На следващият ден след Бъдни вечер е Коледа. Тук отново се преплитат християнските и старите народни вярвания. На Коледа приключват 40-дневните пости. Църквата празнува раждането на Спасителя, а народът – раждането на новото Слънце. Основната символика на Коледа е вечната природа, умираща и възраждаща се отново и отново. Коледната трапеза е богата и предимно с месни ястия. Стопаните колят ритуално прасето, което са отглеждали цяла година специално за този ден . Освен свинското, на трапезата присъстват пищни баници с месо или сирене, пълнени кокошки, свинско, кисело зеле, пастърма, пържени кюфтета. Младенецът е роден, но до Йорданов ден дните се наричат „мръсни” и се смята, че точно тогава бродят всички зли, свръхестествени същества. Човек не бивало да замръква навън, за да не му напакостят. Ако все пак някой е трябвало да излезе по тъмно, задължително е носел със себе си муска с основна съставка чесън, за да го предпази от мрачните сили. Това е и основната задача на Коледарите – да носят здраве и берекет и с песните и ритуалите си да ги пазят от злите сили.

Сутринта на Коледа хората отиват на черква. След това започвало наддаването с момини краваи. Ако момък люби мома, за него е въпрос на чест да и откупи кравая. Цял ден се вият хора, където наедно се веселят и млади и стари.

Повече за старите народни обичаи и празници можете да прочетете в сборника:

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“