Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Изграждането на дом е било свещено действие за нашите предци. Първата копка за мъжа е била свещен обред, нещо, с което той се просвещава и става стопанин и владетел на дома.
Старите българи знаели кое място е подходящо и кое не е, за строеж на нов дом. Ливадата, поляната и изобщо равното място са добър избор. Знаели са също, домът трябва да е далеч от самодивско сборище. Затова избягвали места, където трева не никне или пък има много дрян.
Един мъж, за да е годен да храни семейство, трябва да умее да съгради къща, дом. Предците винаги са имали усет за невидимото и винаги са се съобразявали с него при важни събития в живота си. Знаели са как да прогонят злите сили и да им препречат пътя към дома, знаели да да обърнат душите си към светлината.
Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Още от прастари времена основна грижа на българката е била украсата и подредбата на дома, построен от нейния стопанин. Днес в етнографските музеи можем да видим какви са били стаите, как са изглеждали, как са ги обзавеждали и за какво са служели. В зависимост от социалния статус на семейството, при някои покъщнината е била много семпла, докато у други виждаме невероятно съчетание на хубави мебели, рисунки по стените, красиво изтъкани килими, бродирани покривки и т.н. Общото обаче, между бедния и богатия дом у българина е, че и двата имаме хармония в пространството.
Заедно със завивките, пердетата и обзавеждането, килимът оформя вътрешното пространство на дома. Ние казваме „Моят дом – моята крепост”. За българите е важно да са обградени от уют и топлина в дома. Българите са един от малкото народи, които задължително си събуват обувките, когато влизат в дома си или в дома на друг. Така те дават „гръб” на външната среда, не внасят нищо негативно то нея, докато се „преселват” във вътрешното си пространство.
Хората обикновено са притежавали най-необходимото – легло, маса, скрин, столове. Всеки нормален човек търси покой, топлина, сигурност и ред и се старае те да присъстват в дома му. Често домът е и мястото, където намираме усамотение след тежкото ежедневие. Домът е подслон както за тялото, така и за душата. В Българската къща от Възраждането има стая (одая) с огнище и друга стая, в която семейството се събира вечер, за да общува и да спи.
Не е случаен фактът, че домовете на предците ни не са били претрупани с вещи. Причината за това не е била само в липса на средства, а по-скоро са се старали да избягват претрупване с материалното, което понякога пречи да общуваме с околните. Мебелите, завивките, килимите – всичко се е изработвало от естествени материали – лен, памук, вълна, дърво. Естествените прежди съдържат в себе си духът на Стопанката, която ги е изпрела, изтъкала, боядисала, ушила.
Домът е нещо, което не се гради бързо и лесно. Той трябва да послужи поне на едно поколение след този, който го е съградил. Набързо построеното е лишено и от качество и от лична енергия. Докато строи и след това обзавежда новата си къща, българинът съпреживява различни моменти, създава спомени, оставя част от душата си.
Къщата за семейството е светилище, църква, защото в нея се вършат всичките обреди и колят всичките жертви и курбани. На Бъдни вечер бъднякът се внася вътре и се кади в името на къщата, защото е посветен на нея; на трапезата се кади особен хляб, който представлява къщата; парата в тиквеника и питата се наричат най-напред за къщата; коледарите пеят първата си коледна песен за къщата; главатарят им – куда-башията – ще блажи, т.е. ще благославя първо за къщата; на Водици попът ще преръси най-напред къщата; на Сирни заговезни стрелите се мятат първо за къщата; кукерите ще играят пак за къщата; и още други обреди и обичаи имат къщата като нещо свято. Не се казва „къщата е моя”, а “Къщата е божа” .
Къща или дом в народното вярване има значение не само на сградата, но и цялото семейство. Затова тя играе много важна роля във вярванията. „Да завъртиш къща като кукувица“ – е страшна клетва; тук се разбира не само сградата къща, но и семейство, челяд. „Да събираш дом и къща“ – се разбира не само сградата къща, но и семейство, челяд. Всички обреди са насочени към това – да се съгради дом, семейство, за да се продължи родът. Според народните вярвания, щом се построи къща, веднага се запалва огнището и къщата се сдобива с дух-пазител и в негова чест се устройва празненство.
Къщата като сграда има значение за обществото. Човек, който няма къща е битанка, бездомник, скитник, а такъв не е приет никъде. Народът вярва, че човек без къща се преследва от бащини и майчини клетви. Селянин без къща не е човек.
В къщата като наследници могат да живеят момчетата; момичетата се предполага, че ще се оженят и ще отиват в къщата на съпрузите си. Ако някъде има само момиче и то остане като наследник в тая къща – това народната вяра счита като клетиня. Мъж – зет на къщата, домазет или приодник, не е и не може да бъде глава на къщата, защото е от чужда кръв.
Ако се случи така, че селището или къщата се построят на лоши място, неминуем започват да се случват беди и хората започват да умират. Тогава семейството и населението напускат къщата/ селото. Такива пусти къщи и селища стават местообитание на зли сили: духове, бродници, вещици.
Къщата е важен символ и в сънищата на българина. Ако сънува човек, че строи къща – на добро е, ще придобие нещо. Ако в съня къщата е паднала или пада – скорошна смърт ще сполети някой от обитателите и. Ако къщата гори – ще има сватба; ще се ожени или момата, или момъкът.
© 2023 Илиана Дечкова