Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
В народните вярвания Св. Харалампи е покровител на болестта, която в миналото е вземала хиляди жертви – чумата. В миналото, за да умилостивят светеца, българите са го почитали предимно в Северна и Източна България, а днес е запазен в околностите на гр. Елена. Известен е още като Чуминден.
На този ден жените не бива да работят, за да не влезе болестта в дома им. През деня не бива да се споменава думата чума. Затова хората, ако говорят за болестта, я наричали Лелята, Медената и други гальовни епитети, за да я умилостивят. Сутринта рано те измитат цялата къща и започват да местя обредния хляб, който е с форма на питки. Готовите питки се намазват с мед, който преди това е каден в църквата и се раздават на близки и роднини. Ако хората в някое семейство са в траур, който обикновено трае година, не може да раздават никакви обредни хлябове и питки, но на тях може да се даде от други.
Св. Харалампи е покровител и на пчеларите. Това не е случайно, както не случайно и обредните хлябове на този ден се мажат с мед. Както е известно медът е един от основните продукти с лечебни свойства в народната медицина.
В миналото хората основателно са изпитвали страх от чумата, защото през средните векове в цяла Европа тази болест е взела хиляди жертви. В района на старата столица Търново през средновековието са избухвали няколко чумни епидемии, но като цяло нашата страна не е претърпяла такива поражения, каквито е имало в Западна Европа. Жертвите на болестта не са били само обикновените хора, умирали са и знатни боляри. През 1237 г. умира българската царица Ана-Мария и едно от нейните деца.
Свети Харалампи е живял през ІІ век. Бил е епископ в гр. Магнезий, в областта Тесалия в Гърция. Умира за вярата през 198г. от н.е.
© 2023 Илиана Дечкова