Комедия дел арте (на италиански Commedia dell’arte, „професионална комедия“) е театрален жанр, който се развива в Италия през XVI век от пътуващи трупи. Точният му произход е останал неизяснен, но има открити елементи от древногръцките и римски комедии от началото на новата ера. Към края на 16 век вече са съществували театрални трупи и в други части на Европа; а през 17 век този стил е бил вече масово разпространен из цяла Европа. След 1750 година той започнал постепенно да отшумява и към 1800 година вече бил напълно отмрял.
La commedia dell’arte (in italiano Commedia dell’arte, „commedia professionale“) è un genere teatrale che si è sviluppato in Italia nel XVI secolo da compagnie viaggianti. Le sue origini esatte rimangono poco chiare, ma ci sono elementi di antiche commedie greche e romane dall’inizio della nuova era. Alla fine del XVI secolo esistevano già compagnie teatrali in altre parti d’Europa; e nel 17 ° secolo questo stile era già diffuso in tutta Europa. Dopo il 1750 cominciò gradualmente a svanire e nel 1800 era già completamente morto.
Характерни черти
Представленията на Комедия дел арте се основават на т.нар. Кановачо – съвсем условен сценарий (канава̀), по който актьорите импровизират. Актьорите обикновено се специализират в дадена роля и я играят през цялата си кариера. Самият сценарият представлявал написан груб план на сюжета, обикновено уточняващ къде ще се проведе действието, и определящ в най-общ смисъл действията и речите на актьорите, оставяйки им свобода да импровизират конкретните диалози и начин на представяне на своите характери. Освен това в него се указвали местата, в които да бъдат вмъкнати “лази” – антракти с комични сценки. Тези скечове, изпълнявани от комици, често нямали нищо общо със сюжета на пиесата. Когато публиката получела подобаваща порция смях, “лазо” обръщал вниманието й отново към темата на представлението. Някои от по-сложните и заплетени шеги имали свои собствени сюжети, но при всички случаи основният сценарий определял формата на пиесата.
Caratteristiche
Le performance della Commedia dell’arte sono basate sul cosiddetto Canovo – uno scenario (fosso) molto condizionale su cui gli attori improvvisano. Gli attori in genere si specializzano in un ruolo e lo interpretano durante la loro carriera.
La sceneggiatura stessa era una bozza della trama scritta, in genere specificava dove avrebbe avuto luogo l’azione e definiva in senso generale le azioni e i discorsi degli attori, lasciandoli liberi di improvvisare dialoghi specifici e modi di presentare i loro personaggi. Inoltre, indicava i luoghi in cui inserire „brividi“ – si intromette con scene comiche. Queste scenette eseguite da comici spesso non avevano nulla a che fare con la trama della commedia. Quando il pubblico ha ricevuto una buona dose di risate, Lazo ha riportato la sua attenzione sul tema dello spettacolo. Alcune delle battute più complesse e intricate avevano le loro trame, ma in ogni caso lo scenario principale ha determinato la forma del gioco.
До нас са достигнали около 1000 сценария на Комедия дел арте, някои от които доста сложни и заплетени, други очевидно дело на актьори. Импровизирането на основата на сценария изисквало спонтанно сработване между актьорите. Затова спомагали годините, прекарани в странствания из Европа в търсене на публика. Това дълготрайно принудително съжителство(всяка трупа работила и живеела в интимна близост) развивало силно усещане за групова принадлежност. В група, в която всеки изразявал своите индивидуални таланти, като същевременно ги предоставял в полза на колективната изява, чувствителността към намеренията на другите актьори трябвало да бъдат сравними с ясновидство. При такива условия всяка проява на егоизъм би застрашила душевния мир и баланс в трупата. По тези причини било прието да се сключват договори, които да уточняват правата на актьорите. В тях по взаимно съгласие се определял директор на трупата, занимаващ се основно с организационната дейност, както и със съблюдаването на справедливото разпределение на приходите и дори на храната, на когото другите били длъжни да се подчиняват.
Abbiamo raggiunto circa 1000 sceneggiature della Commedia del Arte, alcune delle quali sono piuttosto complesse e intricate, altre ovviamente opere di attori. L’improvvisazione basata su sceneggiatura ha richiesto una collaborazione spontanea tra gli attori. Ecco perché gli anni trascorsi viaggiando per l’Europa alla ricerca di un pubblico hanno aiutato. Questa convivenza di lunga durata (ogni troupe ha lavorato e vissuto intimamente) ha sviluppato un forte senso di appartenenza al gruppo. In un gruppo in cui ognuno ha espresso i propri talenti individuali fornendo allo stesso tempo un’espressione collettiva, la sensibilità alle intenzioni di altri attori dovrebbe essere paragonabile alla chiaroveggenza. In tali circostanze, qualsiasi manifestazione di egoismo minaccerebbe la pace e l’equilibrio del cadavere. Per questi motivi, si è convenuto di concludere contratti che specificano i diritti degli attori. Di comune accordo, designano un direttore di una troupe principalmente impegnata in attività organizzative, nonché osservando la giusta distribuzione del reddito e persino il cibo a cui gli altri erano obbligati ad obbedire.
Драмата на Комедия дел арте, с нейната особена способност да реагира незабавно на настроенията и възприемчивостта на публиката, е била идеален инструмент за постоянно изследване и пречертаване на границите на вкуса и благоразумието, при това не за дадено поколение, или година, или дори месец, а за мястото им за момента на тазвечерното представление, в сравнение с тези от миналия ден или от предходната седмица. Острието на този хумор докосвал леко, а понякога спуквал много от появилите се гнойни образувания в обществото и по този начин правел ненужни по-сериозните реорганизиции в обществения ред. През 18 век модата на Комедия дел арте бързо отшумява, публиката става все по-претенциозна. Спонтанността, жизнеността, които преди са били същността на жанра отстъпват място на изтърканите репетиции и зрителското безразличието. Писмо, датиращо от 1696 година споменава, че хуморът на италианците е започнал да става твърде груб. В по-късни години са били правени опити за възстановяване на жанра от тези, които не са искали да видят изчезването на неговата магия. Двама венециански драматурзи, смъртни врагове – Карло Голдони и Карло Гуци се опитали да подмлади традиционните характери като ги включвал като персонажи в пиеси, съдържащи морални съждения, липсващи в старите сценарии, пробвали да съживи старите маски, като ги използвал в приказки, негодуващи срещу характерни черти на италианската народопсихология. Но споровете между тях, която станала повод за истинска война по улиците на Венеция, била последният случай, в който Комедия дел арте имала някакво влияние.
Il dramma della commedia del Arte, con la sua speciale capacità di rispondere immediatamente agli umori e alla ricettività del pubblico, è stato uno strumento ideale per la costante esplorazione e delineazione dei confini del gusto e della prudenza, non per una generazione, o anno, o addirittura mese, e il loro posto al momento dell’esibizione di stasera, rispetto all’ultimo giorno o alla settimana precedente.Toccò leggermente il limite di questo umorismo, a volte spezzando molte delle entità purulente che apparivano nella società, rendendo inutili riorganizzazioni più serie nell’ordine pubblico.Nel corso del 18 ° secolo, la moda della Commedia del Arte svanì rapidamente e il pubblico divenne sempre più pretenzioso. La spontaneità, la vitalità che era l’essenza del genere, lasciano il posto alle prove perdute e all’indifferenza degli spettatori. Una lettera risalente al 1696 menziona che l’umorismo degli italiani ha iniziato a diventare troppo duro. Negli anni successivi, furono fatti tentativi per ripristinare il genere a coloro che non volevano veder scomparire la sua magia. Due drammaturghi veneziani, nemici della morte – Carlo Goldoni e Carlo Gutsi hanno cercato di ringiovanire i personaggi tradizionali includendoli come personaggi in opere teatrali contenenti giudizi morali privi delle vecchie sceneggiature, cercando di far rivivere le vecchie maschere usandole nelle fiabe contrapposte al personaggio tratti della psicologia popolare italiana. Ma i litigi tra loro, che portarono a una vera guerra per le strade di Venezia, furono l’ultimo caso in cui la Commedia del Arte ebbe influenza.
… следва продължение
© 2023 Илиана Дечкова