Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Свети Пророк Илия – светецът гръмовержец, отъждествяван с Тангра и Перун, градушкарят, който обикаля небесата със своята огнена колесница, теглена от четири или шест коня и мята огнени стрели срещу ламята, която все иска да напакости на хората. Светецът, който хем пази хората, хем им праща бедствия, ако не живеят праведно. На този ден работата е абсолютно забранена – за да не им прати Илия градушки, суша или други бедствия. За здраве и милост от светеца се коли курбан най-големият петел.

20 юли е и ден на много селски сборове. Празникът се почита от кожарите, самарджиите, кожухарите и керемидарите. Керемидчиите правят колела от глина, символ на колелата от небесната колесница, с която светецът се възнесъл към небесата.

КОЙ Е СВЕТИ ИЛИЯ

Свети Илия е пророк от Стария Завет, потомък на Ароновоия род. Той предсказал за раждането на Исус 900 години по-рано. Баща му получил старшно видение, в което кърмели невръстният му син с огнени пламъци, но местен свещеник го успокоил: „На детето ще почива божествена благодат, словото му ще бъде като огън силно и действено, животът му – угоден Богу. И ще съди той Израиля с меч и огън. Името „Илия“ значи „крепост Господня“. („Жития на светиите“, С., 1991, с. 341). Така Илия станал противник на жреците, които почитали бог Ваал и проповядвал с огнено слово. Аскет и скитник, той вярвал в единния Бог Йехова и доказвал правотата си чрез чудесата, които Бог му помагал да извърши. Когато еврейският цар Ахав и езичниците извършили много грехове, Илия заключил небето за три години и настанала страшна суша и мор, капка дъжд не паднала. Когато мисията му да пророкува свършила, той се възнесъл на небето в огнена колесница. Той е единственият светец, който жив се е възкачил на небето. Затова и иконописците, когато рисуват образа на  Св. Илия, изобразяват възнесението му с колесница. От двете му страни са архангелите Гавраил и Михаил, встрани от тях – апостолите Петър и Павел и евангелистите Йоан, Матей, Марко и Лука. Често светецът е изобразяван и с бяла брада и дълга дреха, пред пещерата.

В деня на празника стопанинът коли „бащата” – най-старият петел. Както огънят е подновен на 17 юли, в последния ден от горещниците, така е време и нов петел да застане на чело в стопанството. А до болните хората слагали осветена икона на Градушкаря и се молели да оздравее.

И като на празник и тук не липсват гаданията. По жертвения петел хората се опитвали да пророкуват какви ще са идните дни. Ако закланият петел скача нависоко или „тръгне” към дома е на хубаво, особено ако успее да стигне до огнището. Стопаните ги очаква плодородна година, а може би и сватба. Но заскача ли петелът навън, с него ще избяга и късметът от къщата. Ако пък в този ден гърми, овошките ще загинат, а лешниците и орехите ще са кухи. Само виното ще е хубаво.

В народната митология се разказват много легенди за Св. Илия. Когато юнаците си поделяли небето, на него се паднали летните стихии, дълбочината на земята и височината на небето. Илия по цял ден лети в небето на огнената си колесница и събира тъмните облаци, мъглите и градушките и ги заключва в Черното море. Ако пък реши да накаже хората – отключва ги.

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Но освен със стихиите, Илия е силно свързан и със змейовете – онези митични същества, дето са хем добри, хем зли, хем пазят хората, хем и пакостят. Особено силна била връзката му със змейове, родени сред хората. Само той можел да ги вика и знаел кои са, да ги омае и качи на небето. Той е и най-големият враг на ламите и халите, които изяждат житото и крадат плодородието. Когато Св. Илия подгони ламята и я удари с тежкия си боздуган, цялото небе гърми. А има ли светкавици, конете му рият небесата с огнени копита. Като убие някоя хала, там, където е паднала, мястото става много плодовито. Гръм и мълнии има през цялата година, освен през зимата, когато дори и небесните стихии почиват. Случва се обаче дори и в лютата зима да загърми и затрещи. Тогава хората знаели, че небето иска да им каже нещо съдбоносно. Много е важно в кой ден за първи път ще загърми, защото той определя цялата година. Не е хубаво да гърми на Гергьовден. Най-добре преди празника, колкото повече дни по-рано, толкова по-плодородни ще са нивите. Ако първият гръм дойде от изток, преди обяд, годината ще е плодородна. Но ако загърми от север – годината ще е лоша.

