Технологията

Технологията в своята същност представлява алгоритъм, предварително изготвена програма за действие, която съдържа поредица от стъпки, помагащи за достигането на определена цел. Технологията е съвкупност от способи и средства за постигане на желан резултат; начин за преобразуване на даденото в необходимо. Технологията включва последователността на операциите и процедурите, тя е свързана с използваните машини, оборудване, инструменти и материали. Но какво представлява педагогическата технология? В началото този термин е свързван с използване на определени технически средства в обучението, докато днес под това понятие се разбира начин, път за изграждане на продукт с определени качества. Съществува закономерност, особено изразена при педагогическите технологии, а именно – новите технологии остаряват и трябва да бъдат заменени с нови. Но всяка нова технология лежи върху някоя стара, която и служи за основа. Често новите технологии отричат старите, но в същото време съдържат в себе си важните и ценни неща от старата.

Урокът

Урокът е структура, моделирана от представители на различни култури, учители, които възпроизвеждат опита, нагласите, ценностите и културата си и в същото време своите индивидуални знания и отношение към света.

Урокът е структура, която обединява група деца, представители на различни социални групи,  с различни ценностни ориентации, с различни традиции, с различен обществен престиж. Урокът все повече трябва да разширява възможностите за индивидуална свобода, да осигурява достатъчно избор в действията и усещане за сигурност на всяко дете.

Децата са силно податливи на внушение, затова възприемат поднесената им информация с всичките си сетива, възприемат и поведението на учителя. Те му подражават, той е пример за тях, възприемат неговите истини и ценности, съпреживяват неговите настроения и по този начин изграждат представите си за света. Затова и отговорността на учителя е изключително голяма. Чрез урока учениците изграждат представи, понятия, образи, формират система от знания, умения и компетентности за опознаване на света в който живеят и евентуално, при възможност от тяхна страна за промяна на същия този свят. Развиват умения за прилагане на усвоените знания в нови, нестандартни ситуации.

Главният урок, който трябва да предаде съвременният учител е как да се учи. Основната задача е да научим децата да учат. Експертите са на мнение, че няма как да бъдат научени днешните деца на умения и знания, които да им гарантират реализация на пазара на труда в бъдеще, ако те ще заемат работни позиции, които още не са възникнали. Затова е необходим холистичен подход в преподаването и най-ценното умение, на което децата следва да бъдат научени, е да свикнат да учат, т.е. да се научат как и откъде да попиват нова информация, която ще им бъде полезна за развитието и кариерата им, и да не спират сами да търсят информация и да се усъвършенстват, защото училището или университетът няма как да ги подготвят за всичко, което ги очаква в истинския живот. При холистични подход наблюдаваме голяма степен на автономност за обучавания. Учебния процес вече не се доминира от учителя, а се модифицира в споделена отговорност. Отношенията между учител и ученик стават субективно-субективни, а не субективно-обективни. Авторитетът на учителя се гради, не се налага.

Планирането – първият технологичен етап на урока

Урокът е планирана и целенасочена дейност. Той се изготвя по определен начин от страна на учителя. Това е динамичен процес на общуване между два субекта – учител и ученик, при който се реализират целите на обучението. Планирането на урока е важно за образователния процес. Планът на урока подпомага дейността на учителя като уточнява целите на урока, предотвратява пропуска на важни компоненти, помага за постигането на по-дългосрочни цели. Планирането на отделните етапи на урока е нужно, за да се поднесе информацията правилно. Всеки етап от урока надгражда предходния, затова е важно да има връзка между отделните етапи. Въпреки това ние не можем да планираме един урок в строго фиксирана рамка. Планът трябва да е гъвкав и с отворен характер.  До скоро обучението беше насочено преди всичко към учителя и учебните материали. В съвременното обучение по чужд език все по-актуален е така нареченият комуникативен подход, който е ориентиран към ученика. Това означава отделните етапи от планирания урок да са насочени към нуждите и желанията на учениците. Защото не всички деца учат по един и същ начин. Планирането на един урок е творчески процес. Да, учителят трябва да се води по учебника, който използва, но в същото време трябва да представи урока по свой начин. Децата са различни. Няма как да представим един и същи урок по един и същи начин в различните класове.

При ЧЕО водещата цел е да развием у обучаващите се умения за общуване на изучавания език. Езикът не бива да се разглежда само от страната на неговите формални особености. По-важното е неговото приложение в социални условия. Важно е също да осигурим социално-психологически условия в часа, да изграждаме позитивна учебна среда. Важна е и мотивацията на учениците.

Първият етап от плана е въвеждащ и настройващ. Влизайки в клас учителят с подходяща реплика и определени действия трябва да настрои учениците, че вече не са в час по физика примерно, а имат час по италиански език. След поздрав, проверка на отсъстващи и др. административни дейности е добре учителят да започне с реплика, насочваща вниманието на учениците към материала от предния час. Това може да се направи с определени въпроси или проверка на домашното.

Вторият етап от плана на урока са дейностите, които ще се извършват по преподаването и усвояването на нови знания или упражняването на вече усвоени. Няма урок без структура. Днес повечето автори разграничават няколко типа уроци:

• Урок за нови знания
• Урок за затвърдяване на знанията и формиране на навици и умения
• Урок за обобщаване и систематизиране на знания, умения и навици
• Урок за прилагане на знания и умения
• Урок за контрол и оценка на знания и умения
• Комбиниран урок

Всеки тип урок се отличава от останалите по своята цел и съдържание. Затова при планирането трябва най-напред да определим какъв вид урок ще изнасяме.

Планът на един урок включва различни дейности. Условно можем да ги разделим на механични и комуникативни. Днес всички знаем, че използването само на механични действия е крайно неправилно, тъй като те демотивират учениците. При механична работа децата не влагат достатъчно мисъл и не използват целия си потенциал, съответно не усвояват в максимална степен поднесените им знания. Механичните действия при обучението биха били полезни при деца с аутизъм. При деца без СОП (специални образователни потребности) е по-подходящо да предложим комуникативни дейности, където водеща роля има ученикът, а не учителят. Основните целеви дейности при ЧЕО са:

• рецептивни – слушане и четене и
• продуктивни – говорене и писане.

Неправилно е рецептивните дейности да се смятат за пасивни. Когато например учениците слушат или четат непознат текст, те възприемат селективно информацията и след това всеки я интерпретира по свой начин. Затова тези дейности са активни, а не пасивни.

Често допускана грешка е, когато се работи с непознат текст, след изслушване или четене на текста да се премине веднага към превод на непознатите думи. Този подход е грешен, защото така децата се концентрират предимно върху непознатите думи и губят ориентация, не вникват и не възприемат в текста в неговата цялост като нова информация. Разбира се те трябва да имат някакъв лексикален запас, набран предварително. Т.е., когато започваме да преподаваме чужд език, в първите уроци, след запознаване с азбуката и правилата за четене и писане е по-добре да се наблегне на усвояването на нови думи. След това обаче учениците трябва да бъдат насочвани да работят с текста като цяло и да се опитат да извличат информация от него дори и при наличие на непознати думи. Към текста обикновено има въпроси, с които учениците е добре да се запознаят предварително, т.е. преди да се запознаят с текста е добре да видят въпросите към него. Следва слушане или четене на текста, анализ или кой какво и как е разбрал и едва накрая се прави анализ на непознатите думи и превод, където отново учениците трябва да имат водещата роля. Вместо учителят да поднесе наготово превода на думите е добре да остави децата да анализират всяка дума и да се опитат сами да стигнат до нейното значение (чрез подобно звучаща дума в родния им език, чрез дума от друг чужд език с общ корен и т.н.). По този начин се поддържа непрекъсната активност в часа, децата не се разсейват и вниманието им е насочено към урока. Преводът на текста след това не е цел на урока, а  средство за неговото цялостно разбиране.

Когато планираме задачите по време на урок, трябва да използваме разнообразни форми: по групи, по двойки, индивидуално, като под индивидуална дейност не се разбира упражнения в учебната тетрадка, а извършване на някаква самостоятелна работа. Самите задачи е добре да провокират ситуации, близки до реалния живот. Например при уроци, където основната цел е усвояване на понятия за общуване, запознанство, описание на външен вид или характер е добре децата да съставят прости диалози помежду си:

• ученик А пита „Каква е косата на Мария?”, а ученик Б отговаря
• ученик А пита как да стигне до…и назовава реално място, познато на всички деца от класа, а ученик Б отговаря, като не само информира питащия със заучените нови изрази, но и се опитва да обясни близо ли е мястото, пеш или с превозно средство е по-добре да се придвижи и т.н. според усвоения до момента лексикален запас.

Ролята на учителя по време на целия учебен процес трябва да е ръководна, но учениците да са водещи, те да изпълняват задачите.Учителят е авторитет, който обаче не парадира с качествата си на знаещия и можещия. Дистанция между учителя и учениците е нужна, но тя не трябва да бъде крайна, за да може комуникацията да тече плавно и обстановката да е приятна.

До тук говорихме за планиране на отделен урок. Важно е да споменем, че преди това е задължително да сме планирали целият курс на обучение. В началото на всяка учебна година всеки учител изготвя писмено разпределение на учебния материал по учебни единици, по седмици, според хорариума и нивото на класа, съобразявайки се с почивните дни и ваканциите и т.н. Материалът трябва да е така планиран, че да има технологично време както за преподаването му, така и за усвояването му (под формата на часове за упражнения).

При планиране както на цялостната дейност, така и на всеки урок е добре да се водим от три основни неща: въвеждане в учебния материал (лексика и граматика), упражняване и самостоятелна употреба.

Когато започнем изготвянето на план на нашия урок, на първо място трябва да ни е ясна целта на този урок т.е. с какво трябва да се запознаят учениците. Целите на урока произтичат от учебното съдържание. Следващата стъпка е да подберем методите и средствата, с които да постигнем набелязаната цел. При определяне на целите е нужна приемственост – от позната цел към новата част от материала. Добре е да предвидим какви трудности биха имали учениците и как бихме могли да ги преодолеем. Целите ни трябва да са ориентирани не толкова към учебното съдържание, колкото към очакванията на учениците. Дейностите, които ще предложим за осъществяването на предвидените цели трябва да са степенувани и да надграждат. Ако нашите цели са завишени или занижени най-вероятно ще демотивираме учениците. Важен момент е планирането на логическите връзки между отделните дейности или така наречените комуникативни мостчета. Урокът не бива да се накъсва, а да се преминава плавно от една дейност към друга. Това става с определени реплики или въпроси, които да настроят децата за следващата дейност и съзнанието им да премине плавно към нея. Пример: имаме нов текст с нова граматика. След запознаване с текста и анализ на лексиката не е подходящо рязко да преминем към обяснение на граматиката, защото така мисълта на децата се разпокъсва. Подходящо е да ги насочим към новата граматика като им предложим следната дейност – извличаме отделни думи или изречения от текста и те трябва да забележат особености, нови неща. Чак след това обясняваме какво е това и обръщаме внимание каква нова граматика следва да се усвои.

Третият етап от планирането на нашия урок е неговият завършек. След приключване на урока учителят под формата на дискусия да направи оценка на урока и да накара учениците да направят същото. Нека учениците кажат какво са успели да научат, полезно ли им е, от какво са се затруднили, какво очакват следващия час и т.н. Всичко това се прави с цел обратна връзка за по-добра комуникация. Когато даваме оценка на отделни ученици или на класа като цяло, оценката трябва да е положителна, последвана от препоръки за избягване на грешките. „Ти сгреши в подредбата на думите” и „Изречението ти е правилно, само трябва да обърнеш словореда” показват една и съща грешка, но носят различно послание. В единия случай се акцентира върху грешките на ученика, което смущава и често демотивира, а във втория случай се набляга върху успеха, че задачата е изпълнена, като вниманието върху грешките се насочва до толкова, че те да бъдат забелязани и изчистени, без да се акцентира върху тях.

Реализацията – вторият технологичен етап на урока

На първо място е посланието, което учителят носи в класната стая. Учениците трябва да влизат в класната стая с нагласата, че са в училище не заради него-учителя или заради това, че е задължително да са там по закон, а заради посланието, което учителят носи, заради знанието, което ще получат. Децата трябва да усещат, че учителят е там заради тях, защото може да им бъде полезен.

Доказано е, че спомените се базират до голяма степен на емоциите. Защо тогава да не вкараме емоция в класната стая!? Не е нужно урокът да протича сухо и делово, в строга академична обстановка, за да бъдат усвоени знанията.

При втория етап всичко, което се случва е резултат от взаимодействието между обучаемия и обучаващия. Затова и няма два еднакви урока. Ходът на самия урок зависи от много фактори: от емоционалното състояние и на учителя и на ученика, времето на провеждане на урока (рано сутрин, късно вечер, преди ваканция и т.н.), специфичните умствени способности на обучаващите се, тяхната степен на мотивация, взаимоотношенията между учител и ученик. Въпреки, че урокът е предварително планиран, той се осъществява по непредвидим начин. Понякога наличието на определени фактори от горе изброените е възможно да попречат урокът да се осъществи по предварителния си план. В такива случаи е важно учителят да умее да импровизира. Той трябва да умее да се ориентира, за да може да подходи творчески и разумно и отговорно. По време на урока трябва да има комуникация между учител и ученици, а не само аудио-лингвален диалог. Основна роля играе не толкова вербалната комуникация: четене, писане, говорене, слушане, медиация, колкото невербална, изразена чрез жестове, кинесика (език на тялото), тон, мимики, проксемика (разстоянието между общуващите), облекло. В нашето общество общуването в по-голямата си част е невербално. Правилното разбиране на невербалната комуникация помага да осъществим прилагането на холистичен подход в преподаването. Тя ни помага по-добре. При първия технологичен етап на урока видяхме, че той трябва да е отворен и гъвкав. Това се налага най-вече при реализацията му. Планът на нашия урок трябва да следва някаква схема, но рамката му да позволява корекции и промени в зависимост от специфичните особености на конкретния час. А те могат да бъдат много.

Установено е, че колкото учителите са по-загрижени за потребностите на своите ученици, толкова по-голямо е доверието им към тях. Това от своя страна дава помага за разгръщане на по-пълноценно и задълбочено междуличностно общуване. Две са ключовите черти според изследователите, които водят до успех в преподаването и комуникацията – гъвкавостта и консистентността на поведението на учителя. Гъвкавостта е способността да се отчита характера на комуникативната ситуация  да се избере подходящия стил на преподаване в съответствие с тази ситуация. Консистентността е съгласуваност на поведението на учителя, когато той общува със своите ученици и трябва да вземе решение как да организира и осъществи обучението.

Преподаването е изкуство, както изпълнението на драматично изкуство, защото с определени свои характеристики и поведение като глас, жестове и движения учителят трябва да улови вниманието на учениците, да го задържи и да им въздейства емоционално; подобно на другите изпълнителски изкуства и при преподаването е важно да се демонстрира силно лично присъствие и висока енергичност. Стилът на преподаване е проекция на основните стратегии, методи и техники на обучение, които учителят използва в класната стая, за да подпомогне учениците, да ги научи как да учат.

Рефлексията – третият технологичен етап на урока

Рефлексия е понятие от психологията, което означава самоанализ на собствените мисли и преживявания. Това е процес, при който човек опознава своите вътрешни психически състояния. Индивидът размишлява върху онова, което се случва в неговото съзнание. Думата идва от латинската дума reflexio, което означава „отражение“, „обръщане назад“. Или казано по друг начин рефлексията е способността на човека да се отдели мислено от света, да се осъзнае като индивид, уникален и различен от всичко и всички заобикалящи го. Именно рефлексията се приема за граница между човека и животното по отношение на психиката.

