Приятелка публикува един Джонджо, от мъжки биологичен пол, манекен, от тия, дето си слагат розовко и панделки

Пускам и следният коментар (виж снимката) и ФБ ме наказва за 6!!! дни. До 13 март мога да публикувам само в личен профил и в страницата ми. В групи – не. Целият свят е една помия, а хората, ако не са пряко засегнати от нещо спят. И не – няма да се откажа от предимствата на тази социална мрежа, защото ФБ може да бъде много полезен. Но няма и да търпя такива свинщини.

Защо съм наказана? Машина-робот е засякла неправилната думичка (заравяне, обесване) и е решила, че агитирам насилие и прочее или човек, сложен да санкционира всеки коментар против това опростачване и умъртвяване на мъж и мъжествеността изобщо?? Което и от двете да е, отказвам да го приема и да се съобразявам.

В същото време из мрежата вилнеят хакери, които крадат профили, в месинджъра се разпространяват вирусни линкове и ако не дай Боже отвориш някой, може да ти прецакат целия компютър. Но… това явно е е толкова важно. По-важното е да се налагат ограничения заради една конкретна дума, без да се вникне в смисъла, т.е. без да мислим. Същата тази мрежа е пълна с насилие, агресия, нападки, злоба… но щом са използвани правилните думички, коментарите и публикациите остават. Това ли е съвременният критерий за правилно и грешно!?!? Купчина от знаци, които носят различно послание според какво е вложил пишещия. Ама това предполага МИСЛЕНЕ, което не е характерно за машините-ботове, дебнещи за думичките, а от доста време не е присъщо и на много хуманоиди.

Най-малкото имам право да изразя мнение относно тази нова „култура“, която греховно пропагандира нещо неестествено и против природата. Една нова тенденция, която омешва до безобразие мъжкото и женското и хората започват да се объркват до къде всъщност е правилното и от къде започва нечистотията. И не ме разбирайте погрешно. Не съм расист, нито ксенофоб. Дълбоко уважавам свободната воля на човек, неговата раса, вяра, религия, пол, култура – стига те да носят добро послание… и стига да не ми се натрапват с цел да заменят моите.

Хомосексуалността е част от природата. Винаги я е имало и ще я има. съществува дори при животните. Това предполага, че да имаш влечение към собствения си биологичен пол не е грях и позор. Но не е норма, а изключение. Защото основната роля на човешкото същество е да се възпроизвежда, а това става с ДВА различни пола – МЪЖ и ЖЕНА. Затова хомо хората или пък хетеро хора, които не желаят да създават потомство, , би трябвало да бъдат възприемани съвсем нормално, без излишно емоции, НО да си останат в сферата на изключението.

В същото време светът е рязко разделен на две по темата. Защо ли? Защото някой започва да изкривява естественото изключение и да го налага като масова норма. Святите думи „мама“ и „татко“ вече са заменени някъде с безличното „родител 1“. Биологичните мъже се превръщат в енергийни жени с фалос между краката, а жените бавно и полека губят своята естествена женственост и излизат от основната си роля, която между другото векове наред е размяткана между двете крайности – или робиня без права или супер-жена,  която със своята самодостатъчност обезличава и обезмисля мъжа като съществуване.

Не мога да приема това, не ми е естествено. И най-малкото имам право да изразя мнение, да дискутирам по въпроса с други хора, публично… защото именно в публичното обсъждане на нещо се ражда истината. Но обсъждане културно, с аргументи, без излишно емоции и със сигурност без злоба. Но това право някой е решил бавно, но сигурно да го отнеме от масата. Ето как…

И изобщо критичното мислене е много неприемливо за съвременната западна цивилизация. Стигнахме до там да сме преки участници в приказката „Новите дрехи на царя“, където никой не смее да каже на глас, че царят е гол !!  В началото си го казваме на ум, после започваме да си вярваме, че всъщност наистина е с нови, блестящи дрехи. Защото една лъжа повторена сто пъти се превръща в истина. И се питам – защо хората го правят!? Защо мълчат. После се оглеждам и отговорът идва сам. Защото или са в зоната на критичния минимум и те, вкопчени в едничката им останала скъпоценност под формата на някаква свобода, я стискат здраво и мълчат, за да не загубят и нея (защото, човек, който няма какво да губи много по-лесно ще скочи)… или са доволни от своята ситост, си стоят в златната клетка, без да си дават сметка колко всъщност са зависими.

Не знам дали хората си дават сметка какво всъщност представляват социалните мрежи. Да започнем от там, че човекът по своята същност е социално същество, създаден е да живее в социум, в общество и да общува със себеподобни. И да изразява публично мнение пред това общество е най-естественото и нормално нещо. Пове1чето от нас помнят времето преди интернет. Колко бяхме ограничени от към достъп до информация. А днес… можеш с един клик да споделиш всичко с целия свят. Тази мисъл наистина е опияняваща. Да можеш да общуваш навсякъде, по всяко време, с всички.  Без значение коя точно мрежа ще използваш. Толкова е пристрастяващо. Като наркотик. Свикваш бързо… и тук започват ограниченията. Понякога наложителни, в повечето случаи безумни и безмислени.

И ти, човеко, започваш да се съобразяваш. С всичко. Дори и с неправилното. Знаеш, че е грешно, но ставаш послушен, защото иначе ще ти отнемат тази привилегия да общуваш… към която ти вече си дълбоко пристрастен. Ако все пак решиш да риташ срещу ръжена ТЕ ти ограничават достъпа за малко… колкото да изпаднеш в абстиненция и да не посмееш втори път. И лека, полека свикваш. Накрая дори не ти прави впечатление. Свикваш да се самоограничаваш, да не мислиш, да не изразяваш позиция, но да казваш само онова, което е удобно на власт имащите. За да не ти вземат енергийната дрога.