От как свят светува абсурдите в живота на хората са ежедневие. Колкото по-цивилизовано става едно общество, толкова повече небивалици се случват. А се предполага, че с времето ставаме по-културни, по-човечни, по-мъдри.
Абсурдите в България са всеизвестни. Между хората, между институциите… Живеем в цивилизован свят или поне така се предполага. Свят, в който неизяснени клаузи в договор би трябвало да се решават в съда, а не чрез заплахи и спиране на електричество посред зима.
Джепи Галярди и Донатела Варниер са италианско семейство пенсионери, решили да живеят в България. Избират Варна за свой дом. На 10 февруари 2022 г. година сключват договор за наем за 3 години. Срокът е изрично посочен. Договорът е изготвен на български и италиански език. Няма клауза за промяна на наема. Отношенията по прекратяване на договора са описани в Част III „Прекратяване на договора“, чл. 11 б, където има несъответствие между текстовете на български и италиански език. Италианският текст, преведен на български гласи следното: „ Настоящият договор може да бъде прекратен преди изтичане на срока на договора с писменото съгласие на страните“. Това само по себе си е противоречие.
В българския текст думата „съгласие“ липсва, използвана е фразата „писмено предизвестие“. Наемателите са подписали договора, изхождайки от този смисъл. В този ред на мисли те не са съгласни с предизвестието, което така или иначе е невалидно във формата, в която е представено. Преводът е грешен, за което нито наемателите, нито хазяинът имат вина.
В началото на август 2023 г. хазяинът, Йордан Иванов, решава да вдигне наема от 650 лв. на 1200 лв. заради инфлацията. Увеличение на наема предвид вече сключен договор се извършва с допълнително писмено споразумение, нещо, което той не е спазил. Наемателите отказват.
Джепи и Донатела, както и много други италиански граждани и фирми ползват услугите на фирма „ДСА СИСТЕМ“ ЕООД с управител Дино Сантарели. Фирмата де факто играе ролята на консулство и консултира и асистира италианците, които пребивават в страната, главно във Варна. Помага им с намиране на квартира, осигуряване на преводач, счетоводни и правни съвети и т.н. Договорът за наем се сключва с посредничеството на г-н Сантарели. След получаване на съобщението за увеличаване на наема г-н Сантарели се свързва с хазяина Йордан и заедно с наемателите провеждат среща в офиса на фирмата на 19.08.2023 г. в 19 часа. Там с недомлъвки става ясно, че хазяинът има други кандидати, които са готови да платят исканата сума. На срещата им превежда Б. Х., приятелка и близка на Дино Сантарели. Наемателите отказват и предлагат спорът да се реши в съда като за целта Йордан следва да подаде жалба, тъй като той има претенции. Хазяинът отказва и в крайна сметка стигат до споразумение, че наемателите остават на същата цена. Стискат си ръцете и се разделят.
Но на 27.08.2023 наемателите получават съобщение от Йордан Иванов, отново по WhatsApp, с което ги известява, че им дава месец предизвестие да напуснат жилището, което са наели от него, описано в договора. Този начин на предизвестие не отговаря по никакъв начин на законовите изисквания. Предизвестието според българското законодателство трябва да е писмено, на хартия, изпратено по пощата или с куриер. Начинът на комуникация относно искане за увеличение на наема и предизвестие за напускане на жилището няма никаква юридическа стойност.
Джепи и Донатела се консултират с адвокат и със заклет преводач, адвокатът заявява категорично, че предвид всичко изложено до тук, те са в правото си да останат. Договорът е със срок, има несъответствие в превода (не е известно кой е изготвил бланката). След консултацията с адвокат на 30.08.2023 г. на хазяина е изпратено официално писмо с обратна разписка, на бланка на фирмата с подпис и печат, в което той е уведомен за горното и е посъветван най-напред да направи официално предизвестие и да се обърне към съда.
