В забързаното ежедневие 24 часа отдавна не стигат
Работа, сън, почивка, време за семейството – времето бяга неуморно. Понякога, в стремежа си да свършим всичко, в края на деня установяваме, че всъщност пилеем ценните секунди и на лице няма нищо съществено. И все пак времето, в което живеем, е чудесно. Това е време на идеи, възможности и обстоятелства. Проблемът идва тогава, когато в някакъв момент тази благодат ни затрупва и не сме в състояние да изберем. Впускаме се в едно начинание, внезапно излиза друга възможност, хващаме и нея… и водовъртежът ни помита.
Горчивият хап
Неприятните задачи са като горчиво хапче, което така или иначе трябва да глътнем. Докато пием горчивите си хапове, трябва да го правим с нужната концентрация и фокус. Вместо това, много често ние потъваме в мисли колко е неприятно това, което правим в момента, разсейваме се и в крайна сметка резултатът е незадоволителен. Като ще поемаме горчилка, нека е качествено. Самодисциплина и упоритост… и така, докато яденето на жаби стане рутинен навик. Всяка задача – и трудната и лесната започват просто с първата крачка. И всяко ядене, вкусно или не чак толкова, започва с първата хапка. Стъпка по стъпка, капка по капка – до края на заветната цел.
Да подреждаме правилно
На първо място трябва да се научим правилно да степенуваме задачите. Най-доброто решение е да започнем с най-важната, колкото и да е неприятна или трудна. Ако за деня имаме да изпием две горчиви хапчета, първо изпиваме по-горчивото. Или казано по друг начин – започваме с най-трудната или най-неприятната задача. Нека я започнем с чувството, че е поредното предизвикателство, вместо с чувство на неприязън. Следващата със сигурност няма да ни потиска толкова. Ако така или иначе трябва да поемем горчилката, по-добре просто да го направим, вместо да губим време, мислейки колко е неприятно. Защото след всяка задача, изпълнена в срок и добре, чувството на удовлетворение, което ни залива е незаменимо. Усещаме нов прилив на енергия, придобиваме самоувереност и с ме готови за още подвизи. А една от тайните на успеха е именно доброто самочувствие.
Азбучният метод при планирането
Силата на азбучния метод се крие в неговата простота. Съставяме писмен списък на задачите си. И започваме да ги групираме по азбучен ред. Това изобщо не значи да ги подреждаме според буквата, с която започват, обаче. С „А” отбелязваме най-важните задачи или онези, които имат най-сериозни последствия (положителни, ако свършим задачата). След това можем да ги групираме в подточки: А1, А-2 и т.н. Следва буква „Б”. Това са също важни задачи, но техните последствия не са толкова решаващи. Ако не успеем с някоя задача „Б” в най-лошия вариант някой ще остане недоволен, но нищо повече. Важен момент тук е първо да изядем жабите от чиния „А” и чак след това да започнем с тези от „Б”.
Към група „В” отнасяме нещата, които би било добре да свършим, но ако не го направим, лошите последици няма да са сериозни. А задачите, които можем да прехвърлим на друг, отнасяме към група „Г”. Важно е да умеем да прехвърляме отговорности и на други, за да имаме време за група „А”. И накрая буква „Д” – това са нещата, които и да са били важни някога, сега вече не са. Нито за нас, нито за някой друг. Често отделяме повече време именно за група „Д” – било по навик или защото ни харесва и така пилеем ценно време. Коя задача в коя група отнасяме определя бъдещият ни успех.
Правилото 80/20
Това е едно от най-полезните открития за управление на времето и живота ни. Фактически 20% от дейността ни са свързани с 80% от резултатите ни. Обикновено трудните и неприятни неща са 20% от всички задачи за деня, седмицата или месеца. Винаги започваме с тях и не се поддаваме на изкушението да се занимаваме най-напред с останалите лесни 80%. Ако умеем да управляваме времето си, ние всъщност управляваме живота си. Добрият самоконтрол е предпоставка за добро управление с добри резултати.
Да не забравяме, че всяко постижение на човечеството е само върхът на айсберга. Под водата остава дългата и тежка работа. Самодисциплина, самоконтрол, положителна нагласа, правилно разпределение на задачите, предвиждане на последствията, непрекъснато усъвършенстване на уменията, правилна самооценка и постоянство – това е пътят, по който ще достигнем до умението да контролираме времето и живота си.