Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Орисниците
Народът ги нарича орисници или наречници. Трите жени, които на третия ден от раждането на детето отиват в дома му през нощта и определят съдбата му. Орисниците са на различна възраст. Застават над главата му и започва най-младата. После средната и накрая най-възрастната. Силата на последната е най-голяма. Тя може да отмени нареченото от първите две или да го затвърди, може и от себе си да нарече. Решението на орисниците е неизменно и никой не може да го знае. Някои баби-акушерски твърдят, че са чували, когато орисница нарича. Ако някой отгатне какво са орисали наречниците и се опита да го промени, бива наказан. Само ако на човекът е орисана скорошна смърт, негов близък може да му дари определен брой години, като ги вземе от своите.
Орисниците са символ на съдбата, на пътя, който трябва да следваме в живота, на това, което ни е предначертано и не зависи пряко от свободната ни воля.
Змеят
Змейовете са свръхчовешки същества, които приличат на хората. Понякога приемат човешка форма, друг път – змийска. Имат криле и обладават голяма сила. Змеят е същество, което ходи по ръба. Може да е добър или лош с хората. Обикновено пази селото, до което живее. Но често краде най-хубавите моми.
Символиката в народното ни творчество – Хлябът
Змейовете живеят в пещери, високи каменисти планини. От там слизат до нивята и синорите да ги пазят от ламята. Или пък летят в небесата и гонят градушките, да не унищожат реколтата. Имат си жени и деца, но не са много верни съпрузи. Често се влюбват в селските хубавици и на някой празник се явяват като вихрушка и отвличат момата. Но я закарват в друго свърталище, отделно от семейството си. Там човешката жена ражда на змея деца, които като него са змейчета. Ако мома обладана от змей, се прибере у дома и роди, детето се познава дали е змей, ако има крила под мишниците. Тогава то става особен пазител на селото и всички го почитат.
Когато се роди змейче, бабите цяла нощ предели, тъчели, кроели и шиели. Правели специална риза. Обличали ризата на змейското бебе, когато слънцето оближе върхарите. Ризата щяла да пази Змейчето от горещите му лъчи и от лошите хора. Освен това обаче ризата щяла да му показва винаги къде е мястото, в което са го обичали от пеленаче… Хората знаели, че така Змейчето ще се връща винаги в своето място и ще пази родното си село.
Змеят е символ на мъдростта и знанието, на контрола на емоциите и чувствата. Символ на началото и края, слети в едно. Символ на щастието, но само ако човекът е добър. Може да означава и пазител, някой със сила и власт, но и с двойствен характер. Може да е показател за човек, който не се ръководи от емоции и чувства, а действа на база, ред, правила, разум и логика.
© 2023 Илиана Дечкова