Статията е част от магистърска теза на тема „Радикална реформа в образованието – индивидуалност вместо унифициране“ по специалност Педагогика за придобиване на квалификация „учител по икономически дисциплини“ към ИУ – Варна, защитена с Отличен

Светът се променя много бързо. И няма как да знаем какво ще се случи в близкото бъдеще. Защото културните промени рядко са линейни и трудно се предсказват. В тази динамика имаме все по-голяма нужда от нови идеи, от хора, които да работят в екип и да умеят да комуникират. Малките деца са пълни с идеи, но после нещо се случва. Защо спираме да мислим нестандартно, когато пораснем?  Или може би креативността още тлее в нас, но вместо да я разгорим, ние по някаква причина я потушаваме. За да си отговорим на тези въпроси, нека първо да видим какво значи да си креативен. И кои са хората – иноватори. Процесът на творчество има три основни стъпки. Първата е въображението, моментът, когато виждаме в ума си неща, които не са достъпни в дадения момент за сетивата ни. Втората стъпка е креативността – умението да развиваме оригинални идеи със стойност. И накрая стигаме до иновациите – моментът, в който вкарваме тези нови идеи в практиката. Грешно схващане е, че само специалните хора са креативни и че това е рядък талант. На практика всеки може да бъде креативен, стига да е поставен при подходящите условия. Друго грешно мнение е, че креативността се свързва само с определени дейности като реклама, изкуство или дизайн. Природните науки също могат да бъдат креативни. Изобщо навсякъде, където използваме своята интелигентност, креативността може да пробие. Старбъкс със сигурност не са измислили кафето, но успяха да създадат определена култура около него.

Да си креативен означава да си играеш с идеите, да се забавляваш и да освободиш въображението си. От една страна креативността е свързана с упорита работа върху идеи и проекти. Но от друга – и с вземането на решения кое и как ще сработи най-добре. И въпросът не е само да започнем нещо ново, а да съумеем да го задържим. За да създадем обаче, едно дете, което ще израсне креативен възрастен, е нужно да му дадем свобода.

Свобода или сигурност

Всеки родител е програмиран да защитава и да се грижи за детето си. Има и изключения, разбира се, но те само потвърждават правилото. И основното, към което се стремят мама и тати, е да дадат сигурност на своето дете. Толкова силно се стремят към това, че към днешна дата не се усещат как минават границата на полезната сигурност. Съвременният човек е загубил представата си за свобода. И често я бърка именно с тази сигурност. Истинската свобода се обуславя преди всичко от възможността човек сам да взема решения за живота си. А в днешния модерен свят на практика отделният индивид няма възможност да решава сам почти нищо. Държавата осигурява почти всичко – образование, здравеопазване, работа, но в същото време контролира и всичко това. Същото е и в семейството. Днес родителите все повече обгрижват излишно децата си. Правят нещата вместо тях с идеята детето да не се нарани, да не пострада, вместо да го научат добре да се справя само. Така съвременното общество се напълни с поколения зависими деца, които ще израснат като зависими възрастни; големи хора, неумеещи да правят определени неща и да вземат решения. Тези бъдещи възрастни така ще възпитават и техните деца.

Свободата е преди всичко независимост и умение да се справяме сами. Първият принцип за изграждане на едно успешно дете е да му дадем повече свобода и по-малко сигурност, да го научим как да борави с въдицата, вместо да му поднасяме рибата направо сготвена. Но освен независимост, свободата е и наличието на самоконтрол, самодисциплина и самоуправление. Защото те са крайъгълният камък по пътя към успеха. Каква е връзката със свободата? Много просто – когато умеем да се контролираме, се предполага, че действията и решенията ни не зависят главно от емоциите ни. А независимостта е предпоставка за свободна воля. За да се изгради това чувство на самоконтрол у едно дете, то трябва да научи от ранна възраст значението на думата НЕ.  Трябва да се научи, че пътят, по който е тръгнало, не е равен и безопасен. Там има прегради, които то да преодолее и ограничения, с които да се примири. И въпреки вродения ни инстинкт да задоволим рожбата си, трябва твърдо да отстояваме нашето НЕ, защото именно това е правилното за детето ни.

© 2023 Илиана Дечкова