Познанието

Човек, за да съществува и да се развива трябва да обновява своите потребности и нужди. А това обновяване представлява необходимост от нови знания. Всички хора се стремят по природа към знание, защото така осигуряват своето съществуване и развитие. От прастари времена основният символ на познанието е огънят. Именно след неговото откриване се развиват обществените отношения и връзки, създават се семейството и човешкото общество, открива се пътят към развитие и разцвет на изкуството и науката.

Изкуството – част от културата на един народ

Изкуството е част от културата на един народ. А културата е начин да се преодолее онази вродена диващина, която тече във вените на всички. Тя е израз на различно мислене, което не се вписва в днешния свят. Когато един народ започне да цени и да възприема културата, обичаите и традициите на друг народ, този вторият, вече е започнал да покорява света по възможно най-чист начин. Когато един народ развива своята култура във всичките и аспекти – музика, танц, образ, литература, тази култура никога няма да залезе и ще остави диря във времето. Първата крачка е да осъзнаем и обикнем културата на собствения си народ. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че това да си културен не се дължи само на възпитание и образование.

Съществуват много и различни народи и култури по света, всеки със своите особености, ценности и различни стилове музика и обичаи, облекло и различни нейни изразни средства. Това обаче не бива да разединява хората. Напротив. Като се докосваме до културата на друг народ, ние обогатяваме себе си. А когато представяме нашата култура на други групи и общества, обогатяваме техния мир и запазваме частица от себе си. Да запазим българската култура и да покорим света!

С поглед към миналото – напред към бъдещето

„…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното…”

 Стоян Омарчевски, Министър на народното просвещение, 1922 г.

За да съществува човечеството и да живее в мир и ХАРМОНИЯ е нужен РЕД. Времената се менят, нравите също. Не всички обичаи и ритуали от миналото се практикуват днес. Някои са забравени, други са се видоизменили във времето, защото не са актуални, за трети е доказано, че повече вредят и съответно не се прилагат. Но има основни, космически закони, които ако не се спазват, настъпва хаос – в отделния индивид и в цялото общество. Каквото е горе (на небето, в Космоса), такова е и долу ( на земята). В старите български традиции откриваме онзи космичен ред, онази йерархия, която ни е помогнала да просъществуваме във вековете. Има време за работа и време за почивка, време за пости и време за блажно. И всичко така наредено, че да е хармонично с природата и с душата човешка.

Първата йерархия откриваме в СЕМЕЙСТВОТО. В зависимост от пола и възрастта, на индивида са позволени и забранени различни неща във времето. Колкото повече расте детето, толкова повече права, но и задължения има то – към себе си, към семейството и рода, към обществото. Мъжът и жената са сравнително равноправни в българското общество, но всеки си има своята специфична роля. От семейството произлиза изначалният ред, който не се клати. Затова не бива с лека ръка да се пренебрегва семейството като форма, защото то е нещо живо, което пази ревниво статуквото си. Без ред не е възможно семейството, а оттам не е възможно да бъде продължен Рода, Народа, Човечеството.

© 2023 Илиана Дечкова