Статията е част от магистърска теза на тема „Радикална реформа в образованието – индивидуалност вместо унифициране“ по специалност Педагогика за придобиване на квалификация „учител по икономически дисциплини“ към ИУ – Варна, защитена с Отличен

За да бъде успешно едно дете е важно какъв характер има то. Вярно е, че децата просто се раждат някакви. Но нравът все пак може да се моделира. Добрият, благият характер води до доверие. И се състои от два компонента – почтеност и компетентност. Но те трябва да присъстват едновременно в характера. Защото един човек може да е честен, но ако няма нужните знания и умения за даденото нещо, няма как да му се доверим. Обратното също е валидно. Имаме насреща си изключително способен човек, но ако не е почтен в отношенията си с хората, също буди недоверие и бива отхвърлен.

Днес родителите са се концентрирали върху това децата им да са добри ученици и да имат само отлични оценки. Вместо да наблегнат на това в какви хора се превръщат. Трудно е да възпитаваш добър ученик. Но още по-трудно е да възпиташ добър човек. А второто е по-важно, не само за успеха на детето, а и за неговото лично щастие.  Характерът на детето се разкрива в дребните детайли от ежедневието. Естествено че детето ще прави грешки. Задачата на родителя е да реагира правилно, за да може то да осъзнае грешката си и да не допуска същата отново.

Днес сме свидетели на това как важността на характера се пренебрегва. Живеем в свят, където доминира липсата на ценности. Хората продължават да вярват, че успехът не се дължи на умения, поемане на рискове, отговорност и добър нрав. Те вярват, че имат нужда само от добри връзки, пари в брой и схема, с която да прецакат другия, който и да е той. Смятат, че ако един проблем не може да се реши с пари, ще се реши с много пари. Този манталитет е така дълбоко вкоренен в модерното общество, че всички го възприемат за нормално. И забравят, че всъщност има и други начини. От нас, родителите зависи какъв ще е манталитетът на бъдещото общество, което сега расте.

Живеем в пъстър, но сложен свят. Свят, препълнен с информация, която ако човек не знае как да употреби, тя остава безполезна. За да може да се случи това, всеки човек притежава свой собствен мисловен модел. Всеки ден ние вземаме частици информация и ги налагаме върху този наш модел. И след това вземаме решения, които определят начина ни на живот. Големият въпрос тук е дали мисловният ни модел е правилен. А той не е изграден за един ден, създаден е и се развива още от детството, под влияние на семейство и околна среда. За да проверим дали моделът ни работи правилно, трябва винаги да търсим доказателства. Факти, в подкрепа на твърденията. Повтарят ли се резултатите, когато прилагаме модела? Какви са те? Отговорът на тези въпроси ще ни помогне да разберем, дали начинът, по който подхождаме, е правилният. Ще ни помогне да разберем и да осмислим взаимоотношенията си с околните. Но най-важното –  ще разберем какво да предадем на децата си, за да им помогнем те да изградят възможно най-добрия модел, който ще направи живота им по-добър и по-смислен.

Животът е пълен с препятствия. И нашата най-голяма отговорност като родители е да внушим на децата си да не се страхуват от тях. Да ги научим да се изправят смело срещу пречките и да ги приемат като поредното предизвикателство, чието решение ще донесе нови възможности. Защото обратното е равно на провал. Обратното означава, че детето ще превръща всяко предизвикателство в проблем и ще бяга от него от страх. Докато се превърне в човек, ненамиращ никакъв смисъл в живота.

По целия свят бизнесът и образованието са изправени пред огромна пропаст между поколенията. От една страна общият брой на хората се увеличава. Но различията между поколенията се задълбочават. Здравеопазването се подобрява, продължителността на живот се увеличава, което увеличава и представителите на броя поколения за един период. Днешните 50-годишни отдавна не се възприемат като старци в заника на живота си. Те са жизнени физически и умствено и създават 80% от богатството на нацията. Децата им са пораснали, не са обременени от финансови и емоционални грижи и това ги прави по-адаптивни към новия начин на живот.

Най-голямата опасност е да се изправим пред бъдещето, без да сме инвестирали в най-добрия си ресурс. А той е да култивираме уникалните си способности. Това трябва да стане основен приоритет в днешното и бъдещото образование и обучение. Нужна е дълбока трансформация на образователните системи по целия свят. Защото децата в предучилищна възраст са изпълнени с креативност. Но в последния клас в гимназията тя вее е задушена или напълно унищожена. За да решим този проблем, трябва да разберем първо как и защо се случва това задушаване. В миналото реформите са се състояли главно в две насоки. От една страна се дава все повече достъп до образование и се увеличава броят на хората, завършили университет. От друга страна образователните стандарти се повишават непрекъснато. Днес обаче виждаме, че това не е достатъчно. Решението е някъде другаде.

© 2023 Илиана Дечкова