Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Този празник е известен още и като Конски Великден, защото основните обреди са в чест на конете. „Когато си на кон, хем си седиш, хем си ходиш” – шегували се някога селяните. Още от прастари времена конят е неразделна част от живота на българина. Прабългарите са учели децата си да яздят конете още с прохождането. За хората от планинските райони конят е бил жизнено важен. Той е бил тяхното „превозно средство” по стръмните и тесни чукари. Животните осигурявали и поминъка на планинците – кираджийството или превоза на товари с коне. Навремето всяко семейство отглеждало поне няколко коня. Затова много почитали празника на конете – Тодоров ден. Негов патрон е светецът – конник Св. Тодор.
Според поверията на този ден Св. Тодор хвърля зимния кожух и тръгва да търси Слънцето, което живеело накрай света. Основните обичаи били устройването на различни състезания с коне. Някъде мерели чий кон ще бяга най-бързо, други – кой ще издържи най-тежък товар. Конните надбягвания и днес на много места се наричат кушиия. Задължително е имало и награда за победителя – малко пари или ечемик, събрани от селяните. Но по-ценен бил победния венец, направен от клонки. С такива венци окичвали и конят-победител и неговият стопанин. След това всички тръгвали към селото, а шествието от коне и хора се предвождало от победителите.
Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
В състезанията обикновено участвали семейни мъже, които имат собствено стопанство. На ергените, въпреки че биха направили състезанието по-зрелищно, не им било позволено да взема участие. Тъй като те не били семейни и нямали собствено стопанство, нямало как да докажат, че умеят да отглеждат качествени коне. Не може момчето да се състезава с бащиния си кон, нямал е тази привилегия и право. Чест е било за мъжете да докажат, че умеят да отглеждат издържливи, здрави и бързи коне. Ако на финала на състезанието възникнел спор, а това се случвало често, специална „комисия” , съставена от най-възрастните и уважавани селяни решавали спора. Стопанинът на коня-победител след състезанието устройвал пиршество за всички.
Жените също не са безучастни на този празник. Те миели косите си с билки, за да са гъсти и лъскави като конските опашки. А за да са здрави конете на мъжете им, невестите месели специални погачи с форма на подкова или кон.
© 2023 Илиана Дечкова