Много е тачен светецът от българите, затова и легендите за житието му са много. Съгрешил веднъж Илия пред майка си, малък бил. И тя го проклела. „Да скита по земята, докато си протрие краката до коленете и си изтърка желязната тояга, и чак тогава да си дойде.“ И когато това се случило, Бог се смилил над него и изпратил огнената колесница да го качи на небето. Затова е смятан за единствения светец, качил се Горе приживе.

Имал Илия две сестри – Магда и Мария. Казал им веднъж, че ще затрие света, но не кога да е, а на деня, наречен на името му. Уплашили се сестрите и се почудили как да спасят света и хората от брата си. Разбрали те, че Илия не знае кой е денят на неговото име и всеки път като ги питал, те казвали: „Още не е дошъл” или „Отмина вече”. Благодарение на тях светът стои цял и неразрушен.

ЛЕГЕНДИ

цитирано от „Български светци и празници“, Лилия Старева

Дядо Господ и св. Илия

Една сиромашка жена жънела на една чорбаджийка. Чорбаджийката взимала ръкойките, уж че много жъне. Пък Дядо Господ и св. Илия гледали от небето. Ала св. Илия бил забулен с девет була, защото иначе виждал хората как правели пакости и гърмял. Дядо Господ, като гледал отгоре, позасмял се. Като се позасмял, св. Илия го запитал:

– Защо се смееш?

А Дядо Господ му рекъл:

– Видях нещо на земята.

Свети Илия рекъл:

– Вдигни ми булата.

Най-напред Дядо Господ не искал, ала сетне му вдигнал деветте була. Свети Илия, като погледнал, гръмнал и убил чорбаджийката. Дядо Господ му рекъл:

– Ах, много прибърза. Аз щях да направя така, че да осиромашее и да жъне на сиромахинята.

Сиромахът и св. Илия с магаренцето

Имало един сиромах човек. На рамо си носел дърва от планината, продавал ги и се хранел. Като се връщал от дърва един ден, срещнал го св. Илия до един извор. Като се поздравили, седнал сиромахът да си почине. Добре, ала после не могъл да стане с дърветата, защото били много тежки, и помолил св. Илия да отиде при Бога и да му поиска едно магаренце, за да си носи дръвцата с него. Дожаляло му на св. Илия и се съгласил. Уговорили се на другата сутрин пак тук да се намерят, да му донесе вест от Бога.

Отишъл св. Илия при Бога и го помолил да даде на сиромаха едно магаре. Господ го пратил да каже на сиромаха първо да се помоли за две магарета на комшията, а после и на него ще му даде едно.

Както се били уговорили, срещнали се на другия ден и св. Илия предал на стареца какво бил рекъл Господ.

– Бре – рекъл сиромахът, – да се моля на Бога да даде на комшията ми две магарета, сякаш малко си има той. Не, не, свети Илия, нито за мене си искам магаре, нито пък на комшията две. Аз денем и нощем се моля на Бога да ги умори и тия, които си има комшията, а ти какво ми говориш.

– С тоя ум, старче – рекъл му св. Илия, – нито магаренце ще имаш, нито ще си добре, така ще си умреш и божия рай няма да видиш. Така ми рече Господ.

