Способностите в учебно-възпитателния процес
В общо-психологически план способностите са съчетание от природно и социално обусловени индивидуални и относително устойчиви психични способности или свойства, които отличават един човек от друг, осигуряват му условия на успех и високи количествено-качествени постижения в една или няколко дейности, разкриват различията в динамиката на овладяването на необходимите за работата знания,умения и навици. Те не се свеждат до система от знания, умения и навици, затова обясняват лекотата и бързината на тяхното усвояване и сами се развиват и усъвършенстват в процеса на придобиване и обогатяване на личния опит. Проблемът за развитието на способностите в учебния процес винаги ще бъде актуален, защото винаги ще има такива учители, които не вникват в този проблем, а ще има и такива, които с по-големия си опит и далновидност са развили собствен метод и стратегия за водения от тях учебен процес. Но родителите също играят много важна роля, а именно да насърчават и подкрепят своите деца в техните творчески начинания.
Способностите имат някои общи характеристики: в почти всички концепции по този въпрос се признава тяхната „вроденост”; за тяхното развитие голяма роля играят обучението и възпитанието като основни или паралелни фактори; способностите, в резултат на своето саморазвитие се видоизменят.
В психологията се обособяват няколко основни критерия, с които дефинираме свойствата на личността като способности. На първо място това са индивидуално-психологическите особености, които отличават децата едно от друго. Способностите не се свеждат до знания, умения и навици, защото последните могат да са резултат от научаване. В същото време между способностите от една страна и знанията, уменията и навиците от друга има взаимозависима връзка, която е и взаимопреходна. Способностите имат отношение към изпълнение на учебната дейност в частност и отношение към изпълнението на дейности по принцип. Критерии за способности са и продуктивността и ефективността на дейността. Способностите не функционират като самостоятелни психически образувания. Те са резултат от цялостната психична система на личността. Степента на своя психичен потенциал, която отделният индивид включва в някаква дейност се определя от мотивацията, от това до колко тази дейност има някакъв личностен смисъл.
Способностите – вродени или формирани
Съществуват противоречиви мнения по отношение на това дали способностите са вродени или се формират при жизненото развитие на личността. Да вземе например един музикант. Според едната теория той трябва да се роди, а според другата – талантът е 1%, а трудът 99%. Моето мнение е, че и двете теории са валидни.
На първо място човек трябва да се роди музикант (или художник или певец и т.н.). Защото „ако си го нямаш вътре”, както казват старите хора, колкото и труд да полага, детето ще достигне едно средно, посредствено ниво в дадената област. От друга страна обаче, дори и роден с талант, ако човек не го развива и не се труди, не само, че няма да постигне съвършенство, но може дарбата да закърнее и да изчезне. Голяма роля за високо ниво на постижения и развитие играе и ранното откритие на таланта и дарбата на едно дете.
Тук първостепенна роля играе семейството и най-вече родителите. Основна тяхна задача и приоритет е да е вглеждат в децата си, да вникнат и да разберат тяхната същност (за съжаление в последните десетилетия е точно обратното – грижите за детето се свеждат само до това да е добре нахранено и облечено, да му бъдат задоволени максимално материалните потребности).
Способностите на ученика възникват под влиянието на най-различни външни и вътрешни фактори. От трите типа програми за унаследяване на белези – космическа, генетична и социална, досега в науката предмет на изследване са били изключително последните две. За космическата могат да се кажат няколко думи. Според В.Казначеев еволюцията не е просто белтъчно-нуклеинова последователност. По всяка вероятност в природата действа закономерност, по силата на която общочовешкия, космически интелект във вид на холограма (функционално поле, в което са обединени всички полета от многомилиардната организация на мозъка) се запазва без съществена намеса. Е.С.Виноградов също изтъква, че физически фактори на космическата среда съществено влияят върху интелекта на човека. Според него честотата на слънчевата активност оказва голямо влияние. Отбелязва, че най-голяма е раждаемостта на надарени деца през годините на умерена слънчева активност.
