Всички ние сме се питали поне веднъж защо претърпяваме неуспехи. Къде са пречките и как могат да бъдат преодолени? Ако искате да използвате всички възможности, които имате, да бъдете всичко, което можете да бъдете, трябва да разберете шестте ключа за благосъстоянието и щастието. Всеки успяващ човек трябва да го направи, рано или късно. Ако го направите, ако се справяте с тях постоянно, животът ви ще бъде един непоколебим успех.

Има шест основни неща, шест ключа, които можете да използвате като пътни знаци към успеха. В тях няма нищо особено трудно и неясно. Но те са решаващи. Ако ги овладеете, няма граници за онова, което можете да направите. Позитивното мислене и утвърждаването са само начало, но те не са пълният отговор. Утвърждаване без дисциплина е начало на заблуда. Утвърждаването с дисциплина създава чудеса.

КЛЮЧ ЕДНО. Животът ще ти плати, колкото поискаш от него

Поискай четвърт долар, и това ще получиш. Ако разбереш как да управляваш състоянията и постъпките си, можеш да промениш всичко. Можеш да научиш какво искаш от живота и да бъдеш сигурен, че ще го постигнеш. Понякога анализирам живота на мои познати и приятели. Често откривам, че сме имали общи предизвикателства. Разликата беше в това, как сме се справили с тях . В някои неща те бяха успели, в други, аз. Опитвам се да си извлека поука не толкова от неуспехите им, колкото от нещата в които те са успели, а аз не.

В този ред на мисли, можем да разделим хората на два вида: такива, които искат риба, за да се нахранят и другите, които искат от живота въдицата, за да се научат да си я ловят сами. Първите на пръв поглед са по-успели – те получават готовата риба, не са се мъчили да я ловят, да я приготвят, нямат никакви разходи по придобиването и. Просто трябва да я изядат, за да не са гладни. Уловката тук е, че те остават зависими. От онзи, който им носи готовата риба. Докато втората  група получават въдицата. Те трябва да намерят езерото с риба, да си я уловят сами, да вложат средства, за да го направят (да отидат до езерото, да си купят стръв), след това да вложат още труд, за да я приготвят. И едва тогава да седнат да се нахранят. Горките, дано не са умрели от глад преди това! Те обаче, имат  много повече. Имат шанса всичко да зависи само и единствено от тях. Те ще отидат на езерото, когато решат и ще условят толкова риба, колкото искат. Да, ще положат усилия, но ще контролират ситуацията. А онези, първите… те няма да се мъчат, но ще ядат риба когато и колкото им донесат.

Примерите в живота са много. Често попадам призиви за помощ в социалните мрежи. Семейство изпаднало в беда, родителите безработни, да им помогнем… и в края на призива банкова сметка. Добре, казвам, аз ще изпратя днес нещичко, утре някой друг, но това всъщност не решава проблемите им. Няма как цял живот да чакат на подаяния. По-полезно би било някой да предложи работа на тези родители, за да могат сами да хранят децата си. Жалкото е, че много от хората, които искат помощ, всъщност търсят нещо лесно и на готово. И когато подаянията секнат, те отново се оплакват и вият за помощ.

Животът наистина ти дава онова, което си поискаш, но трябва да знаеш КАК да поискаш.

1. Искайте конкретно. Без значение дали искате нещо от себе си или от друг, трябва да изясните най-напред ясно и точно: какво искате, къде, кога, колко, с кого и т.н. Не е все едно да кажеш на приятел или в банката „Трябват ми малко пари на заем”. Нужно е да се знае колко пари, за какво, за какъв срок.
2. Поискайте там, където може да ви се даде. Не е достатъчно само да искате, трябва да знаете и на коя врата да почукате. Примерно ви трябват 2000 долара заем, защото имате здравословен проблем. И искате от брат си, но той ви отказва. Та той ви е брат, за Бога, как няма да помогне!? Вероятно брат ви има огромното желание да ви услужи, може би дори и без да му ги връщате, но как да ви помогне, ако той печели месечно толкова или дори по-малко…
3. Създайте полза и за този, от когото искате. Ако вече сте решили от кого ще искате нещо – пари, услуга, опитайте се да разберете и вие с какво можете да сте му от полза и дори предварително му дайте това, което можете. Или пък, отивайки с искането си, представете и ползите, които ще има той след като ви направи услугата.
4. Бъдете убедителни. Най-сигурният начин за провал е ако покажете неубедителност в самите себе си и в това, което искате. Човекът, от когото искате трябва да види, че вие сте напълно сигурни в това, което искате и ще извлечете полза както за себе си, така и за него. Дори и вътрешно да изпитвате известни съмнения и колебания, не ги показвайте.

Приятел разказва: „ Когато започнах работа като учител, нямах нужната квалификация. От ръководството ми намекнаха, че ако реша да се преквалифицирам, може да ми платят обучението. Когато отидох при директора с молба да ме финансира частично, изложих конкретно каква специалност съм избрал и каква сума ми е нужна. Ръководството не одобри специалността. Смятаха, че времето за обучение е твърде малко и не се набляга достатъчно на някои дисциплини според учебния план. Аз обаче бях твърдо решил, че искам да уча точно това. Не защото беше най-доброто по принцип. А защото беше най-доброто за мен в онзи момент. Добро като съотношение време, което ще вложа, финанси и знанията, които ще получа. Точно това изложих и като доводи. Опитаха се да ме оборят с факта, че някои дисциплини по специалността не се учат достатъчно. Категорично демонстрирах мнение, че тези знания мога да си ги набавя и допълнително чрез самообучение и без да е нужно да прекарват 3 години в университета, вместо една и половина. Изтъкнах това, което аз имам като опит и знания за работата, която правя и онова, което още ми е нужно и че то е именно там, в тази специалност. В крайна сметка получих това, което исках.”

5. Искайте, докато получите. Ако сте убедени какво точно искате, не спирайте само защото са ви отказали. Продължавайте да искате – от друг човек и по друг начин. Променяйте се и се настройвайте, докато получите желаното. Колкото сте по-гъвкави, толкова по-голям е шансът ви за успех. Написали сте р оман и искате да го издадете, но първият издател, при който сте отишли ви е отказал. Не че се отчайвайте. Помолете го да ви направи конструктивна критика и попитайте за мотивите за отказа. Възможно е да не издават произведения в жанра, който сте писали. Или пък изобщо да не издават непознати автори. Разберете причината и се опитайте да я елиминирате. Ако имат забележки към качеството на написаното от вас, опитайте се да разберете какво точно не е наред и го оправете. След това се успокойте, овладейте чувството на неудовлетвореност и съвсем безпристрастно се опитайте да анализирате срещата. Как се представихте, какво казахте, как поискахте, какво предложихте в замяна… опитайте се да разберете къде точно се корени проблема. След това изберете друго издателства, а най-добре няколко и опитайте отново. Бъдете гъвкави и творчески настроени.

КЛЮЧ ДВЕ. Трябва да се научите как да се справяте с неуспехите

Ако искате да станете всичко, което можете, да направите всичко, да чуете всичко, да видите всичко, което можете, трябва да се научите да се справяте с провалите. Те могат да убият мечтите. Случва се непрекъснато. Провалът може да промени едно положително отношение в отрицателно, едно, изпълнено със сили състояние – в парализирано. Най – лошото, което отрицателното отношение причинява е, че унищожава самодисциплината. А когато тази дисциплина липсва, то и резултатите, към които се стремите, изчезват. За да осигурите дълготраен успех, трябва да се научите как да се справяте с вашите неудачи. Ключът за успеха са големите провали. Погледнете почти всеки голям успех и ще откриете, че към него е имало големи неудачи. Всеки, който ви каже противното, не знае нищо за успеха. Има два вида хора – тези, които са се справили с провалите и тези, които биха искали да са го направили. Всъщност, ако имат повече успех, хората може би имат повече и проблеми. Те просто знаят как да се справят с тях, изработват си нови стратегии, нови алтернативи. Не забравяйте, че да си богат не означава просто да имаш пари. Една чудесна връзка носи проблеми и предизвикателства. Ако не искате проблеми, не трябва да имате връзка изобщо. Има големи препятствия по пътя на голям успех – в бизнеса, в една връзка, в един живот.

Технологиите за Оптимални Резултати ни учат как ефективно да се справяме с препятствията и разочарованията. Можете да вземете нещата, които обикновено ви разстройват и да ги програмирате така, че да ви вдъхновят. Средства като НЛП не са просто позитивно мислене. Проблемът с позитивното мислене е, че трябва да мислим за него – и междувременно често вече става късно да направиш това, което искаш.     НЛП предлага начин да превърнете стреса във възможност. Вие вече знаете как да вземете образи, които някога са ви депресирали и да ги накарате да изчезнат, или да ги промените в образи, които ви носят вдъхновение. Не е трудно да го направите. Вече знаете как. Ето една двустепенна формула за справяне със стреса. Първо: не се измъчвайте за дребни работи. Второ: Запомнете – всичко е дребна работа.

Всички преуспяващи хора знаят, че успехът е обратната страна на безсилието. За съжаление, на някои хора не стига обратната страна. Хората, които не успяват да постигнат целите си, обикновено са спирани от безсилието. Те му позволяват да ги държи настрана от необходимите действия, които ще им помогнат да постигнат желанията си. Можете да преминете през това препятствие, като преодолеете безсилието, като приемате всеки неуспех като обратна връзка, от която можете да се учите и да продължавате напред. Съмнявам се, че ще намерите много преуспели хора, които не са минали през подобни преживявания.

КЛЮЧ ТРИ. Трябва да се научите да се справяте с отказите

Има ли нещо в човешкия език, което да причинява повече болка от малката думичка “не”? Ако работите в търговията, каква е разликата между печалба от 25 000 и 100 000 долара? Основната разлика е да се научите как да се справите с отказите така, че чувството на страх да не ви спре да предприемате действия. Най – добрите търговци са тези, които са най – отхвърляни. Те могат да използват всяко “не” като стимул и прелюдия към следващото “да”.

Най – голямото предизвикателство за хората в нашето общество е, че те не могат да се справят с думата “не”. Какво бихте направили, ако знаехте, че няма да се провалите? Ако знаете, че няма да се провалите, това ще промени ли вашето поведение? Ще ви помогне ли да направите точно това, което искате? Какво ви пречи да го направите? Това е тази малка думичка “не”. За да успеете, трябва да се научите как да се справите с отказите, да се научите как да ги лишите от цялата им власт.

Всички знаем кой е Силвестър Сталоун. Дали той просто се е показал на вратата на някой агент, или студио и е чул: “Ей, харесва ни тялото ти. Ще те снимаме във филм”? Не е точно така. Силвестър Сталоун е станал звезда, защото е успял да се справи с многократно отхвърляне и откази. Когато е започнал, той е бил отхвърлян повече от хиляда пъти. Ходил е при всеки агент, когото е можел да намери в Ню Йорк и всеки го е отхвърлял. Но той е продължил да върви напред, да опитва и накрая да направи филм, наречен “Роки”. Той чува думата “не” хиляда пъти, но отива и почуква на врата номер 1001.

Колко “не” можете да понесете? Колко пъти сте искали да отидете и да заприказвате някого, когото намирате за привлекателен и после сте решавали да не го правите, защото не сте искали да чуете думата “не”? Колко от вас са решавали да не кандидатстват за работа, да не продадат нещо по телефона, или да не се явят на прослушване за роля, само защото не са искали да бъдат отхвърлени? Помислете колко глупаво е това. Помислете как си създавате прегради, само защото се страхувате от тази малка думичка от две букви. Самата дума няма власт. Тя не може да ви пореже или да отнеме силата ви. Властта и идва от границите, които тя ви кара да си поставяте. И какво създават ограничените мисли? Ограничен живот.

Така че, когато учите как да упражнявате мозъка си, вие можете да се научите как да се справяте с отказа. Можете дори да се закотвите така, че думата “не” да ви стимулира. Можете да вземете всеки отказ и да го превърнете в шанс. Ако работите в търговията по телефон, можете да се закотвите така, че простото посягане към телефона да ви поставя в добро настроение, вместо да поражда страх от отказа. Не забравяйте, успехът е другото лице на отказа.

Няма истински успех без отказ. Колкото повече откази срещнете, толкова повече ще научите, толкова по – близо ще бъдете до вашите цели. Следващия път, когато някой ви отхвърли, трябва да го прегърнете. Това ще промени състоянието му. Превърнете “не” в прегръдка. Ако можете да се справите с отказа, ще се научите да постигате всичко, което поискате.

