Бъдни вечер и Коледа освен семейни, са и общо селски празници. Още седмица преди празника коледарските дружини се събират, за да си припомнят старите песни и да разучават нови. Ръководителят на една дружина е бил най-възрастният и се наричал Станеник. Не всеки и не всякога можел да коледува. Но момък, който не е бил коледар, няма право да се жени. Момците коледуват, а девойките лазаруват. Двата празника имат много общи черти. Само млади, несемейни хора участват в обредите. Те са важна част от живота им, защото след коледуване и лазаруване, момчето и момичето стават мома и ерген, преминават в друго обществено положение, сменят социалния си статус. И момите след Лазаров ден, и ергените след Коледа могат вече да се задомяват.

В коледарските дружини имало и малки деца. Те не извършвали обредните тайнства с големите, но имали своето значение и място в групата. Онези от тях, които чукат на вратата, се наричат коте, а тези, които приемат и носят даровете, се наричат магаре. Ролята на коледарите е да обиколят всяка къща в селото и да наричат за здраве и берекет стопаните. Те пък за благодарност ги даряват с пари и кравай, месо, сланина, боб, брашно, вино.

Коледува се от полунощ  на Бъдни вечер до изгрев слънце на Коледа. Хората са вярвали, че точно тогава, в най-тъмните часове се появяват злите същества като таласъми, вампири и караконджули. Но коледарите ги прогонвали със своите магични песни. След песните станеникът, който държи коледарският кравай, дар от стопаните, казва: „От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!“ Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това дарове се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището.