Малко разочароващо начало

През Румъния бях минавала три пъти само транзит с кола на път за летището. В началото на 2023 г. намерих еднодневна екскурзия в „Грабо“, дестинация Констанца и Мамая, с посещение на Казиното, панорамна обиколка на Мамая, няколко музея и църкви, аквариум и МОЛ.

Бях със съпруга ми и общо взето останахме разочаровани. В Констанца Казиното и аквариума бяха затворени, така че се задоволихме с археологическия музей и няколко църкви. Направихме панорамна обиколка на прочутия курорт Мамая, който нас поне с нищо не ни впечатли, поне не и от прозореца на автобуса. Посетихме дървената църква и вместо да ни заведат в зоопарка ( то не беше и в програмата, де), тръгнахме към МОЛ-а. Там е изкуших да си купя пушен румънски кашкавал и няколко месни продукта – ей така, да кусаме. Нищо особено. Взех си и една тениска и кецове, тях поне си ги нося. На мъжа ми му направи впечатление, че пътищата им са перфектни, а колите – все нови. Жалко за нас.

Втората екскурзия

Второто ми посещение в Румъния беше на 2 декември. Отново „Грабо“. Природо-научния музей, коледния базар, стария град. Останах доволна. Съпругът ми категорично отказа да идва с мен – трябваше да станем в 4:30, цял ден път, прибиране посред нощ и той на другия ден на работа… Реших, че ще се прежаля сама. Все пак звъннах на приятелка и тя реши да дойде с мъжа си. В 5:20 ч. бяхме пред автобуса. Качихме се и аз с радост установих, че понеже се водя сама, ще се разположа и на двете седалки. Наложи се да почакаме единия пътник около 15 мин… случва се.

По пътя две девойки си бъбреха зад мен и играеха на някакви интересни карти. Когато едната спомена „яката госпожа със синята коса, дето е дежурна“ се обърнах и попитах с усмивка: „Къде учиш?“ И бях сигурна в отговора – Хуманитарната. Заговорихме се. Не познавах момичето, но разпознах колежката, за която говореха. Светът е малък.

Пътувахме спокойно,  имаше няколко малки деца. Момиченцата бяха кротки, а когато не спяха и забавни. Момченцето обаче взе да ми лази по нервите. Беше с баба си. И не спря да мрънка, че баба му м у пречи, че го пипа, че не знам си какво… Беше хем смешно, хем досадно. Малкото човече искаше да играе само на телефона, а бабата беше строга. По едно време явно заспа, защото стана тихо.

Взехме още хора от Шумен и газ към Русе. Там направихме почивка и без към Дунав мост. Времето беше чудесно. Но на границата – 13 автобуса пред нас, плюс още една колона автомобили. Камионите не ги броя, те бяха в отделна колона. Общо взето от цяла България бяха тръгнали различни екскурзии за Румъния, еднодневни, с преспиване… Слязох да се поразтъпча. Екскурзоводите се събраха на групичка и водеха някакви оживени разговори. Беше забавно. Нашата екскурзоводка беше много мила жена, разказваше ни по пътя интересни факти за Румъния и за обектите, които ще видим. Междувременно колоната се придвижваше леко. След около час чакане минахме благополучно. Жената ни помоли да бъдем точни и да не закъсняваме, за да не се обърка програмата. Ако някой закъснее – щял да пее песни. Прочете ни и „Молитвата на туриста“

„Отче наш, който си на небето, дари ни с хубаво време, 

за да можем да се насладим напълно на пътуването си.

Закриляй багажа и куфарите ни по летищата, за да не започваме отначало с ядове.

И дари ни с хубава и чиста хотелска стая, и ако може, Господи, да има тераса!

Дай ни сила да устоим поне на някои от апетитните изкушения,

които всяка страна предлага, за да се върнем с тънка талия.

И пази техниката, Боже, за да имаме достатъчно начини

да направим хубави снимки, които после да качим в социалните мрежи.

И опази скоростта на интернета ни, или поне в Европа,

за да можем да се тагваме от всички онези красиви места, както и от летището.

Пази далеч жените от магазините, за да може и другата отпуска да идем някъде.

И мъжете пази! – Да не заглеждат чужди екзотични жени по заведенията и хотелите,

и не прощавай греховете им заради поредното малко, 

защото алкохолът е грях, а ти не обичаш грешниците!

Дай ни сили да не се разкрещим на досадните продавачи на сувенири,

които ни следват по петите на всяка крачка.

Дари ни и с добър екскурзовод, за да не съжаляваме,

че пак сме избрали организирана екскурзия,

а да можем когато се върнем да разказваме 

на близки и приятели за подвизите ни!

Амин!“

Посмяхме се, но вътрешно сигурно всички се молеха за това.

Природо-научния музей „Григоре Антипа“

Природо-научен музией – снимки тук

Пътят от границата до Букурещ мина много бързо, поне за мен. Първата ни спирка беше Природо-научния музей.  Националният природонаучен музей „Григоре Антипа“ е създаден на 3 ноември 1834 г. Считат го за един от най-добрите природонаучни музеи в Европа. Преименуван е през 1933 г. на името на Григоре Антипа, който управлява музея в продължение на 51 години. Антипа е румънски биолог, зоолог, хидробиолог, океанолог и лимнолог. Колекцията на музея се състои от над 2 милиона екземпляра. Колекциите включват геология и минералогия, палеонтология, сравнителна анатомия, етнография и антропология, колекции на гръбначни и безгръбначни животни, голяма колекция от пеперуди, зала, посветена на Черно море и вкаменелости на динозаври.

Моите спътници решиха, че няма да влизат и ще се разходят. Уговорихме с екскурзовода в колко часа трябва да сме пред автобуса и се наредихме на опашка за билети. 20 леи – нищо работа. Музеят беше пълен. Няколко групи български туристи, доста украинци и разбира се румънци. Влязох първо в магазинчето за сувенири, но нищо не ми грабна окото.  Взех си само едно магнитче-книжка.

Музеят мен ме впечатли. Била съм в такъв само в Троян, но този е огромен. Животни от всяка точка на света, вкл. динозавърски кости, от полярните мечки до пингвините, представители на Африка и Амазонската джунгла – птици, риби, бозайници… имаше такива, които не бях виждала никога, както и древни бозайници от ледената епоха. Бяха подредени в имитация на естествена среда зад стъкло и нещо като 3D пейзаж. Впечатлих се и от много макети на хора от различни епохи и раси – бяха като истински. В  изкуствена пещера със скални рисунки се чуваше грохот на изригващ вулкан. В крайните секции имаше експозиции на минерали и насекоми (пеперудите бяха радост за окото), много макети на сърдечно-съдова система на различни биологични видове и ембриони, вкл. човешки. Предполагам последните си бяха истински, защото се съхраняваха в стъкленица с течност, явно не е само макет. Нащраках много снимки, но някак не можах да се насладя да обикалям спокойно, все си поглеждах часовника… това е минусът на организираните екскурзии – съобразяваш се.

Пристигнах на уреченото място десетина минути по-рано, бяхме на една спирка и изчаквахме останалите. Зад една ограда имаше нещо като базар – храна, джунджурии, румънски народни носии, украса за Коледа… влязох да си взема кафе. Не можах да го изпия, беше вряло, а трябваше да тръгваме. Моите двама спътници се бяха объркали и се наложи да ги поизчакаме. Шегувахме се, че ще слушаме френски шансони ( приятелката ми е българка, съпругът и – французин). Екскурзоводката се притесни да не са се загубили… но те скоро пристигнаха и потеглихме.

Дворецът „Виктория“ и Парламента

Красивата монументална сграда, която се издига на площад „Виктория“ срещу Природо-научния музей е построена през 1937 година. Там в момента се намират кабинетите на министър-председателя на Румъния, както и на неговите помощници. По време на комунизма в сградата е била седалища на Министерство на външните работи, а след това и на Министерския съвет. През 2004 година дворецът „Виктория“ е включен в списъка с исторически паметници на страната.

Направихме панорамна обиколка на Парламента – сградата си е впечатляваща. Историите покрай построяването и – също. С дължина 270 м, 1100 стаи – 440 офиса, 30 конферентни зали, 4 ресторанта, 3 библиотеки и концертна зала – Парламентът на Румъния е символ на града и една от най-известните и посещавани сгради в страната. Тя е втората по големина обществена сграда в света след Пентагона във Вашингтон. Има възможност да бъде разгледана и отвътре, като по време на тура може да разгледате и Музея на двореца, Музея на комунистическия тоталитаризъм и Националния музей за съвременно изкуство. Сградата е построена по времето на комунизма от Николае Чаушеску изцяло с румънски материали, основно дърво, мрамор и камък. По неофициални данни това е струвало на румънския народ няколко десетки милиарди леи – буквално е изгладувана от народа. Затова много румънци я недолюбват.

В строителството на огромния монумент участват около 20 000 работници, а само архитектите са 700. Чаушеску използва предимно затворници или политически противници за работна ръка. Много са загиналите по време на строежа, тъй като не се спазват и елементарни условия за безопасност. След падането на режима сградата все още е недовършена и първоначалното желание на народа е била тя да бъде взривена и унищожена (освен гореспоменатите факти, съществуват и слухове, че Елена Чаушеску е провеждала там зловещи експерименти). Оказва се обаче, че ще е по-евтино да я довършат, отколкото да я унищожат и накрая е взето решение да се превърне в паметник на загиналите по време на комунизма.

Румънците го наричат Айсберг, защото сградата има 86 м над земята с 12 етажа и 92 м под земята с 8 етажа. И разбира се таен бункер в един от подземията за свръзка с летище, метро и други подходящи места за бързо бягство.

За съжаление го гледахме само отвън, не беше включен в програмата. Интересното е, че сам турист не може да влезе на обиколка, трябва задължително да се присъедини към някоя туристическа група.

Парламентът, площад „Виктория“ и старият град – снимки тук

Старият град

Спряхме точно пред Парламента. Беше обяд. Уговорихме се, че в 17:30 ч ще се съберем на същото място за отпътуване обратно. Програмата беше следната: който иска посещение на старата част на града, тръгва с екскурзовода, останалите остават на Коледния базар (беше точно където спряхме) или прави каквото си иска. Моите спътници останаха на базара, а аз тръгнах с групичката за стария град. Вървяхме много бързо и една жена от групата направи забележка на водачката ни да забави малко темпото. Движехме се по една централна улица, беше красиво, дърветата още бяха окичени с шарени, увяхващи листа… топла, хубава есен. Аз даже си свалих палтото и почти цял ден изкарах по фланела. Опитвах се да запомня пътя, защото предполагах, че ще се връщам сама. Вървяхме около 20 мин пеш и от цялото пътуване вече започнаха да ми се обаждат болежките в кръста. Нооо… стиснах зъби и реших, че няма да се предавам. Дошла съм да хайманосвам, не да седя на едно място.

Centrul Vechi  или Старият Център е споменат за пръв път през 1600г., но истинското му развитие е започнало след 1660 г, когато градът става столица на провинция Влахия. Тук се намират руините на  стария дворец на влашките воеводи, а в дясно от него е църквата… Старият град е несъмнено мултикултурно място. Кокетни улички, музеи, старинна архитектура, барове и ресторанти – всичко събрано на едно място, озвучавано денонощно от глъчката на хора от различни националности. Най-известната улица тук е „Липскан“, а всички сгради са на стотици години.

Спряхме пред църквата „Ставрополеос“ – малката църква в сърцето на града с прекрасна архитектура и красив двор. Тя е в стил Бранковяну и събира в себе си елементи от различни култури. Построена е през 1724 г. от гръцки монах, а през 20 е била реставрирана. В двора на църквата може да се видят и фрагменти от стенописи, архитектурни елементи или надгробни плочи, които са били възстановени след разрушаването на църкви в Стария център по време на комунистическия режим в Румъния. Там нашата водачка ни даде напътствия какво къде можем да видим и всички се пръснахме.

Cărtureşti Carusel или „Въртележка на  Светлината“

Аз се отправих към книжарница Cărtureşti Carusel или „Въртележка на  Светлината“. Открита през февруари 2015 година, днес е една от основните забележителности в самото историческо сърце на Букурещ. 6 етажа и площ от около 1000 кв.м., смело мога да го определя като Раят на книгите. Белите пространства, естествената светлина и извивките по перилата на стълбите придават усещането, че си в приказка. Приземният етаж е за сувенири, чай, принадлежности за писане и други красиви джунджурии, на първия етаж е художествената литература, вторият  е за специализирана и материали за художници и творчество, а петият е усамотена ниша, специално за четене, в която са нахвърляни възглавници за по-голямо удобство. Последният етаж е за бистрото, от което се вижда чак до мазето – то е предназначено за мултимедия.

Реших да купя няколко дребни, тематични подаръка за децата – имам музикант, моряк и две любителки на животните. Пообиколих, разгледах… чувствах се като у дома си. Единствено палтото, преметнато върху чантата ми ми създаваше неудобство. Тежеше, пущината. На касата хлъцнах. 610 леи, а аз имах горе-долу толкова в брой. Платих с карта, излязох и се подпрях на някаква масичка на улицата да си наместя нещата. И осъзнавам, че ми липсва една чаша. Обръщам се и гледам касиера, излязъл, как ме търси с поглед, не ме вижда и пак се прибира вътре. Разбутах хората, по улиците си беше навалица. Взех си чашата и тръгнах по обратния път.

Уличките в Centrul Vechi бяха малки и кокетни, напомняха ми на Италия. Навсякъде магазинчета, заведения, пълни с хора от различни националности. Направи ми впечатление, че имаше много италианци и все млади хора. Дали учеха тук или просто бяха дошли на разходка… Седнах на една пейка да доизям каквото си носех от къщи. Продължих надолу, лесно се ориентирах. Зад ъгъла се натъкнах на един беззъб старец, който свиреше на малко акордеонче „Bella, ciao“ и се опитваше да пее. Изглеждаше много миловиден. Направих кратко клипче, дадох му няколко леи и продължих до изхода на стария град.

Торбата с подаръците ми тежеше, отделно палтото. Замислих се дали ще намеря сама пътя до Парламента, където беше и Базара… вероятно да, с питане… Но видях три таксита и се изкуших. Единият шофьор пушеше пред колата, попитах го дали говори английски и колко ще ми вземе до Парламента. 50 леи – не знам много ли бяха, малко ли, но реших, че мога да си го позволя. Таксито спря точно пред единия вход на Коледния базар. Погледнах часовника – имах цели 3 часа. Супер. Започнах да се оглеждам за познато лице от автобуса. Мярнах една двойка, но те бяха в друга посока.

Коледният базар и Картурещи Карусел – снимки тук

Коледният Базар

Голям, шумен, пъстър с 30-метрова декоративна елха със 70 000 лампички. Занаятчии, творци и местни производители чакаха с нетърпение своите клиенти, предлагайки разнообразие от сезонни продукти, кулинарни деликатеси, играчки, сувенири, ръчно изработени предмети, козметика и дрехи. И всичко това на фона на коледни песни. Имаше сцена до елхата, където свиреше някаква група. А от други тонколони ехтеше коледна музика, но на такава голяма площ едното не пречеше на другите.

В средата бяха разположили масички, където да се облегне човек и да хапне. Обаче нямаше една пейка, едно столче да поседне човек. А до 17:30 ч имаше мнооого време. Хартиения плик с подаръците взе да се къса… Обикалях и се чудех какво да купя. Харесах си една лавандулова свещичка, исках и някаква лавандулова козметика, но странно всички имаха мирис на цитрус. Купих и тематични меденки за всички – БМВ, котка, снежни човеци и сърца.

Не бях гладна, но нямаше как да не кусам нещо. Купих си две наденички и нещо, което реших, че е картофено пюре. Беше хубаво на вкус, но нямаше нищо общо с картофи. Оказа се мамалига. Не бях яла до сега. Хареса ми. Разговорих се с една млада двойка румънци. Попитах ги 50 леи много ли са от Стария град до тук. „Не те е обрал, но е можело и по-малко да ти вземе“ – ми отговориха с усмивка. Казах им довиждане и реших да звънна на моите спътници. Намерих ги пред елхата. Бъбрихме, разхождахме се… а торбата съвсем ми натежа. Сложих я в краката ни до оградата на сцената и приятелката ми се спъна в нея. Посмяхме се и реших да я оставя в една от дежурните линейки, но ми  мина през ума, че линейката може да тръгне и се отказах. Купих си греяно вино с лимон и ябълка. Беше вкусно… а аз не обичам греяно вино по принцип, предпочитам го натюр. Хапнах и една каньола… и вече нямах търпение да си тръгнем.

Стана тъмно и светлините грейнаха. Красота. Приятелката ми каза, че се е качила на виенското колело и гледката от горе е зашеметяваща. Колелото беше голямо и с кабинки, но пропуснах. С пълен стомах и нестабилен вестибуларен апарат не беше добра идея. Базара беше хубав, създаваше точно празнично и еуфорично усещане. Но беше някак… американско и комерсиално. Музиката, джунджуриите по сергиите – губеше ми се специфичното и уникалното. Иначе украсата и светлините бяха невероятни.

