В поредица от статии ще разгледаме няколко образователни системи, различни една от друга като модел, в държави с различни културни особености и манталитет, разположени на различни континенти.

Шанхай

Шанхай е страната, която се класира традиционно на първо място в изследването PISA. Тя е модел за изграждане на учебно съдържание. За разлика от повечето европейски системи, където средното образование е изградено от един и същи обем дисциплини, задължителни за всички ученици, то тук то е разделено на три своеобразни „кръга“:

• базови познания, които покриват основните, съвършено необходими за пълноценен живот в общността умения, задължителни за всички;
• избираеми курсове, чрез които учениците се „профилират“ рано в насоката, в която демонстрират повече умение от връстниците си;
• извънкласни дейности, свързани както със собствено образователни, така и с най-различни социални дейности.

Поднасянето на учебното съдържание се улеснява от прилагането на унифицирана цифрова система, обща за всички училища, която съдържа повечето от учебните ресурси. За да може да функционира правилно такава система, Шанхай отделя значително внимание на подготовката на преподавателите, като за да запазват правоспособността си, те са задължени да преминат минимум 240 часа обучения на всеки 5 години по свой избор – било то в областта на педагогиката, в конкретните научни полета в които са специализирани, в психология и т.н. От голямо значение е и начинът, по който е структурирана натовареността на поднасяне на учебен материал. Докато в българските училища по-голямата част от тежестта пада на образованието в клас, то в шанхайските тя се разпределя равномерно между самостоятелната работа на учениците вкъщи. Разбира се, за да работи успешно такъв модел на разпределение е необходим и висок достъп до информационни ресурси в дома и цялостна семейна среда, която поражда стремеж към образование. Предвид колко е ниско нивото на тези показатели в България обаче няма как да се очакват драматични изменения в качеството на образование в случай, че количеството самостоятелна работа извършвана от учениците се увеличи.

Шанхай прилага и особена система за изпитване – вместо да бъдат изпитвани на пресъздаване и преразказване на усвоения учебен материал, при завършването на образователните си степени и при кандидатстването си в университет, на учениците им се налага да разрешават практически казуси, които изискват приложението на вече наученото. По този начин се елиминира проблемът с „безполезното“ абстрактно познание, който се счита за едно от основните предизвикателства пред реформирането на образователните системи.

В Холандия задължителната част на образованието започва, когато учениците са на петгодишна възраст и свършва когато са на шестнадесет. Последната стъпка от средното образование, която е преходен период към висшето, вземат само онези, които възнамеряват да учат в университет, а не да получат някаква форма на професионално образование. С наскоро въведените реформи у нас, нашата структура е същата като в Холандия. Това улеснява от една страна учениците, позволявайки по-плавен преход към висше образование, а и позволява оптимизация на държавните разходи, тъй като не се субсидира това „допълнително“ образование при онези, които считат за излишно да го получават.

Холандската система прилага сложен подход към организацията на учебното съдържание. В последната степен на средното си образование, учениците имат избор да се профилират в една от четири различни групи дисциплини: естествени науки, социални науки, икономика и науки за здравето. Те от своя страна се разделят на задължително ядро (около 50% от предметите) и избираеми курсове, с което се гарантира свободата на избор на посока на развитие на ученика. Отделно, ако ученикът е избрал да се занимава с някаква форма на професионално обучение, то той напълно прекъсва заниманията си със „стандартните“ науки, а образованието му се състои единствено от теоретична подготовка в съответната професионална област и практика, като вторият компонент заема по-голямата част от обучението. Прилагането на такава силно диверсифицирана система позволява относително ранното кариерно ориентиране на учениците и елиминиране на ефекта на „излишно“ знание, необходимо в множество системи (в това число българската), необходимо за завършване на основното образование.

В Естония се прилага разделение между различните степени, като след четиринадесетгодишна възраст учениците избират между професионално образование (с преобладаващо практическо обучение) и гимназиално образование като стъпка към висше.

Статиите са част от магистърска теза на тема „Радикална реформа в образованието – индивидуалност вместо унифициране“ по специалност Педагогика за придобиване на квалификация „учител по икономически дисциплини“ към ИУ – Варна, защитена с Отличен.

© 2023 Илиана Дечкова