За разлика от космическото унаследяване, което е дистанционно, биологичното унаследяване е земно, контактно и предполага директно предаване на материални белези от предшественици, потомци, вкл. и през поколение. Децата мога да унаследяват белези на свои баби и дядовци чрез материални носители на наследствеността. Според К.Ловъл родителят може да притежава и да предаде на своите деца гени, които влияят върху черти на характера, които той сам не проявява. Изключително биологично обусловени са анатомо-физиологични особености на нервно-мозъчния апарат, на анализаторните системи, на основните процеси на възбуждане и задържане.
Съгласно закона за регресията към средното равнище в много малък брой случаи потомството на талантлив човек е така талантливо, както родителите, и почти толкова рядко е съвсем бездарно. Всяка заложба е многозначна, т.е. върху нейната основа могат да се формират различни способности в зависимост от начина на живот и дейност на индивида. Но последните могат и да не се формират, ако субектът не се упражнява в съответната област на дейност. Дарби (гени) без усвояване на обществено-исторически опит приличат на компютър, който не е програмиран. Ако мозъкът не се упражнява, той склерозира, твърди А.Жакер.
Даровитите деца се срещат във всяко училище. Те се открояват от връстниците си по своето твърде високо равнище на способности в определена област на дейността- художествено-творческа, техническа, научно-познавателна, спортна и др. В Педагогическата практика често не им се обръща внимание и техните интереси остават обикновено незадоволени, възможностите им – недостатъчно използвани, по-нататъшното им развитие – слабо стимулирано или изобщо нестимулирано. А известно е, че загубата на нереализирани способности е загуба на най-ценен човешки капитал и най-голяма загуба за обществото и личността. Първостепенна педагогическа задача в училище е така да се организира и ръководи възпитателно-образователния процес, че освен да се усвояват знания, умения, навици, да се формират полезни привички, да се развиват творчески способности и положителни качества на характера. Важна страна в изпълнението на тази задача е системната работа и ежедневното упражнение на способностите, които без трениране не само отслабват, но могат и изобщо да изчезнат. Развитието им, практически неограничено от някакъв предел или таван, е от основните критерии за преценяване качеството на учебния процес. Но работата с даровити деца се затруднява от обстоятелството, че такива деца и юноши си имат някои отрицателни особености на характера: повишено самомнение, себелюбие, индивидуализъм, пренебрежително отношение към установените стандарти и стереотипи, морални и социални норми на живот. Естествено, че в дейността и поведението се изявяват преди всичко положителни качества- любознателност, стремеж за запълване цялото свободно време с четене или любимо занимание – музика, литература, техника, рисуване и др., подчертано трудолюбие в предпочитана дейност, съчетано с високо качество на изпълнение на задачи, които изискват продължителни волеви усилия.
Сред социалните фактори, първостепенно значение имат педагогическите фактори. Човешките способности се формират и развиват във и чрез дейността- репродуктивна и продуктивна. Способностите се формират не само в процеса на усвояване на продуктите, създадени от човека в историческото му развитие, но и в процеса на създаването им (С.Л.Рубенщайн). Зависимост между творческите способности и училищен успех несъмнено има, но тя не е с праволинеен характер. При учители с високи творчески възможности надарените ученици постигат блестящи резултати, а тези с по-слаби креативни способности- по-ниски. Ако преподавателят пък е с по-ограничен творчески потенциал, даровитите ученици не реализират възможностите си, докато успехът на по-малко способните се оказва по-висок. Развитието на способностите на учениците зависи от личността на учителя и най-вече от начина на организиране и ръководене дейността им.
Да помогнем на децата да се развият – седемте урока
И учителите, и научните работници, и родителите отделят много време и ресурси, за да решат как да обучават децата, за да им помогнат да развият своите способности. В статията на Уенди М.Уилиъмз и Робърт Дж.Стърнбърг: СЕДЕМ УРОКА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ДЕЦАТА ДА РАЗВИЯТ СВОИТЕ СПОСОБНОСТИ авторите споделят седем урока, които според тях са съществени за всеки, който се занимава с обучение или с педагогически изследвания. Тези уроци са разработени въз основа на изследвания върху развитието на умствените способности у деца и възрастни, а също и на наблюдения над деца и учители по време на работата по проекта върху практическия тип интелигентност за училище.