Към днешна дата официално писмо за напускане италианците-наематели не са получили. Започва обаче психически тормоз от страна на хазяина. Непрекъснато звънене по телефона, съобщения… подава жалба в полицията, веднъж отива и с полиция, но от там заявяват, че не е в техните компетенции да изгонят хората, след като няма съдебно разпореждане. Минава известно време и на 07.12.2023 г. Йордан изпраща маскирано лице на работното място на Б.Х., което я заплашва, заявявайки, че тя е фалшифицирала договора и ако не накара италианците да се махнат, ще има неприятности и лоши последствия за всички. Лицето е казало, че тъкмо излиза от затвора и е близък на Йордан и на семейството. Дино Сантарели информира полицията за това, но без официална жалба за момента. След няколко дни, на 11.12.2023 към 14 часа хазяинът решава да спре тока. На следващия ден те подават жаба в полицията. В момента две човешки същества в 21 в. в центъра на европейския град Варна посред зима живеят на студено и не могат да си сготвят. Въпреки всичко гореописано, до днес наемателите продължават да плащат редово наема и сметките за вода и ток и хазяинът е нямал никакви забележки към тях относно начина, по който ползват и поддържат апартамента му.
Днес, 14.12.2023 г. по настояване на Дино се опитах, в качеството ми на негов асистент и преводач, да уговоря среща с кмета на Варна г-н Коцев. От канцеларията бяха изключително любезни и съпричастни, но ме уведомиха, че от законова гледна точка не е в компетенциите на кмета да решава такъв тип проблеми. Което всъщност е точно така.
Сега да се опитаме да влезем и в „обувките“ и на хазяина Йордан Иванов. Абстрахирайки се от ненормалните действия, които е предприел, този човек де факто се позовава на българската част на договора за наем и до някъде е в правото си да има претенции. В крайна сметка всеки си гледа интереса. Няма да коментирам лицето, изготвило некоректния превод ( не знам кое е то). Излиза, че и двете страни са в правото си, всеки за себе си. И единствената институция, която може да разреши проблема е съдът. Там обаче нещата се случват мнооого бавно… и струват мнооого скъпо.
Италианското семейство в момента е финансово затруднено и поради тази причина до сега не са завели гражданско дело. Бяха склонни и да се изнесат, за да не понасят поне психическия тормоз, но и това не могат да си позволят, защото квартирите във Варна отдавна наближават цена от 1000 лв. наем нам месец. Защо хазаинът не пуска жалба в съда, предвид, че той е лицето с претенции!? Ами вероятно защото не е декларирал договора в НАП и се страхува от проверки и глоби. Друго обяснение аз нямам.
Правя си обаче няколко извода от цялата тази история. На първо място се излагаме пред чужденците, а те, повярвайте ми, особено пенсионерите, са благодат за нашата икономика (харчат парите си тук, които получават от вън). Но това е най-малкият проблем. Основният тъжен извод е, че парите отдавна са превзели душите на хората. И в името на материалното сме готови да се държим като демонични чудовища, оставяйки в студа двама възрастни без ток. Вторият извод е, че имаме безброй институции, които не се знае какви правомощия имат. В момента никой, освен съда, не може да изгони наемателите, нито да накара хазяина да спре да ги тормози и да го задължи да си спази договора, нито някой може да го накара да им пусне тока. А както вече казах съдът не е най-добрата опция, защото там нещата се случват мноооого бавно.
В момента две човешки същества буквално бедстват в чужда държава, а друг един човек не може да влезе във владение на собствения си имот и поради естеството на характера си, започва да си служи с неправомерни и безобразни мерки, за да постигне своето.
Решение!? Да речем, че някоя от страните най-накрая заведе дело? До кога ще продължи то? И през това време кой ще реши дали може да задължи Йордан да пусне тока до развръзката… или хората трябва да стоят на тъмно и студено… или посред зима без финанси да търсят в пъти по-скъпа квартира…?
Напомням отново, че желанието на хазяина да напуснат апартамента не е поради форсмажорни обстоятелства (примерно роднина е останал без дом и той е решил да го подслони или… му трябват спешно пари и е решил да го продава…), а наемателите чинно си плащат наема всеки месец.