КЛЮЧ ЧЕТИРИ. Трябва да се научите да се справяте с финансовите затруднения

Единствения начин да нямате финансови затруднения, е да нямате никакви финанси. Има много видове финансов натиск и те са провалили много хора. Те могат да създадат алчност, завист, измама или параноя. Те могат да ви лишат от чувствителност или от приятели. Запомнете, казах, че могат, а не че ще го направят. Да се справите с финансовия натиск, означава да знаете как да получавате и как да давате, как да печелите и как да спестявате.

Всички наши действия в живота са ръководени от нашата философия, от нашите направляващи вътрешни представи за това, как да действаме. Те ни дават модела на нашето поведение. Джордж С. Клейсън дава един чудесен модел за справяне с финансовия натиск с книгата си „Най – богатия човек във Вавилон”. Това е книга, която може да ви направи богати, напълно щастливи и да ви помогне да водите вълнуващ живот. Най – важното нещо, на което книгата ни учи, според мен е съветът да раздаваме 10 процента от всичко, което печелим. Това е правилно. Едната причина е, че трябва да връщате онова, което взимате. Другата е, че това създава ценност за вас и за другите. И което е най – важно, това показва на света и на вашето собствено подсъзнание, че имате повече от достатъчно. Това е една много силна увереност, която трябва да се поддържа. Ако имате повече от достатъчно, това означава, че можете да имате каквото поискате, а и другите също могат. И като поддържате тази мисъл, тя постепенно се превръща в истина.

Кога трябва да започнете да раздавате десетте процента от печалбата си? Когато станете богати и известни? Не. Би трябвало да го правите още от самото начало. Защото това, което раздавате на другите, се превръща в нещо като семената за посев. Трябва да ги инвестирате, не да ги ядете, а най – добрият начин за инвестиране, е да ги раздавате, така че да произвеждат ценности за другите. Не е толкова трудно да намерите как. Има нуждаещи се навсякъде около нас. Едно от най – ценните неща, когато правите това, е новото самочувствие. Ако сте от тези, които се опитват да открият и задоволят нуждите на другите хора, това ви дава друго самочувствие. Този вид чувства или състояния облагородяват живота ви и ви правят благородни.

Мой приятел разказва за своята скромна, но редовна благотворителност: „ На път за работа минава винаги по един и същ маршрут. Всеки ден срещам едни и същи хора, които просят – добродушен слепец, който стои в края на подлеза, дребна старица до църквата, мъж на средна възраст в инвалидна количка и старец, протегнал ръка на площада до фонтаните. Освен тях, често в района се навъртат едни и същи улични музиканти – старци с акордеони, цигулка и певец. Всеки месец, в деня след заплата си създадох ритуал. Сутрин или вечер, минавайки покрай тях, им оставям по нещичко. Не е много, пък и не съм длъжен да издържам половината град, който между другото е пълен с хора, молейки за мислостиня. Давам, колкото преценя в момента, че мога да си позволя. Веднъж имах в джоба си няколко десетачки и никакви дребни. Досвидя ми. Но не се почувствах зле. На другия ден предвидливо носех със себе си по-дребни пари и се „разплатих”. И всеки път си давам сметка, че моята скромен дан изобщо не струва усмивката или искреното „Бог да те благослови”.

Когато си вземете заплатата, най-напред си платете дълговете. Ако нямате временни задължения към банки, приятели и т.н., остават месечните сметка, от които така или иначе не можем да избягаме. След това отделете малко за благотворителност. Дори не е нужно това да са точно десет процента, както ни учат в дебелите книги. Просто го правете редовно и от сърце. Опитайте се да заделите и десетина процента от доходите си. Тях или приберете настрана като спестявания или ги инвестирайте в нещо. Научете се да живеете със 70 процента от това, което имате. Парите трябва да бъдат използвани като капитал. Грешно е да харчим всичко, което печелим. Преди да изхарчим някаква сума, нека се запитаме: „Имам ли наистина нужда от това?”. Разбира се, не е нужно да стискаме всеки цент, човек трябва и да си угажда на душата. Ако обикновено ядете сладолед за 4 лева, на два месеца веднъж се поглезете с по-скъп.

Парите са като всичко останало. Могат да работят за нас, ако ги накараме, но могат да работят и против нас. Трябва да се научим да печелим, да спестяваме и да даваме. Така ще се справяме с финансовия натиск и парите повече няма да ви правят нещастни.