УРОК 1 – Научете децата, че основното ограничение на това, което могат да правят, е каквото те сами си казват, че не могат.
Какво да не се прави: Да се казва на децата, че нямат способност да вършат определени неща или че нямат личностни качества да вършат други неща, или пък че нямат мотивация да довършат започнатото.
Какво да се прави: да се казва на децата, че имат способност да посрещнат доста добре всяко предизвикателство, което животът би могъл да им отправи. Онова, което те трябва да решат е колко упорито желаят да работят, за да отговорят на тези предизвикателства.
УРОК 2 – Помнете, че е много по-важно децата да се научат какви въпроси да задават, отколкото да учат какви са отговорите на въпросите.
Какво да не се прави: Да се насърчават децата да гледат на учителя като на човека, който трябва да задава въпроси, а на детето, което трябва да отговаря на тези въпроси. Да се поддържа убеждението, че ролята на учителя е да учи децата на факти.
Какво да се прави: Осъзнайте и накарайте децата да осъзнаят, че не са важни фактите, които децата знаят, а тяхната способност да използват тези факти. Помагайте на децата да се научат не само как да отговарят на въпроси, но и как да ги задават и как да формулират подходящи въпроси.
УРОК 3 – Помогнете на децата да открият какво в действителност ги интересува, като помните, че то може да не е интересно за вас или може да не е което вие бихте искали да ги интересува.
Какво да не се прави: Да се работи с децата да открият неща, за които винаги сте се надявали, че те ще обичат да се занимават с тях.
Какво да се прави: Работите с децата да открият неща, с които те наистина обичат да се занимават.
УРОК 4 – Насърчавайте децата да поемат разумни интелектуални рискове.
Какво да не се прави: Винаги да се насърчават децата да действат предпазливо, да не рискуват при избора на учебни курсове, при различни дейности, с учителите, при интелектуални предизвикателства.
Какво да се прави: Учете децата понякога да поемат интелектуални рискове и да развиват у себе си усет кога да поемат рискове и кога да не поемат.
УРОК 5 – Учете децата да поемат отговорност за себе си и за своите успехи, и за своите провали.
Какво да не се прави: Винаги да се търси – или да се позволява на децата да търсят външни враг, който е виновен за неуспехите на децата (учителите,
другите ученици, болестта и т.н.) винаги да се подтикват децата, защото те не могат сами да се подтикват.
Какво да се прави: Учете децата да поемат отговорност за себе си. Помагайте на децата сами да си изградят свои вътрешни подтици, за да не ви се налага да ги подтиквате дайте им възможност сами себе си да подтикват. Звучи малко изтъркано, когато се казва, че трябва да се учат децата да поемат отговорност за себе си разбира се, че всеки знае това. Но понякога съществува разлика между онова, което знаем и как превръщаме мисълта в действие. На практика хората силно се различават по това до каква степен поемат отговорност за причините и последиците на своите действия.
УРОК 6 – Учете децата как да отлагат удовлетворението да могат да чакат за наградите.
Какво да не се прави: Винаги да се награждават децата незабавно. Да се позволява на децата да очакват незабавни награди, да получават желаното веднага. Да се набляга на тук и сега за сметка на по-дългия срок.
Какво да се прави: Учете ги, че по-големите награди са често онези, които идват по-късно. Дайте им примери от вашия живот и им кажете как тези примери биха могли да се отнасят към тях. Наблягайте на по-дългия срок, а не само на тук и сега.
УРОК 7 – Научете децата да се поставят на мястото на другия.
Какво да не се прави: Да се учат децата да си съставят собствено виждане, но да не се опитват да разберат вижданията на другите.
Какво да се прави: Учете децата, че е важно да разбират, уважават и откликват на вижданията на другите.
*******************************************************************************
Способностите у децата се градят тухла по тухла от и в натрупания от личността опит. Те стоят на четири основи: заложби, желание за преодоляване на трудностите, самоконтрол и равнище на интелектуални и творчески сили. Обучението и възпитанието са движещата сила на психичното развитие и на развитието на способностите у детето като оказват влияние върху формирането на личността.
© 2023 Илиана Дечкова