Рефлексията е многостранен процес на задълбочено разсъждение. Чрез нея човек се учи не само от своя опит, но и от разсъждението си върху него. Още през 1933 г. философът Джон Дюи изказва мнение, че рефлексията е важна при преподаването и ученето. Не толкова самото преживяване, колкото разсъжденията върху него водят до учене. Ние придобиваме опит веднъж от преживяното и втори път от размишленията си върху него и върху опита, който сме придобили.

Основните компоненти на цикъла „Придобиване на опитност” са пет и рефлексията е един от тях. Това са: правя, припомням си, рефлектирам (разсъждавам задълбочено), стигам до изводи, подготвям се за следващото действие. Важното в случая е задълбочените разсъждения да водят до изводи, които да стоят в основата на следващото ни действие.

Защо говорим тук за рефлексия? Както вече споменах реализацията на един урок не винаги протича по предварително подготвения план. Понякога урокът излиза напълно от рамките на плана. Това не винаги е лошо. Но във всички случаи учителят, след края на урока е добре, даже задължително, да анализира задълбочено ситуацията и ако са възникнали някакви проблеми в класната стая, на база припомняне на случката и разсъжденията върху нея да стигне до изводи къде и защо се е получило проблем, за да може в бъдеще да го избегне. По този начин учителят (и човек по принцип) си прави самооценка, която на практика е истинската оценка за дадена дейност. Самооценката или критическата рефлексия стои в основата на избора, който учителят ще направи при вземане на решение за бъдещите си дейности. Така той не само целенасочва, но и целеполага. Когато човек сам полага целите на бъдещата си дейност постига личностно значимо професионално развитие. От съвременния учите се очаква именно да бъде „рефлективен практик”, т.е. да действа и след това да разсъждава върху своята дейност „защо” и „как”. Каква е разликата между оценката и самооценката? Първото идва от вън, а второто е плод на вътрешни критерии за правилно. От тук идва и желанието за евентуална промяна. При оценката следва „трябва да…”, а самооценката води до „аз искам да…” При първото учителят става жертва на обстоятелствата, докато при второто води до творчески действия. Съществената разлика е, че при целеполагането целите е по-вероятно да идват от вън и да бъдат наложени, докато при целеполагането те се полагат от самия учител, с неговото собствено желание. Така вероятността да се реализират е много по-голяма, като в същото време субектът не се чувства принуден да го прави.

В заключение

Трите технологични етапа на един урок са тясно свързани и взаимно-зависими. Факт е, че един урок не може да се базира на импровизация, защото така обучението става хаотично и неефективно. План трябва да има. Но ако нашият план е в твърда рамка и не позволява гъвкавост, то неговата стопроцентова реализация е трудно осъществима. Добре проведеният урок е добре планираният такъв, чийто план позволява свобода и широта на действията, при който атмосферата в класната стая е приятна и спокойна и позволява на учениците да събудят творческия си потенциал и те да са активните участници в този урок. Проблеми обаче винаги има. Тук няма да акцентирам върху тях, защото те могат да са от всякакво естество: клас с преобладаващи ученици с разпуснато поведение, час преди или след ваканция, намалени часове, първи час сутрин, последен час вечер, ученици с проблемни семейства…и какво ли още не. Всичко това неминуемо води до корекции повече или по-малко в предварителния план. Затова в края на всеки урок, дори и да няма проблем и планът да е изпълнен, учителят трябва да си направи задълбочена самооценка, която при следващия урок ще му помогне да избегне проблема или при липса на такъв да му даде възможност за предлагане и осъществяване на допълнителни, по-интересни и креативни дейности.

Използвана литература:

1. гл. ас. Радиана Дринова – лекционен курс по дисциплина „Технология на урока”

2. доц. д-р Йорданка Симеонова – лекционен курс по дисциплина „Технология на урока”

3. www.pomagalo.com

4. www.wikipedia.com

Технологични етапи на урока по чужд език

© 2023 Илиана Дечкова