Как възниква светкавичното познание? И как точно взимаме мигновено решение?
Много хора го правят несъзнателно и единственото им обяснение е, че получават неприятно усещане в стомаха или ушите им свирят странно. Само че това не е научно обяснение. След редица проведени експерименти се оказва, че всъщност свободната ни воля е излюзия и в повечето време съзнанието ни се движи на автопилот. Действията и решенията ни често са плод на външно влияние и манипулация. Бързото познание на даден човек или ситуация си има и своята тъмна страна. Водени от предразсъдъци и клиширани стереотипи, често не си правим труда да надникнем отвъд тях и решенията ни се базират на непълна информация.
Чрез първото впечатление често можем да преценим много по-добре и по-точно. Трябва обаче да приемем и разберем онези обстоятелства, при които това мигновено познание ни подвежда. Тайната е да не позволяваме общовалидни наложени стереотипи да заглушат всякаква друга информация, която бихме получили в дадената ситуация. Примерно ако мъж кандидатства за работа за ключова позиция и е нисък и не е от бялата раса, това със сигурност не означава, че не е интелигентен или че няма нужните качества. Друг прекрасен пример за заглушаване на информация е жена зад волана. Всички знаем какво е общото мнение – че жените не са добри шофьори. И ако седнем в такси с жена-шофьор, повечето от нас мигновено ще се подадат на това клише и може би ще слязат от таксите, защото няма да позволят на подсъзнанието си да улови другата информация и да преценят правилно въпросната жена.
Малкото знание върши много работа
Когато подсъзнанието ни анализира тесни отрязъци от информация, фактически извършва това напълно автоматично и бързо. Това става на база движенията и позицията на тялото, поглед, тон на гласа. Когато анализираме дадена ситуация или човек, трябва да умеем да долавяме, невидимите знаци. Този вид анализ може да се съпостави с анализ на сигнали от радиопредавател. Ако успеем да уловим модела, стила на предавателя, тогава можем лесно и бързо да улавяме неговите сигнали от където и да е. Същото е и с хората. Различните хора фактически мат еднотипни модели на поведение. Когато определим модела на поведение, след това мозъкът ни лесно може да анализира и да „прихване“ този модел при различни хора и ситуации.
Когато взимаме спонтанни решения или се задейства интуицията ни, мозъкът ни пресява информацията, изхвърля маловажната информация и се съсредоточава върху важните аспекти. И много често анализът на тесните отрязъци много често предоставят по-смислени отговори от дълги и задълбочени решения.
© 2024 Илиана Дечкова