералът и да каже: „Нищо да не излиза”! (когато ген. Мутафчийски беше забранил да излизаме)
  6. Цял блок, 12-етажен, разхождат едно и също куче. Кучето вече се измори (временна мярка – хората нямаха право да се разхождат самостоятелно, но имаха право да разходят кучето си)
  7. Ден 10-ти от карантината. От миене на ръцете ми изчезна линията на живота. Сега се чудя умряла ли съм или безсмъртна!?
  8. Какви времена настанаха: „Бабооо, прибирай се вече!” – „Още малко, дее”! (защото пазехме най-вече възрастните)
  9. Вече имам повече снимки на Генерала, отколкото на мъжа ми (всички си събирахме скеч-снимките на Генерала, пуснати като колажи във ФБ)
  10. Като гледам колко чинии чакат за миене, имам чувството, че целият Кризисен щаб живее у нас.
  11. Ден трети в изолация. Чудя се… как може зърната в единия пакет с ориз да са 25 678, а в другия 25 468
  12. За образованието: – Ти къде завърши по време на пандемията? – По БНТ 2, а ти? – по БНТ
  13. Първото нещо, което прави мама сутрин: да прочете 245-те съобщения във вайбър групата на класа на детето.
  14. Защо не беше в час? Нямам мегабайти.
  15. Ако някой ми беше казал, че някога ще карам котката и кучето да пазят тишина в час по български… щях да припадна.
  16. По време на онлайн урок учителят пита учениците как да си направи програмата на цял екран. Следва инструкциите на учениците „Alt” + F4… и учителят напуска виртуалната класна стая.
  17. О, Кауфланд! Три деня как младите служители щандовете бранят.
  18. О, Кауфланд! Три деня как младите служители щандовете бранят.

Пристъпи ужасни. Дванайсетий път гъсти орди лазят с колички пълни и тела се мешат, и корона ги залива…

Слюнки подир слюнки! Рояк след рояк! Ганьо безумний сочи щанда пак и вика:

  • Търчете! Тамо са ролата!
  • Грайбвайте ролата! – някой си изкряска и рула хартия фръкнаха зафчаска кат демони бели над овчия рояк, катурят, струпалят като здрави пак!

И служителите тръпнат, друг път не видели, в едно да се бият здрави и заразени (когато в началото на карантината първо изкупиха тоалетната хартия).

22. Скъпи татковци, когато учителката ви пише „Снимайте го и ми го пратете” има предвид домашното на детето.

23. Казаха, че е достатъчно да носим маски и ръкавици, когато сме в магазина. Останалите носеха и дрехи!! Ми казвайте ги тия работи!!

24. На всеки издържал 20 дни под карантина ще му викаме Туентин Карантиньо.

25. Какви времена дойдоха… опечеш си ребърца, изядеш ги… и те е страх да си оближеш пръстите.

26. Цял ден се разхождам в парка с една кучешка каишка и обяснявам на полицаите, че си търся кучето.

27. Накрая живи и здрави ще останат само затворниците. Те най-стриктно спазват мерките на карантината.

28. Забелязвам предимно статуси, вместо селфита. Личи си, че салоните за красота не работят.

29. Мамо, мамооо, аз как съм се появил? – Тихо сега, Вируславе.

30. Чистачката ни се обади и каза, че ще работи от вкъщи. Даде ни инструкции как да изчистим.

31. Ден незнамкойси от карантината – на 9-тия етаж започнаха да си разменят мъжете.

32. До къде я докарахме! Младите да звънят на полицията, че бабите са събрали пред блока.

33. Да обобщим – имам право само да ходя до магазина, на работа и да си платя сметките. Че аз и до сега така съм живял.

34. Едно време майка ми не ме пускаше да излизам да пия с приятели. После мъжа ми. Сега и Мутафчийски не ме пуска.

35. Официално обръщения на Дружеството на психиатрите: Да говорите на домашните си любимци, цветята и мебелите по време на изолация е нормално. Молим ви да търсите квалифицирана помощ от нас само когато ТЕ започнат да ви отговарят!

36. Ако ви е скучно, слагате във всяка стая по една бутилка алкохол и започвате да ходите от заведение на заведение.

37. Карантина, ден 10-ти. Приложението, което ми мери крачките ме попита дали не съм умрял.

38. Вирусът дойде, защото не препратихте през 2013-та онова съобщение на 20 човека.

39. Да си сложиш маска, докато си сам в колата е все едно да си сложиш презерватив, докато лъскаш бастуна.

40. Какво го правим хубавото време навън? – Само го миршеееем!

41. Вирусът ще си прибере короната, правителството – парите, а народът ще лапа мухите.

42. Според Кризисния щаб 60-годишните са възрастни, но според НОИ все още не са за пенсия.

43. Дръжте си маските натопени в ракия. Така ще ви е по-весело, а може и туршийка да си носите.

44. Преди да сключите брак, помислете – ще можете ли да живеете с този човек под карантина?

45. В CV-то ви 2020 година е празна. С какво се занимавахте? – Миех си ръцете.

46. Всички се пишеха големи граждани, качваха снимки от Милано и Дубай, а цяла сутрин чета из форумите „Каква бележка ще ми трябва да си ида на село?” /когато на вход-изхода на големите градове имаше КПП-та и пускаха само с декларация, че човекът отива на работа/.

47. То ръцете, ръцете, ама днес се и къпем, нали?

48. 2005 – Искам те само по парфюм; 2017 – Искам те само по татуси; 2020 – Искам те само по дезинфектант

49. Тази година или ще я запомним… или ще ни помнят.

50. Този път ние изненадахме снега! Два дни преди да завали затворихме пътищата.

51. Преди чакахме петъка. Сега чакаме да се върнем на работа.

52. В третия щаб задължително: астролог, антиваксър, маг, ходжа, две баячки, специалист по кристално кълбо, хомеопат и д-р Емилова /защото всички станаха специалисти по всичко, а Щабът вземаше понякога хаотични и неразбираеми мерки/.

53. Въпрос в „Стани богат” за 5000 лева – Как да отида до аптеката да си купя маска, в която няма маски, без да имам маска, която да сложа на път за аптеката, в която няма маски? /във връзка с „тлъстата“ глоба за неносене на маска/.

54. Внимание, сватбари! Сега булката ще хвърли маската, да му мисли младоженецът.

55. Заразените с корона са като гласувалите за ГЕРБ: има ги, но никой не ги е виждал /в началото, когато още не вярвахме, че има толкова заразени/.

Настоящото четиво НЯМА за цел да провокира политически дебати, теории на конспирацията, да дава оценка в стил „кой крив – кой прав”, нито да демонстрира проява на неуважение към Генерал Мутафчийски.

Нека се посмеем, да се позабавляваме… и да помним. А след това всеки сам за себе си да си извлече поука.

Текстовете и снимките са от интернет, главно Фейсбук – събрани, подредени и редактирани от мен. Те са произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор. Според „Малък тълковен речник на българския език“, Стоян Буров и Пенка Пехливанова, издание 1998 г. афоризмите и епиграмите под формата на текстове и снимки могат да се категоризира като съвременен български фолклор и по смисъла на чл. 4 т. 3 и чл. 6 ал. 1 от ЗАПСП  не са обект на авторско право що се отнася до първоизточниците.

… следва продължение

Вашият коментар