Когато овладеете първите три ключа, ще започнете да имате усещането, че животът ви е напълно успешен. И тук идва ред на следващия ключ.

КЛЮЧ ПЕТ. Да се справим със самодоволството

Комфортът е една от най-разрушителните емоции. Когато човек достигне върхът на своя комфорт, той престава да израства, да се развива, да се движи. Не трябва да ви е прекалено удобно. Човек или се качва нагоре или слиза надолу. Когато растението е зелено, то расте. Когато узрее, започва да гние и умира. Човек трябва да се поддържа в „зелено” състояние, което да го кара непрекъснато да се развива и да расте. За израстването си можем да използваме което и да е преживяване. Развитието и движението не са правопропорционални на възрастта. Един човек, който току що се е пенсионирал може да възприеме този факт по два начина: като край на живота си, спирка, на която сяда, в очакване на физическия край или като ново начало на един по-различен живот – ново начинание, пътуване.

Една от най-големите грешки, които правим е да се сравняваме. Всъщност от една страна сравнението е хубаво нещо, защото ни помага да си „сверяваме часовника”. Но трябва да внимаваме с кого се сравняваме. Ако решим, че се добре, в сравнение с хората около нас, това не означава непременно, че ние сме добре, а по-скоро, че останалите не се справят достатъчно. Нека съдим за себе си по целите, които сме си поставили, вместо по това, което правят хората около нас. Нека се стремим към неща, които ние самите искаме, а не каквото някой друг прави. Защото винаги ще има някой, който притежава повече от нас: по-голяма къща, по-висока заплата, почивка в по-луксозен хотел. Преди да решим, че той има повече, нека се запитаме кое от онова, което има, всъщност искаме ние и дали го искаме. Същото се отнася и за хората, които привидно имат по-малко от нас. Ако Джон има къща на един етаж и видимо изглежда доволен от живота, а аз имам три апартамента в центъра, най-вероятно означава, че просто Джон иска малка, скромна къща.

Капанът на самодоволството и сравнението можем да го открием във всеки един аспект от живота. Съпругът на Валя се оказва далеч от представите и за мъж, с който да прекара остатъка от живота си. Да, печелеше добре, но до там. Почти не се интересуваше от нея, вълнуваше го предимно работата, не и помагаше с децата и домакинството, въпреки, че имаше възможност да и купува всяка вечер букет за пет лева, не се сещаше да и подари цвете и за лев. Това я тормозеше вътрешно, това негово безразличие убиваше бавно душата и. Но всеки път, когато срещнеше съседката си Ана и видеше насиненото и око или чуваше скандалите от прозореца, Валя изпитваше задоволство, че има и по-зле. Не, тя не злорадстваше, че съпругът на Ана беше пияница и често я биеше. Напротив, сърцето и се свиваше от мъка. Но виждайки насинената Ана, Валя приспиваше своето недоволство и потискаше собственото си желание да се бори, за да има брак, в който няма насилие, но няма и сплотеност и взаимност.

Няма как да  не се сравняваме с другите, то става някак несъзнателно. Но колкото по-добре контролираме това и колкото по-често си поставяме предизвикателства сами към себе си, без значение статуса на околните, толкова по-специален ще бъде животът ни.

КЛЮЧ ШЕСТ. Давайте повече, отколкото очаквате да получите

И това може би е най-важният ключ. Проблемът в живота е, че хората искат само да получават или най-малкото първо да получат и после евентуално да дадат. Ако да речем отношенията между съпрузите не вървят, всеки очаква другият първи да направи крачката и да положи усили. И съответно настъпва застой, който бавно убива онова, което е имало някога между тях. Успехът не е изкачване на връх или нещо, което трябва да се притежава. Успехът е процес, вечно движение, начин на живот.

Всичко във Вселената е баланс. Когато даваме повече, за да не се наруши енергийния баланс, ние закодираме подсъзнателно едно послание в пространството, че съответно имаме да получаваме. И обратното – ако си дал по-малко, от колкото си получил до сега, в енергийното пространство се закодира идеята, че сме длъжници. И животът ни поставя в ситуации, така, че да си върнем дължимото. За да получи, трябва да дадеш!

© 2023 Илиана Дечкова