Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Горещниците са дните в средата на най-горещият месец в годината – юли. Времето и природните стихии са важна част от ежедневието на народа. Бурите, градушките, сушата и наводненията са природни бедствия, които могат да унищожат основният поминък на хората – земеделието и животновъдството.  Обикновените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях . И тъй като българинът е много суеверен, той вярва, че тези нещастия ги изпраща Бог. Затова народът е търсел начин как да умилостиви Бог, за да запази реколтата му.

Най-горещите дни в годината неминуемо носят градушки – основният бич на селското стопанство. В старите времена след унищожаване на реколтата идвал гладът. Тези дни са специални за всички райони на страната. В Северна България ги наричат Чурлига, Пърлига и Марига. Там последният ден на Горещниците е посветен на Св. Марина, затова я наричат и Марина Огнена. Хората вярвали, че те е повелителка на градушките. Другите светци – градушкари са Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия. Видовден – денят за разплата, също се отнася към дните, посветени на природните бедствия. В Южна България наричат тези дни Люта, Чурута ( Чюрука ) и Опалена Мария. Там хората почитат седмицата от 15 юли до 20 юли, която наричат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя. В Македония също тачат тези дни като празнични. В областта на Охрид, Битоля и Велес дните са известни като Блъсъци, Германовци, Чýруци или Чуреци.

Характерното за всички празници, посветени на светците, покровители на природните стихии е, че има строги забрани. В дните на горещниците не се работи нито на полето, нито вкъщи. Жените не трябва да перат, мият, чистят, за да не ги залее наводнение. Не се пали огън в огнището, за да избухне пожар, дори и хляб не се пече. Ако някой не спази забраната, освен той и семейството му, и цялото село е можело да пострада от пожари и градушки.

Ако сушата е налегнала нивята, прави се молебен за дъжд. Ако пък годината е кишава – за слънце и суша се молели хората. Вечерта на последния ден – 17 юли, хората палели един общ огън, който бил млад, жив и то него всяко семейство отнасяло в дома си, за да възпламени домашното огнище.

И тук, както при повечето празници гаданията не са изключени. Основно се гадае за времето и реколтата и не толкова за годеж и сватба. Хората са се страхували какво ще ги сполети през най-лютите месеци в годината и затова на 15-ти юли гадаели за времето през януари, на 16-ти – за февруари, а на 17-ти – за март.

И тъй като водата освен стихия е и символ на живот, в някои части на страната се е извършвало ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити води.

© 2023 Илиана Дечкова

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“