Свети Илия и кучетата

Имало един цар – много кротък, та чак будала бил. Колкото хора хващали в престъпления, убийства, предателства, водели ги при него да ги съди и да ги накаже. На него все му дожалявало и им прощавал. И като им прощавал така, от ден на ден се множали крадците и убийствата в царството. Нямало нощ да не убият поне двадесетина, да не оберат къщите и дюкяните на хората. В голяма мъка бил този народ, пропищяло мало и голямо от разбойници. Молили се на Бога да не се стъмва, от вечерта всеки мислел, че у тях ще дойдат разбойниците. Едни се оплаквали на царя, други – на Бога. И последните молби помогнали.

Изпратил Господ св. Илия, за да въдвори ред. Взел той със себе си слугата си и отишъл при царя. Дал му знак, че иска да говори с него. Като поговорили, разбрали се за три дни цар да бъде св. Илия, за да усмири царщината.

Отстъпил му царят престола за три дни, за да види дали наистина старецът чужденец ще усмири разбойниците. Като седнал св. Илия на престола, наредил да съобщят по цялата чаршия (пазар) никой да не затваря дюкяна си, защото иначе с голяма глоба ще бъде наказан от новия цар. Чудели се каква ли работа ще бъде тази. Със затворени врати не се живеело, та с отворени как ли щели да осъмнат. Разбойниците отвсякъде ще да нападнат и тогава Господ да им е на помощ. Наистина, така говорели, ала нямало какво да правят. Царят така им е заповядал – дето има сила, правда няма. И така, останали дюкяните отворени.

Като разбрали разбойниците, че чаршията е останала отворена, много се зарадвали.

Като издал тази заповед св. Илия, царят се уплашил, съжалил, че му дал престола си, ала думата вече била излязла от устата му, а царска дума назад не се връща. Успокоявал се, че каквото и да прави, за три дни само ще е.

Свети Илия се захванал за работа. Изпратил слугата си в касапницата, за да викне един стар пес с четири очи (това са кучета, които имат над очите си две бенки, прилични на очи; такива кучета според народната вяра можели да виждат и вампирите). Отишъл слугата и намерил кучето.

– Слушай – рекъл му слугата, – много поздрави ти изпраща свети Илия и те вика да идеш при него, защото има нещо да ти рече.

– Добре – рекло кучето и сложило предната си лапа на челото, за да покаже, че се покланя на заповедта на св. Илия.

После отишъло при светеца и му се поклонило.

– Знаеш ли защо те викам, верни слуга на стопанина, или не знаеш?

– Не знам – рекло кучето.

– Викнал съм те да тръгнеш и да събереш де що кучета има в града, да им наредиш да пазят три нощи, без да хапнат залък хляб, и де що разбойник видят, на парчета да го направят.

Поклонил се песът и с голяма бързина събрал всички кучета от града и ги наредил по кьошетата. Като се стъмнило добре, наизлезли разбойниците по улиците, за да плячкосват. Познали кучетата, че това са разбойници, пуснали се и всички на парчета разкъсали. На сутринта, като видели това хората, зачудили се на новия цар, сам старият цар се зачудил.

Помолил той св. Илия да заповяда и по другите градове да разкъсат разбойниците. Пуснал св. Илия песа и по другите градове и там същото сторили кучетата. На третия ден св. Илия се изгубил от очите на царя. Царят тогава рекъл, че този човек е бил светец и от Бога изпратен, за да му покаже как трябва да наказва лошите, а не да ги жали, както правел преди. И оттогава сложил ред в царството си.

Свети Илия лежи болен

Свети Илия се разболял и лежал на легло цели девет години. Цели девет години не повявал ветрец и не росил ситен дъждец. Тогава сестра му св. Мария тръгнала по света да дири лек за брат си. Срещнала я Света Богородица и є казала да му даде да пие мляко от кошута. Тогава ще оздравее.

Така и станало. Върнала се св. Мария. Отишла на върха на планината, където пасели кошути, и издоила една. Когато занесла млякото на брат си и той пийнал, оздравял веднага. Тогава станал, отключил морето, повял хладен ветрец и заросил дребен дъждец. Върнал се животът отново на земята.

© 2023 Илиана Дечкова