Тръгваме си

Погледнахме часовниците и решихме да се изнасяме към спирката пред Парламента. На входа помолих двама полицаи – мъж и жена да се снимаме – нали си правя колекция, хаха. Не ми отказаха. Хората от нашия автобус вече се събираха на уреченото място. Разбрахме, че на една от жените са и откраднали портмонето с все лични и банкови карти. Милата… бяха съсипали разходката и. И вместо да обикаля да гледа красоти, жената тичала до посолството. Вече съвсем не си усещах кръста и краката, но нямаше къде да седна. Оставих торбата на земята… и приятелката ми се спъна в нея за втори път. Ама защо така ми беше нарочила торбата!? Викам „Давай три за щастие“… добре, че не падна жената заради моите джунджурии.

Дойде екскурзоводката и каза, че булеварда е затворен заради някакво събитие май на Кока Кола, то се виждаше де, имаше много полиция, та трябвало да заобиколим, защото автобусът ни бил на някакъв паркинг наблизо. Бяхме се събрали всички, закъснели нямаше. Само на 60 м разстояние бил автобуса… Ама не бяха 60, а доста повече. Вървяхме, пресичахме, пак вървяхме и пак пресичахме.

Тръгнахме си уморени, но доволни. И ето ни на границата.  Аз слязох до тоалетна, защото не бях сигурна дали ще издържа до Русе… и се загубих. Хем нашият шофьор ми обясни да мина в дясно… аз отидох от другата страна за влизане в Румъния.  Все пак намерих тоалетната, ставаше за хора на зор. Върнах се бързо, но автобусът не мърдаше и запалих цигара. После се придвижихме бързо, около 30 мин.

Шантавият спътник

Тръгнахме, аз май задрямах и не усетих кога стигнахме Варна. И като за завършек си имахме малък екшън. Мъжът, който на тръгване закъсня се оказа пълно куку. Хората от Шумен като слязоха, той не спря да обикаля седалките, място не си намери. На светофара на Мак Драйв спряхме на червено. Този застана до шофьора и нервно заповяда: „Ай отваряй да слизам, че съм на лекарства!“ – с тон, не търпящ възражение, все едно е най-нормалното нещо на света да слезеш от автобус на червен светофар. Естествено не му отвориха, даже беше обяснено учтиво защо трябва да изчака. И човекът полудя. Започна да повишава тон, да обижда грубо и да заплашва. „ Не стига, че търпях тая… с цигарата и, ами сега ме държите тук на сила“ – явно някоя недобросъвестна пътничка беше пушила електронна цигара, което не е разрешено, но… епитетът към нея, както и другите грубости към шофьора и екскурзоводката ще ги спестя, защото бяха прекалено вулгарни и гнусни. Заплашваше с бой… Настояваше поне на някоя спирка да му спрат. От опит знам, че шофьорите не отказват да спрат на връщане на спирка на градския транспорт, но при такова държание… Шофьорът му заяви категорично, че ще спре там, от където сме тръгнали. Спътникът ни започна вече да се пени от бяс, притесних се да не скочи на бой докато сме в движение. Слава Богу разминахме се само с лая на „бясното куче“, без хапане. Той явно наистина е бил на хапчета. Слязохме и заразказвах на моите приятели какво се случи, защото те седяха съвсем назад. Те пък допълниха историята как господинът само дето не ошамарил пушачката. Надвесил се над нея и започнал да и вика грубо и заплашително. Тя че е била в издънка е ясно, но не е нужно да се бием.

Беше около 23 часа. Предложих на моите другари да ползваме градски транспорт, имаше все още автобуси, а и спирката беше на две крачки. Категорично отказаха. Прибрахме се с такси, беше по-бързо и удобно.

Душ, цигара, скрих подаръците и потънах в света на сънищата.

Неделно СПА за отмора

На следващия ден предвидливо бях планувала СПА в „Св.Св.Константин и Елена“. Сутринта едва станах, превита на две, толкова ме болеше всичко. Хавлията в сака и марш към спирката. Без кола, защото повървях до хотела 15 – 20 мин, което ми беше нужно за раздвижване. Размазах се… и гъбясах цял ден в басейна. Но плуването и водните упражнение ми се отразиха много добре и вечерта нямах и помен от болките след пътуването. Имаше и външен басейн с топла вода, а до обяд времето беше хубаво, достатъчно да излезеш навън по бански без да умреш от студ. А гледката беше като в приказка. Плацикаш се в топлата вода, насреща ти пясък, море и камъни и шума от тихото плискане на вълните.

Тръгнах си по тъмно, след 17 ч. Вече беше студено и заваля. Не си прецених времето и почаках доста. Смятам да повторя скоро, спа центърът на „Сириус Бийч“ хотел е хубав, а цените са съвсем прилични.

© 2023 Илиана Дечкова