Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
След като България е жестоко разцепена след Берлинския договор, народът не може да се примири, че така очакваната свобода не е факт за всички. На 6 септември 1885 г. Княжество България и Източна Румелия заявяват на света, че България е единна държава. Съединението се осъществява след редица бунтове в различни градове на Източна Румелия. На 6 септември с подкрепата на владетеля княз Александър I съединението става факт.
Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Още през пролетта на 1885 г. в Пловдив, който по това време остава в пределите на Източна Румелия, се формира Български Таен Централен Революционен Комитет начело със Захари Стоянов. Започва активна пропаганда за обединение: публикации е пресата, демонстрации по улиците. По време на честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър се провежда мащабно мероприятие на в. Бузлуджа. На него присъстват много хора както от Източна Румелия, така и от Княжеството.
Актът на Съединението е планиран за началото на септември, й като в този период милицията е мобилизирана. Княз Александър I уверява в своята подкрепа Димитър Ризов и Сава Муткуров на срещата в Шумен в последните дни на август.
Заради непредвиден бунт, избухнал в Панагюрище на 2 септември и от страх да не бъде осуетен замисълът чрез други разпокъсани бунтове, ръководителите решават да ускорят своето начинание и към Пловдив биват изпратени бунтовнически групи. На 4 септември, под ръководството на Чардафон, бунтовниците обявяват Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Русия, в лицето на свой представител в Пловдив не подкрепя съединението. През нощта срещу 6 септември, неколкостотин бунтовници, командвани от Данаил Николаев установяват контрол над Пловдив и отстраняват назначения генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Обявява се обща мобилизация и е съставено временно правителство.
Актът на съединение е причина много скоро да избухне Сръбско-Българската война, тъй като съседна Сърбия подкрепя Русия, която е против. На 2 ноември 1885 г. Сърбия напада София. Битките траят само три дни, но българската армия постига нечуван, зашеметяващ успех при Сливница и на 5-7 ноември победата е наша. След края на войната и заради подкрепата на княз Александър I, България постига споразумение с Османската империя. То гласи, че Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация и армия. Имат и общ владетел, българският княз, който за Източна Румелия е формално назначен от султана за генерал-губернатор на областта. Съединението получава международно признание след Букурещкият договор от 19 февруари, при който страната ни възстановява довоенната си граница със Сърбия.
© 2023 Илиана Дечкова