На 1 януари църквата чества големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379). Той дава реализация на /христовия закон за любовта и прошката, като проповядва миосърдие и добротворство. Организатор е на първия благотворителен монашески център в Кесария, където болни и страдащи получават безвъзмездна помощ. Затова и Василий е наречен „велик” и след смъртта си е канонизиран от църквата. Делата му се честват в деня на смъртта му.

Сурвакането

В народния календар 1 януари е зимен, езически празник с богата обредност. Празнува се по цялата територия на страната. Денят е наричан Васильовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. В цялата страна най-характерният обичай е Сурвакането. Изразява се с докосване със сурова пръчка и се пожелава здраве и берекет. Обикновено сурвакат малки деца между 4 и 12-гидишна възраст. Рано сутринта, в първия ден на новата година, децата се събират на групички и тръгват из селото със своите Сурвачки, като разбира се започват обредното наричане от своя дом. Съурвачката  е изработена от дрянова пръчка, богато украсена с пуканки, конци, сушени плодове, вълна, кравайчета. В различните райони на страната можем да видим различни по форма и украса сурвакници. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:

„Сурва, сурва година,

 весела година,

 зелен клас на нива,

 голям грозд на лозе,

 жълт мамул на леса,

 червена ябълка в градина,

 пълна къща с коприна,

 живо-здраво догодина,

 догодина, до амина.“

Повече за празниците и обичаите ни можете да прочетете в сборника:

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) е вербална магия, затова не се пее, а се изрича. Често се сурвакат и домашните животни. В някои села децата пеят и песни. След като изрекат своите благословии, домакините ги  даряват с плодове, кравайчета, дребни пари. Дрянът има и други магически свойства. Пъпките от сурвачките се слагат в полозите на кокошките, за да измътят повече пилета, а жените си мият косите с вода, в която скришно са пуснали пъпки от дрян – за да са гъсти и дълги.

В далечното минало са сурвакали само момчета. В древността обществото е било строго разделено по пол и възраст. В този смисъл малките сурвакари се явяват наследници на древните жреци, а сурвакането е като посвещение и преминаване от детска в юношеска възраст. Момичетата започват да участват в този древен обичай в началото на миналия век.

Началотона новата календарна година

За разлика от редица други народи у нас 1 януари отдавна се смята за начало на календарната нова година. Според народните вярвания ранното утро на този ден е най-хубавото време за гадаене, защото отбелязва деня на зимното слънцестоене (макар на практика той настъпва седмица по-рано). Каквото са показали бобът, конецът, пръстенът и всички останали предмети за врачуване, това ще се случи през годината. Гадае се и по броя на наречените дрянови пъпки, които са сложени в новогодишната баница. Кой каквото си изтегли, това ще му е късметът през цялата година.

Коледарите

Трапезата

Празничната трапеза трябва да е богата и изобилна задължително се прикадява с тамян. Това е втората от трите кадени вечери в народния бит. Първата е на Бъдни вечер, а последната е срещу Богоявление (Йордановден). Тамянът има магически свойства. Той освещава трапезата и ястията, сложени на нея, но и предпазва дома от уроки, болести и всякакви сли сили. Наричат тази първа нощ от новата година втора Бъдни вечер, но вече не се блажи. За обредната трапеза се приготвят блажни ястия – предимно от свинско месо, кокошка (пуйка); торта с мед, жито, орехи, ошав, но централно място заема баницата с късмети (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството. Главата на семейството завърта тавата три пъти в чест на Светата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Парчето, което се падне срещу него, се отделя за Богородица и се поставя под иконата й. След това всеки сам си избира парчето от баницата. Това е гаранцията, че късметът си е негов и предопределеното от Господа не се е паднало на друг. Първият залък от питата момите и ергените слагат под възглавницата си и когото сънуват, той ще е бъдещият им другар в живота.  Когато гощавката приключи, недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешника с пепелта от коледната вечеря се запазват.

© 2024 Илиана Дечкова