Нашият вътрешен компютър
Човешкият мозък е уникален. Все още учените изучават този феномен, чиято функция е свързана с много от днешните науки. Когато сме изправени пред някаква ситуация, човешкият мозък обикновено прилага две основни системи на работа. Първата можем да наречем осъзната стратегия. Там се основаваме на логиката и доказателствата, но процесът е бавен, защото изисква много информация. Втората стратегия, от друга страна, е далеч по-бърза. Основният и недостатък е, че действа предимно на подсъзнателно ниво и ни изпраща сигнали по странни канали – примерно чрез потните жлези на дланите. На всеки от нас се е случвало да се запознаем с някого и да го „оценим” моментално, т.е. да изпитаме приятно или неприятно чувство. Без логика, без информация, мозъкът ни – просто прави редица изчисления и оценява дадената ситуация или човек, а резултатът е усещането, което изпитваме в онези първи мигове.
Тази част от мозъка, която прави мигновените заключения, се нарича адаптивно подсъзнание. В новата психология това е едно от най-важните течения при изучаването на този феномен. Това обаче е съвсем различно от подсъзнанието, което описва Зигмунд Фройд – онова „място” в нашия мозък, пълно със страсти, емоции, спомени и фантазии. Адаптивното подсъзнание е нещо като огромен компютър, който изключително бързо обработва голямо количество информация, която ни е нужна да функционираме като човешки същества.
Според учените ние непрекъснато превключваме между съзнателния и несъзнателния режим, в зависимост от различната ситуация. Важното е да умеем да разбираме кога да се доверяваме на инстинктите си и кога да внимаваме. Понякога мигновената ни познавателна способност греши. Тези грешки се дължат на съвсем конкретни причини, които ние можем да идентифицираме и разберем.
Информация от кухнята
Когато непознат човек ни анализира, всъщност може много точно да прозре същността ни за кратко време. Това е възможно, когато непознатият не ни познава, но инвестира макар и кратко време да ни аналзира, да разсъждава върху личността ни или да прозре по-добре хората, които ни познават.
За един човек можем да начуим много дори само ако надникнем в жилището му. Ноо трябва и да умеем добре да разлличаваме нюансите. Защото има разлика между това едно жилище да е просто разхвърляно от това да е мръсно и занемарено. Друг важен елемент е дори едно подредено и чисто жилище как точно е наредено, кои са предметите, които най-напред се набиват на очи на непознатия посетител: дали по стените има изобилие на семейни снимки или на картини или просто са голи. Тази информация е по-точна, отколкото ако сме лице в лице с човека. Защото тогава се поддаваме на глупави стереотипи. Общоизвестен факт е, че спортистите, особено занимаващите се с бокс, борба и други подобни спортове, са с нисък интелект. Това ще е първата ни мисъл, ако видим човека в „работната” му среда или узнаем само факта с какво се занимава. Ако обаче не знаем това, но първо имаме възможност да видим рафтовете с книги в дома му, първоначалното ни впечатление ще е съвсем различно.
Важна подробност е, че самите хора, когато се представят на някого (лично или индиректно), те самите често не осъзнават какви точно сигнали изпращат. Някои хора, смятащи себе си за спокойни, ако се видят на запис, биха осъзнали, че всъщност едва запазват самообладание и ще се изненадат, че реагират толкова бурно.
Подсъзнателните ни реакции идват от едно място в нашия мозък, което можем да оприличим на заключена стая. И за съжаление там все още не можем да надникнем. Но с натрупването на опит и на база реакциите и знанията си, можем да успеем да разгадаем какво се крие зад мигновените ни решения и първичните ни реакции.
© 2024 Илиана Дечкова