Дефиниция на понятието

Англосаксонският термин burn out буквално означава изгарям и е зает от механиката обозначава крайното изтощение на горивната смес на двигателя с вътрешно горене, което води до прегряване и експлозия. Понятието бърнаут се появява в психологическата литература през 1974 г. Преди това е описвано като стрес, депресия, изчерпване, отчуждение. В началото на осемдесетте години интересът към професионалното изтощение се повишава.  За явлението или синдрома бърнаут първи пише Хърбърт Фройденбергер през 1974 год. в книгата си „Прегарянето. Високата цена на високите постижения”. Още тогава го определя като състояние на физическо, емоционално и поведенческо разстройство, следствие претоварване в работата. През 1982 год. Кристина Мослах и Сюзън Джаксън разбработват тестова методика за диагностициране на състоянието.

Симптоми

Появата на симптома не зависи нито само от човека, нито само от професията. Той е съвкупност от неблагоприятно стечение на външни и вътрешни фактори. Причините за  професионалното прегаряне са общи и специфични за отделните професии. Към общите фактори за всички социални професии спадат стресорите, предизвикани от прекалено дълго работно време и натовареност, липсата на достатъчно ред и изясненост в очакванията и изискванията  разногласия и конфликти в работната среда. Личностните фактори, които оказват влияние за развитие на бърнаут най-общо са: неустойчивост, склонност към завишени очаквания към себе си и към другите, неумение и нежелание за делегиране на задачи (или липса на доверие у другите), небалансираност във взаимоотоношенията на даване и получаване, повишена тревожност, идеализъм, свръх ентусиазъм и свръх амбиции, високи очаквания, нереалистична преценка, стил на приемане и справяне с проблемите, локализация на контрола, емоционална лабилност.

Синдромът бърнаут се характеризира с определени симптоми:

• ФИЗИОЛОГИЧНИ СИМПТОМИ – хронична умора, понижена устойчивост към вирусни и простудни инфекции, намален имунитет на организма, промени в апетита и съответно в теглото;
• КОГНИТИВНИ СИМПТОМИ – апатия, липса на нови идеи, рутинност при изпълнение на задълженията, фригидност в мисленето и действията, отдръпване, дистанциране, негативно отношение към зависимите хора, а понякога към колегите и началниците, отрицателно отношение към работата;
• ЕМОЦИОНАЛНИ СИМПТОМИ – чувство за провал, безнадеждност, чувство за вина, безпомощност, повишена раздразнителност и нисък толеранс към забележки и различни мнения, недоверие, мнителност, намалена чувствителност за разбиране, липса на емпатия.
• ПОВЕДЕНЧЕСКИ СИМПТОМИ – намалена работоспособност и ефективност, вечни оплаквания, мрънкане и недоволство, склонност към крайни форми на поведението /рязко отдръпване, агресивност/ и рисково поведение – повишена употреба на алкохол и цигари, вземане на опиати и др./

Общото състояние на човека е влошено, той се чувства изтощен физически и психически, няма мотивация за работа. Съпровожда се с цинизъм, социална изолация и силно намалена работоспособност. Засяга предимно хора, които започват своята професионална кариера с огромен ентусиазъм и висока мотивация, които се сблъскат с реалността, която не отговаря на очакванията им. Такива хора обикновено са отлично подготвени кадри, добри специалисти в своята област, които бързо „прегарят“, ефективността им намалява и те постепенно изпадат във фрустрация. Първоначално се е считало, че предразположени към подобно състояние са предимно социални професии като учители, медицински сестри, лекари. Впоследствие групата от хора се разширява и днес се приема, че заплашени от професионално „прегряване“ са всички, чиято работа е свързана с комуникация с хора. Разликата между бърнаут и негативен стрес е, че ако човек, който е в състояние на стрес, в края на работния ден не се чувства особено щастлив, но излезе с приятели или се заеме с приятна за него дейност, неговото настроение се подобрява. При бърнаута не е така. Това явление не бива да се разглежда като еднократно случващо се събитие, а по-скоро като процес на натрупване на стреса.

Структура

Бърнаут явлението или Синдромът на изгарянето има трикомпонентна структура, включваща психоемоционално изтощение, деперсонализация и редукция на професионалните постижения.

Под психоемоционално изтощение се разбира чувството за емоционална опустошеност и умора, предизвикана от собствената работа. Главен източник на психоемоционалното изтощение е работната среда и персоналните конфликти на работното място. Хората се чувстват изтощени и измъчени, без всякаква надежда за възстановяване на силите. Започвайки работния ден или при срещите с други хора, те чувстват безсилие, апатия, дори депресия. Компонентът психоемоционално изтощение е основният компонент в структурата на професионалното прегаряне.

