В поредица от статии ще разгледаме няколко образователни системи, различни една от друга като модел, в държави с различни културни особености и манталитет, разположени на различни континенти.
Германия
Типично за немската образователна система е ранната специализация и профилиране на учениците въз основа на техните постижения. След четвърти клас учениците се насочват към различни училища – гимназия, Realschule (реално училище), Hauptschule (главно училище) или Gesamtschule (общо училище).
- Гимназия (5/7-12/13 клас) – тук продължават обучението си учениците с най-добри резултати. Акцентът е поставен върху академичните знания, природните науки, информационните технологии, класическите и модерните езици. С оценката от матурата се кандидатства в университета.
- Realschule (5-10 клас) – също селективно училище, но с по-ниски изисквания. След завършване учениците могат да избират между професионална гимназия, професионален колеж или дуално обучение.
- Hauptschule (5-9/10 клас) – няма специални изисквания, след завършването на девети клас учениците могат да продължат с дуално обучение.
- Gesamtschule – алтернатива на тричленната система (гимназия, Realschule, Hauptschule), не разделя учениците според техните постижения и дава възможност да се държи матура в края на горната гимназиална степен.
Дуалното обучение е комбинация между практика в производството и теоретични уроци в професионалното училище. Около 60% от младежите, които завършват 9-ти клас на Hauptschule или 10-ти клас на Realschule и нямат амбиция да продължат образованието си в по-висока степен, започват дуално обучение. За работата си стажантът получава заплащане по определена тарифа. По-голямата част от професионалната подготовка преминава в завода, занимания в училище има 1-2 дни седмично. Обучението обикновено продължава 3 години и завършва с изпит. Дуалното обучение на немската образователна система се радва на международно признание. И макар че не е в състояние да се пребори с младежката безработица, може да осигури на бизнеса квалифицирана работна ръка.
Селективната образователна система в Германия често е критикувана заради прекалено ранното профилиране на учениците, както и заради ограничения достъп до добро образование за деца от социално слаби семейства или с имигрантски произход. От друга страна, застъпниците на модела твърдят, че това е начин да се поощряват надарените деца и да се задържи висок делът на държавното образование.
Франция
Във Франция мотивацията, която движи френските ученици, е успехът. И тъй като добрите оценки и високите постижения са ключът към желаната професионална реализация, основното правило в училище е „прави това, което трябва, а не това, което ти харесва“. Във Франция образователната система се управлява централизирано, има единни учебни планове за всички училища на територията на страната. Образованието е задължително и безплатно за деца от 6 до 16 години. Повечето ученици (около 80%) посещават държавни училища. Платените частни училища са обвързани с религиозно обучение. Законът разрешава и домашното образование. В сравнение с други образователни системи френската организация показва интересни особености – ранна социализация на децата в обществени заведения (ясли и детски градини), късна специализация на учениците (след 15-годишна възраст), целодневно обучение, голяма конкуренция, високи изисквания към дисциплината и спазването на правилата. Обучението в основното училище École élémentaire (6-10 г.) продължава пет години. След това всички ученици преминават в следващото ниво Collège (11-14 г.), без да бъдат разделяни според постиженията си. След четиригодишно обучение в колежа се явяват на изпит, който определя в какъв тип училище ще продължат в следващата образователна степен. Почти 80% от учениците се записват в гимназия Lycée (15-18 г.) и след три години завършват с матура, която служи като приемен изпит за университета. След първата година в лицея гимназистите могат да избират между общ профил или технологичен профил. От избора на профил зависи и видът на матурата: профил L – литература (с акцент върху литература, чужди езици и философия), профил ES – икономика и социални науки (икономика, езици, математика), профил S – природни науки (математика, физика, биология, химия), профил SI – технологии (индустриални технологии, дизайн, медицина, хотелиерство).
Учениците, които нямат академични интереси, се насочват към професионална гимназия и се подготвят да упражняват определена професия. При желание могат да продължат обучението си и да завършат с професионална матура. Съществува възможност да се получи професионална квалификация и в образователните центрове, които подобно на дуалното обучение в Германия комбинират практическа подготовка с теория. Програмата обхваща младежи между 16-25 години, има продължителност от 1-3 години и осигурява платена практика на обучаващите се. Обучението във Франция е целодневно – занятията започват сутрин и приключват в късния следобед, с два часа обедна почивка. Поради целодневните занимания учениците разполагат с малко свободно време, понякога им се налага да пишат домашни вкъщи до късно вечер. В сравнение с останалите си връстници френските ученици имат повече и по-дълги учебни часове (55 минути), но и по-дълги ваканции. По традиция сряда е неучебен ден или има часове само до обяд, а в събота до обяд се провеждат учебни занятия.
Отношенията между преподавателите и учениците не са лични. Учителят се отнася към класа си по-скоро като към група, а не като към индивидуалности. Основният фокус е поставен върху преподаването и постигането на учебните цели, обучението прилича повече на трениране на определени умения. Обикновено уроците в горните класове са организирани като лекция, липсва дискусия, най-често учителят говори, а учениците си водят записки.
Учениците са подложени на голям натиск да постигнат висок успех в училище. Оценяването е основният елемент от тяхната мотивация. Само най-добрите успяват да влязат в елитни висши училища (Grandes écoles) и след дипломирането си да станат част от френския елит. По време на учебните занятия учениците не са активни, рядко биват провокирани да мислят самостоятелно. Ученето наизуст е много разпространено, понякога липсва истинско разбиране на учебния материал. Обемът на писмените работи е огромен – в клас редовно се водят записки, правят се диктовки, повечето изпити също са писмени. Във френското училище се смята, че ако не пишеш, не учиш сериозно. Много често домашните работи се проверяват с оценка. Учебната програма във френското училище развива структурираното познание, способността за систематично и логично създаване на текстове, умението за концентриране и упорита работа. В последните гимназиални класове обучението се доближава до академичното ниво.
Според последните резултати от международното оценяване PISA 2012, което изследва не толкова придобитите в училище знания на 15-годишните, колкото техните компетенции по математика, четене и природни науки, френските ученици показват средни постижения: математика – 25 място, четене – 21 (малко над средното ниво), природни науки – 26. При решаването на проблеми резултатите са малко над средните за развитите страни.
Статиите са част от магистърска теза на тема „Радикална реформа в образованието – индивидуалност вместо унифициране“ по специалност Педагогика за придобиване на квалификация „учител по икономически дисциплини“ към ИУ – Варна, защитена с Отличен.
© 2023 Илиана Дечкова