Според прабългарския календар това е самичкият ден, който не се включва в нито един от месеците. Счита се за начало на новата година. Денят отбелязва зимното слънцестоене, когато денят е най-къс, а нощта – най-дълга. В далечното минало това астрономическо явление се е случвало около 20 декември. През 2023 г. зимното слънцестоене се пада на 22 декември. Празникът би трябвало да е подвижен, но тъй като не е, народът днес смята 20 декември за Игнажден – денят, в който първият гост определя каква ще е годината.

ОТБРОЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО У СТАРИТЕ БЪЛГАРИ – част 1

В Северна България денят на Свети Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак). В Южна България този празник бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (Родопите) и Полаз или Полязовден (Котленско). Но празникът се тачи в цялата страна.   Най-важното за деня е кой ще влезе първи в къщата. Този пръв посетител се нарича полазник. Ако полазникът е имотен човек, честен и почтен, той и годината ще е такава за стопаните. Ако пък момиченце посети първо чужд дом, то през годината женските животни ще са повече.

ОТБРОЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО У СТАРИТЕ БЪЛГАРИ – част 2

Полазникът, преди да влезе в къщата, събира дъски и трески, които са около дръвника в двора и ги слага в огнището. После сяда и започва да имитира писукане на пиле. През това време разравя и огъня, като целта е да има повече искри. Разбутва полазникът огъня и нарича: „Колкото искри в тоз огън, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща! “ в таз къща”. Някъде пък домакинята му подава решето и семена и полазникът трябва ритуално да заоре земята и да нарича за плодородие. А стопаните черпят важния гост с вино и ракия и специално приготвения „Игнажденски кравай”. Докато замесват кравая, жените откъсват малко от тестото, правят кръстове колкото са членовете на семейството и ги залепят на някоя греда, да ги пази от зло.  Който пък пръв излезе от къщата на този ден, когато се върне задължително донася съчки за огъня. Тъй като според църковните вярвания на този ден започват родилните мъки на Богородица, жените на Игнажден не похващат никаква домашна работа. Тази забрана важи особено за младите булки и невести. Като зачитат деня, жените ще заченат и родят с по-малко мъки. При изгрев слънце жените изчистват комините и изхвърлят саждите заедно с метлата. Започва новата година и метлата, като важен атрибут на стопанката и средство за всякакъв вид изчистване, също трябва да е нова. За да предпазят благополучието и плодородието, стопанките посипват пепел от огнището около къщата или кадено жито. Ако след това годината е била добра, стопаните канят следващата година същия полазник.

Повече за празниците и обичаите можете да прочетете в сборника:

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

А в Ловешко, ако момата иска да знае за кого ще се омъжи, отива на дръвника. После сяда на него и се посипва с ечемик и нарича: „Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно!“.  След това става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи.

Народни поверия, свързани с празника:

• Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
• Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
• Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
• Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
• Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
• Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
• Не се иска и не се дава нищо назаем.
• Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
• Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
• Не се вари боб, за да не бие градушка.
• Не се пере, за да не налети болест.
• Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.
• Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
• Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
• Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.

На този ден църквата почита паметта на Свети Игнатий Богоносец. Роден през 2 век, Игнатий е един от учениците на Йоан Богослов. Заемал е архиепископската катедра на гр. Антиохия. И като повечето си събратя от епохата на ранното християнство, Игнатий умира като мъченик за вярата. Разкъсана е от диви зверове на сцената на Колизеума по времето на император Траян Деций (249-251г.).