Деперсонализацията предполага цинично отношение към работата и предмета на труда. Проявява се като своеобразна защита, като емоционален буфер в отговор на развиващото се психоемоционално изтощение. След това може да се развие дехуманизацията. Деперсонализацията предполага безчувствено отношение към колегите или клиентите. Те се възприемат не като живи хора, а като проблеми и трудности, с които те идват при работещия професионалист.

Редукция (намаляване) на професионалните постижения се съотнася с отслабване на усещането за самокомпетентност и продуктивност на собствената работа. Това чувство понижава ефективността на дейността, води до депресия и неспособност за справяне с изискванията на работата и може да се обостри от липсата на социална подкрепа и възможности за професионален растеж. Служителите, които изпитват нарастващо чувство за неспособност да помогнат на клиента, могат да формират измамно мнение за себе си като неудачници. Компонентът редукция на професионалните постижения е самооценъчна величина на професионалното прегаряне.

Методика

В изследването се използва „Методика за оценка на синдрома на „изгаряне”  в професиите от системата „човек-човек” на Н. Е. Водопьянова (Водопьянова, 2011). Чрез методиката се изследват трите компонента на изгарянето.

• емоционално изтощение – проявява се в понижен емоционален фон, равнодушие или емоционално пренасищане;
• деперсонализация – проявява се в деформация на отношенията с другите хора;
• редукция на личните постижения – проявява се в тенденция към негативно оценяване на себе си, на своите професионални постижения и успехи, негативизъм към служебните успехи и възможности или в редуциране на собственото достойнство, ограничаване на своите възможности и задължения към другите.

На изследваното лице се предлагат 22 твърдения за чувствата и преживяванията, свързани с работата. Списъкът на тези твърдения е следният:

1. Чувствам се емоционално изтощен/а  от моята работа
2. Към края на работния ден се чувствам като изцеден лимон
3. Чувствам се изморен/а , когато ставам сутрин и трябва да вървя на работа
4. Разбирам какво чувстват хората,с които работя и използвам това в интерес на работата
5. Общувам с хората в работата си чисто формално, без излишни емоции и се стремя да доведа общуването до минимум
6. Чувствам се енергичен/чна и емоционално въодушевен/а
7. В конфликтни ситуации умея да намирам правилното решение
8. Чувствам се потиснат/а и апатичен/чна
9. Мога позитивно да влияя на продуктивността на работата на колегите/хората, с които работя
10. В последно време чувствам, че  съм станал/а по-безчувствен/а към хората, с които работя
11. Като правило, хората, с които работя, много ме натоварват. Те по-скоро ме изморяват, отколкото да ме радват.
12. Имам си планове за бъдещето и вярвам в тяхното осъществяване
13. Започнах да изпитвам все повече и повече разочарования в живота
14. Започнах да ставам равнодушна/шен и губя интерес към много неща, които по-рано ме радваха
15. Случва ми се действително да съм  безразличен/чна към това, което става с някои мои колеги
16. Иска ми се да остана сам/а и да си почина от всичко и от всички
17. Лесно мога да създам добра атмосфера при работа с хората, с които работя
18. Лесно общувам с хората, независимо от техния статус и независимо от характера им
19. Успявам да свърша много работа
20. Чувствам се на предела на възможностите си
21. Много още неща ще постигна в живота си
22. Случва се колеги да прехвърлят на мен своите проблеми и задължения

След прочитане на всяко твърдение, изследваното лице трябва да реши как се чувства. Предлаганата позиции за отговори:

0 –никога;   1-много рядко;    2-рядко;    3-понякога;    4-често;    5 -много често;    6-винаги

В бланката за отговори се отбелязват инициали, професия, възраст, стаж.

Резултатите се обработват в съответствие с ключа. Ключът на въпросника е предложен в по-долу:

Скали   –   Номер на твърдението   –   Сума на макс. бал

Емоционално изгаряне   –   1,2,3,6*,8,13,14,16,20   –   54

Деперсонализация   –   5,10,11,15,22   –   30

Редукция на личните постижения   –   4,7,9,12,17,18,19,21   –    48

Подскала  Емоционално изгаряне е съставена от 9 въпроса, отчитащи степента на емоционална пренаситеност.

Забележка: Въпрос №6 е с обратно значение и точките се изчисляват в обратен ред. 

Подскала Деперсонализация е съставена от 5 въпроса, които отчитат степента на отчужденост и тендецията към дехуманизация.

Подскалата Редукция на личните постижения включва 9 въпроса, отчитащи склонността към омаловажаване на личните постижения и ограничаване на собствените възможности.

