Начин на усвояване на нов граматичен материал
При усвояването на чужд език учебният процес се основава основно на два компонента – лексика и граматика. Или казано по друг начин: нови думи и граматически правила. Обикновено усвояването на граматиката се счита за трудно, „скучно” и безинтересно занимание. Какво може да направи учителят, за да бъде това по-приятно?
За по-лесното и леко усвояване на новия граматичен материал е добре правилата да не се поднасят отделно. Граматиката трябва да се слива с лексиката, да е естествена част от урока.
Когато граматиката се разглежда отделно теоретически, урокът е по-сух, неинтересен и се губи връзката с практическото използване на езика, по-трудно се усвоява от учениците. За да се избегне това е добре те самите да анализират новия текст, да намерят особеностите, да се опитат да ги разберат и дефинират сами и да ги свържат с лексиката. И чак след това учителят да обясни било под формата на таблици или по друг начин. По този начин се поддържа и работна атмосфера в класната стая, учениците са ангажирани мисловно, новата информация не им се поднася на готово и така те я усвояват по-лесно. След изясняването на новия материал следва неговото практическо приложение. Усвояването на граматиката става предимно с упражнения. За да се научи правилното спрежение на един глагол в сегашно време, не е нужно той да се наизустява сам по себе си във всичките му лица и числа. Или за правилното използване на предлозите не е необходимо да се наизустяват теоретични правила. По-удачно е да се правят практически упражнения и новата граматика да бъде включена в изречения, свързани с ежедневието и заобикалящата среда.
Например при преподаване на правилата, касаещи употребата на модалните глаголи в италианския език, вместо учителят да даде готова теория като точки и подточки, по-удачно е учениците да разгледат внимателно текста и да открият сами особеностите, да успеят сами да стигнат до изводите, че модалният глагол винаги е следван от инфинитивна форма на другия глагол и между тях няма предлог. След това учителят изписва на дъската кратка дефиниция, но основната работа остава с текста. По този начин учениците не губят връзката между лексика и граматика, защото езикът е едно цяло между тези два компонента.
За по-доброто усвояване на правилата в употребата на езика е нужно те винаги да са обвързани с текст и упражняването им да става под различни форми.
Тънкост в преподаването и усвояването на граматиката
За правилното използване на езика е нужно добро владеене на граматиката. Тази част от преподаването и овладяването на езика не винаги е лесна и разбираема за учениците. От практиката ми като преподавател на възрастни и деца съм установила, че правилното научаване и употреба на определителен член в италианския език е по-скоро трудна за учещите.
Италианският език е с богата и разнообразна граматика. Едно от първите правила, които трябва да се усвоят е правилната употреба на определителен член. Определителният член в италианския език е различен, в зависимост от рода и числото на съществителното и в зависимост то това, с каква буква започва. В резултат на тези особености езикът се обогатява и разнообразява, което често затруднява онези, които изучават езика като втори език. Когато тази част от граматиката се дава отделно, под формата на таблици и правила, се възприема по-трудно. За по-плавното заучаване на формите на определителния член е добре всеки път, когато се изписва непознатата дума, да се дава със съответния определителен член. Така по-естествено и незатормозяващо учащите запомнят правилната употреба.
При изучаването на чужд език съм установила, че най-трудно е за учениците да проговорят на изучавания език. Често, когато им задавам въпроси на италиански те се затрудняват да отговорят. С времето се убедих, че те разбират много добре въпроса, знаят и думите, като отделни думи, които трябва да използват, но им е трудно да ги сглобят в изречение. Започнах да им обръщам внимание как могат от въпроса, който им е зададен, освен да го разберат, да извличат част от отговора. Често учениците не вникват достатъчно в зададения въпрос и когато трябва да отговорят не осъзнават, че някои от думите могат и трябва да ги използват в отговора. Те се вглъбяват в граматиката, започват да се питат какъв предлог да използват, неосъзнавайки, че просто трябва да обърнат словореда. Когато им обърнах внимание на тази малка особеност с времето отговорите им станаха по-бързи и по-правилни.
Изводът, който можем да си направим тук е, че за правилната употреба на езика изобщо е добре освен да чуваме, трябва и да слушаме този, който ни задава въпрос. Да слушаме втория език без непременно да се опитваме да минаваме през превода на първия. Така граматическите правила се усвояват по-плавно и заедно с лексиката.
Трайно и лесно заучаване на нова лексика
При усвояването на чужд език учебният процес се основава основно на два компонента – лексика и граматика. Това са новите думи и граматическите правила. Но как учениците да научат трайно новите думи? И как това да стане по лесен и приятен начин?
Един от най-често срещаните и може би най-грешен начин за заучаване на лексика е машиналното писане на думите по десет, двадесет и повече пъти. Самата дейност създава чувство на досада у учещия и той не влага никаква мисъл, извършвайки упражнението. В резултат думите, написани няколко десетки пъти остават ненаучени.
Когато се работи с текст, където има непознати думи, подходящо е първо учениците да се опитат сами да се досетят за значението им – най-вече извличайки го от корена на думата. Например ако знаят, че думата „lavoro” означава работа, то лесно ще се досетят, че „lavorare” е работя. Но това е добре да свършат те самите, а не преподавателят да им даде значението веднага. Друг подходящ начин е като си помагат с друг чужд език, обикновено английски. Факт е, че в западноевропейските езици, които масово се изучават много от думите имат един и същ корен и са с общ произход. Така учениците, които владеят добре английски примерно и зная значението на думата „difficult”, лесно могат да се досетят, че от италиански „difficile”означава „трудно”. Същата дума във френския език се изписва по същия начин както в италианския, но се произнася различно. Важното е на децата да им се дава на готово новото знание, а да им се даде възможност сами да стигнат до него. Ролята на учителя е да контролира процеса, да коригира и да дообясни. Така, участвайки в учебния процес, учениците заучават по-трайно новите неща.
Когато новите думи бъдат научени, за да не се забравят те трябва да се използват и периодично да се повтарят. За целта е подходящо децата да си направят билетчета, на които от двете страни е изписана думата на български и на езика, който изучават. Така могат и да се самоизпитват, упражнявайки значенията на думите и в двете посоки. В училище обаче е по-удачно упражняването на думите да не става само с повтаряне на значенията им, а с прилагането им в практически упражнения или чрез използване на синоними. Според мен не е толкова важно да използват най-точната дума в дадено изречение, а да предадат достатъчно ясно целия смисъл на това, което искат да кажат. А сухото изпитване на думи може да се превърне в забавление, ако се направи под формата на игра. Учениците могат да играят самостоятелно или разделени на отбори. Когато започнат състезанието-упражнение с нагласата, че при незнание няма да бъдат санкционирани, ще работят по-спокойно и страхът от „наказание” ще отстъпи място творческия процес.
Лексикалното разнообразие стои в основата на един език. А знаем, че езикът служи най-вече за комуникация. Колкото по-богат е речниковият запас на човек, толкова по-успешна ще е неговата комуникация и общуването му с околните.
… следва продължение
© 2023 Илиана Дечкова