В поредица от статии ще разгледаме няколко образователни системи, различни една от друга като модел, в държави с различни културни особености и манталитет, разположени на различни континенти.
От всичко разгледано до тук можем да заключим, че в последните години се наблюдава рязък спад в качеството на образованието в България. Образователната система у нас успява да обхване по-голямата част от населението и да го задържи. По този показател България се представя доста по-добре от повечето държави от региона. В същото време обаче, качеството е занижени значително. Българските ученици демонстрират много по-високи резултати на теоретичните задачи. Това разпределение потвърждава извода, че българското училищно образование е насочено по-скоро към теоретичната подготовка на учениците, а не толкова към изграждането на реални практически умения.
Българската образователна система има нужда да бъде насочена към индивидуализиране на децата. Тя трябва да им дава знания и умения, които да прилагат след това в реалния живот
КАКВО ДА ПРОМЕНИМ ДНЕС И СЕГА
Целите на образованието и възпитанието трябва да са насочени към изграждане на учениците и възрастните като цялостни и автономни личности чрез три основни измерения: когнитивно, емоционално и социално.
- Когнитивното развитие се постига чрез обучение на ученици и възрастни да се приемат нови знания, умения, нагласи и информация;
- Социално развитие на личността е фокусирана върху развитието на компетенциите, необходими за живот в съвременното общество, изграждане на нагласи за правилен и здравословен начин на живот, придобиване на знания, необходими за нормална комуникация и съзнание за нуждата от устойчиво развитие и екологичното съзнание;
- Емоционален компонент включва развитието на самостоятелни личности и развитието на съпричастност към другите.
Добрата образователна програма трябва да отговаря на интересите и уменията на учениците; да дава възможност за разнообразни образователни желания и избори, да набляга на образованието върху социалната отговорност на индивидите, личностното развитие, развитието на по-приспособима работна ръка.
За качествено ниво на завършващите средно образование е важно да се работи с изоставащите ученици още в началната степен на обучение. Проблемите възникват, когато базови умения не са усвоени в ранните години. В българската образователна система учениците в начален етап на обучение (до 4-ти клас) не повтарят класа, без значение резултатите и постиженията си. Този модел отдавна показа, че е грешен, тъй като от години се наблюдава тенденция на изоставащи ученици, неусвоили основни умения на писане, четене и смятане, да преминават в прогимназиален етап и съвсем да изостават в обучението си.
Добре е хората да имат знания. Но те трябва да бъдат прилагани в живота, да може човек да ги използва. Да вземе за пример човек, учил и работил десетки години. Той неминуемо се натъква на противоречия, които не може да разреши със знанието си. И тук следва въпросът – каква полза от знанието, каква полза от това кой какво мисли по даден въпрос, ако сам за себе си не може да приложи това знание.
Най-напред трябва да приспособим децата като започнем от това, към което те имат желание. Най-правилното е да се започне със сетивата им, докато са още малки. На децата е нужно да се създава работа: садене на дръвчета, чистене, включване в ежедневните дейности от домакинството, още докато са малки. Когато сетивата у човека се развият, от това се ползва и умът. А това е съвсем приложимо в съвременното българско училище.
Статиите са част от магистърска теза на тема „Радикална реформа в образованието – индивидуалност вместо унифициране“ по специалност Педагогика за придобиване на квалификация „учител по икономически дисциплини“ към ИУ – Варна, защитена с Отличен.
© 2023 Илиана Дечкова