Интерпретацията на резултатите се изгражда на базата на сравненията на получените оценки по всички субскали на средните стойности в изследваните групи и с демографски данни, представени долу:

Нива на прегряване   –   ниско   –   средно   –   високо

Емоционално изтощение   –   0 ; 16   –   17 ; 26   –   27 и повече

Деперсонализация   –   0; 6   –   7 ; 12   –   13 и повече

Редукция на личните постижения   –   39 и повече   –   38; 32    –   31 ;0

Превенция

Превенцията е работа с мисъл напред във времето и отразява способността на човека да бъде подготвен с информация и нагласа за цената, която би платил за изборите, които прави. Можем да отделим няколко вида превенции: първична, вторична, третична, копинг.

При първичната превенция най-напред трябва да се отстранят факторите, влияещи и повишаващи стреса. Те по своята същност могат да бъдат най-различни. Тук важен момент е човек да умее добре да анализира себе си и околната среда.

Вторичната превенция представлява ранна диагностика на вече съществуващ стрес и прилагане на подходящи терапевтични процедури за предотвратяване на развитието му и за неговото отстраняване.

При третичната превенция само ограничаваме последствията, причинени от психични разстройства, предизвикани от стрес.

Копингът е процес, при който индивида овладява хроничния стрес или се адаптира към ситуацията. Това е процес на преодоляване на чувството на загуба или заплаха. При този вид превенция могат да се приложат две основни стратегии: човек или трябва да положи усилие да разреши проблема или да регулира емоциите си. Обикновено двете стратегии се прилагат паралелно. Целта на копинга е да се постигне равновесие в личностната психика и в преживяванията на личността спрямо критични ситуации. Такова равновесие може да се постигне или с промяна на ситуацията или с промяна на личността.

Прегарянето в учителската професия

Всичко изложено до тук може да се отнесе и за учителската професия. Факт е, че днес учителите са прегорели в по-малка или по-голяма степен. Вътрешните фактори като като причина за това са специфични за всеки индивид. Като външни причини за появата на синдрома в учителската професия можем да отбележим няколко основни фактора:  съвременните учители и особено онези, които са класни ръководители, са претоварени с административна работа и в един момент, чисто практически не им остава време да преподават, защото са принудени да се занимават с банални неща като овладяване на дисциплината в час, превъзпитание на вече пораснали ученици, извънредни срещи с родителите на проблемните деца, обяснения пред ръководството за масовата недисциплинираност и масовата неграмотност… Всичко това изморява и изхабява психически. Съвременният учител, притиснат от безумни наредби, написани от хора, които явно нямат понятие каква е реалността в днешното училище, притиснат от неграмотно написани учебници, притиснат от нагли родители, които в стремежа си да задоволят материално своите деца, не са им дали елементарно възпитание и не на последно място притиснат от факта, че по отношение на своите ученици той, учителят,  има само задължения и почти никакви права…в някакъв момент този учител започва да се чувства на първо място безсилен и разочарован, което с течение на времето води след себе си появата и на други симптоми; накрая, според личностното психическо състояние на индивида, той в по-голяма или по-малка степен започва да „прегаря“.

Друга, немаловажна причина за прегарянето в тази професия е рутината и еднообразието. Когато един учител преподава дълго време в едно и също училище или на класове от един и същ випуск (примерно учители по чужд език в езикови училища, които всяка година поемат подготвителните класове), това еднообразие започва да отегчава и човекът не изпитва същото удоволствие от работата си както преди.

Днес повечето от нас осъзнават добре какви са негативите на професията учител. В зависимост от личностните ни характеристики и психологическите ни особености, някои от нас се познават добре и умеят да се самоанализират. Честият самоанализ и реалната оценка на ситуацията могат да бъдат добра превенция срещу „прегряването“.

За един учител е важно периодично да сменя и разнообразява ако не институцията, в която работи, поне дейността си. Да не се ограничава само с преподаване, да участва, според времето и интересите си, в различни училищни проекти и при възможност да сменя випуските и училищата. Има хора, на които рутината и еднообразието им действат по-скоро положително. Но човекът е същество, което е създадено непрекъснато да се движи и да се развива под една или друга форма. Затова рутината в професията е вредна и трябва да се избягва.

*******************************************************

В много случаи няколко простички  на вид неща могат да предпазят индивида от нежелан стрес и да предотвратят появата на бърнаут синдром. Това може да се получи с повече чувство за хумор, високо ниво на лична автономност, усещане за принадлежност към цялото човечество или дори към някакъв социум. Или казано по друг начин: нека бъдем сериозни, без да се вземаме прекалено на сериозно.