До края на 19 в. Италия остава разделена на малки държави, много от които са под чуждо владичество. Първите, които започват да мислят за независимост, освобождение и обединение в началото на 19 в. са Джузепе Мацини, краля на Сардиния Виторио-Емануеле Втори, граф Кавур – първи министър и Джузепе Гарибалди. Най-известната битка на Гарибалди е тази за освобождението на Юг, наречена „Походът на хилядата”. На 6 май 1860 г. около хиляда доброволци, водени от Гарибалди, отплават с две пироскафи. На 11 май акостират в Марсала, Сицилия.
Повече за Италия виж „Магазин“ или на линка долу:
Fino al XIX secolo l’Italia é rimasta divisa in piccolo Stati, molti dei quali erano sotto il dominio straniero. Alla liberazione, all’indipendenza e all’unità si comincia a pensare all’inizio dell’Ottocento. I primi a pensare all’indipendenza, alla liberazione e all’unità d’Italia all’inizio del XIX secolo sono: Giuseppe Mazzini, il re della Sardegna Vittorio Emanuele II, il primo ministro nonché l’abilissimo uomo politico il conte Cavour, e Giuseppe Garibaldi. La battaglia più famosa di Garibaldi è quella per la liberazione del Sud, rimasta nella storia come la “spedizione dei Mille”. Il 6 maggio 1860, circa mille volontari, guidati da Garibaldi, si imbarcano su due imbarcazioni. L’11 maggio sbarcano a Marsala in Sicilia.
Народът посреща Гарибалди като освободител и хиляди селяни застават под неговия флаг. Така, спомощта на народа, Гарибалди успява да премахне бурбоското владичество и да освободи Сицилия, Калабрия, Сардиния и Наполи. До обединение се стига след освобождението на Рим през 1870 г. Една година след това Рим става столица на новата държава с владетел крал Виторио-Емануеле Втори.
Il popolo accoglie Garibaldi come liberatore e migliaia di contadini si schierano sotto la sua bandiera. Così, con l’appoggio del popolo, Garibaldi riesce a sconfiggere l’esercito borbonico e a liberare la Sicilia, la Calabria e Napoli. All’unitá definitivа d’Italia si raggiunge con la conquista di Roma papale nel 1870. Un anno dopo, Roma diventa capitale del nuovo stato.
През 1866 г. един българин, Петко Киряков, посещава Италия и се запознава с Гарибалди. Бързо стават приятели и Петко е гост на Гарибалди за няколко месеца. Гарибалди помага на Петко да организира Гарибалдийския батальон във въстанието на о. Крит през 1866 – 1869 г., съставен от 220 италианци и 67 българи, които героично се бият с османските нашественици. Петко Войвода е командир на батальона, който смело защитава елинската кауза. За това на Петко Войвода му е присъдено военно звание Капитан.
Nel 1866, un bulgaro, Petko Kiryakov, visitò l’Italia e incontrò Garibaldi. Diventarono subito amici e Petko fu ospitato da Garibaldi per alcuni mesi. Garibaldi aiutò Petko a organizzare il Battaglione Garibaldi nella ribellione dell’isola di Creta nel 1866-1869, composto da 220 italiani e 67 bulgari che combatterono eroicamente gli invasori ottomani. Petko Voivoda era il comandante del battaglione che difese coraggiosamente la causa ellenica. Perciò a Petko Voivoda era riconosciuto il grado militare di Capitano.
© 2023 Илиана Дечкова