Празникът е християнски и народен. Посветен е на Свети Николай Мирликийски Чудотворец или Свети Никола, покровител на моретата и на моряци и рибари.

Николай се родил през 280 г. в Ликия, провинция в Мала Азия в богато и известно семейство. Известен е като противник на езичеството и арианството. Николай е руската форма на името Никола. Името Никола има гръцки произход и произлиза от гръцките думи побеждавам (nikáo) и народ (laós). По него време император бил Константин Велики, който взел участие на смъртния си одър в Първия Вселенски Никейски Църковен Събор. Николай е прочут с морските си чудеса, спасява стотици моряци от удавяния при бури, пази ги от водните чудовища. Народът смята, че е брат на Св. Варвара и Св. Сава.

Умира през 325 г. и за разлика от повечето си събратя светци, края на живота му не е белязан от преследвания, мъки и изтезания за вярата. Отива си на преклонна възраст в почит и признания. Погребан е в катедралата на град Мира. Освен на рибари и моряци, светецът е патрон и на търговците, банкерите, крадците, пивоварите, бъчварите, фармацевтите и затворниците.

До нас са достигнали много легенди за чудесата на светеца:

Спасението на трите девици

Някога жените не можели да се омъжат без зестра. Ако нямали такава, оставало им единствено да станат блудници. Един търговец имал три дъщери. Всеки път, когато решал да продаде някоя от тях, се случвало чудо и съдбата и се променяла. Но никой не знаел, че светецът подхвърлял тайно кесия с жълтици през прозореца и си тръгвал без да чака благодарност. Така девойките успели да се омъжат. След третия път обаче, търговецът хукнал да гони благодетеля, за да разбере кой е той. Точно, когато го застигнал, осъзнал, че това е Божи пратеник. Оттогава почитат св. Никола като закрилник на имота и парите.

Според други варианти на тази легенда, Св. Николай подхвърлил кесиите с парите не през прозореца, а през комина и те паднали в чорапите, които били закачени над огнището да се сушат. От там идва и традицията в Северна Америка и Западна Европа децата да оставят чорапите си преди Коледа над камината, с надеждата, че ще бъдат напълнени с подаръци. В някакъв момент Св. Николай е отъждествяван със съвременния Дядо Коледа.

Спасението на три деца

В друга легенда се разказва как един зъл касапин убил трите си деца. Накълцал ги и ги осолил в каца за месо. Св. Николай видял това чудовищно деяние и се помолил горещо на Бога и станало чудо – децата оживели.

Спасението от буря

Един ден в морето се разразила страшна буря. Вълните подмятали кораб като орехова черупка. Точно тогава светецът тръгнал да се поклони на Божи гроб. Един от моряците се покатерил на върха на мачтата, но паднал от там, залюлян от силния вятър. Приятелите му помислили, че е умрял, но светецът направил чудо и го съживил. След това успокоил морето с молитви.

 Друг вариант на легендата е, че корабът се пробил и светецът запушил дупката с жив шаран и така спасил моряците.

 Целият сборник за народните обичаи, празници и значение на облеклото можете да закупите тук:

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Според българските народни вярвания, когато е сърдит,  Николай или Никола предизвиква морските бури и урагани и потапя корабите. Затова на Никулден никой не излиза в морето – нито кораби, нито гемии. Моряците, рибарите и семействата им организират тържества, за да умилостивят светеца. Задължителното ястие е риба, най-често пълнен шаран, тъй като според поверието именно шаранът е слугата на светеца. Шаранът се пълни с орехи, булгур, ориз, лук и стафиди. Някъде наричат готовото ястие „рибник”. Стопанката задължително запазва кост от главата на шарана под формата на кръст, защото тя е лековита. Ако в дома има новородено, майката пришива тази кост на шапчицата на бебето, за да го пази от уроки и „лоши”очи.

Още за празниците можете да прочетете тук

Никулден е семеен и родов празник. В деня на празника, преди обяд, няколко  моми и ергени минават от къща на къща и канят роднините си на вечерна служба. Но на тази служба отиват само мъже и то не всички, а само най-старите от рода. Когато пристигнат в дома а стопанина, те казват: “Свети Никола да ни е на помощ” или “Дошъл е свети Никола с бяла брада”. Трапезата се прикадява, обикновено от най-възрастния. Той вдига хляба високо над главите на всички и нарича: “Колкото зърна в колака, толкоз купки на нивата! Нека къщата да е пълна с челяд, а кесията с пари!” Мъжете хапват и пийват и след това отиват в дома на следващия роднина. Така обикалят цялата рода до сутринта.

Женските ритуали също имат своето място на този ден, но те са насочени предимно към женитба. Ако мома иска да се омъжи скоро, тя носи в църквата цветя и дарове и ги слага пред иконата на Св. Никола и горещо се моли светецът да и помогне. Вечерта, докато най-старите мъже – службари обикалят родата и наричат благословии, младите завихрят буйни хора. Момите играят „сглядно” хоро, а момците и техните родители ги оглеждат и правят избор за бъдеща снаха или съпруга.

© 2023 Илиана Дечкова