Богоявление е един от най-древните християнски празници. Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват. Затова денят се нарича още Богоявление. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене, защото от Рождество до 6 янбуари според народните поверия са така наречените „мръсни дни“, когатго бродят злите същества – таласъми, караконджули, вещици и др.
По традиция още при ранни зори, преди изгрев слънце, девойките и жените отиват да напълнят „кръстена“ вода. Край кладенец или поток те умиват домашната икона и палешника на ралото, като след това измиват и лицата си за здраве.
В различните региони се правят и други празнични ритуали. На Йордановден в Средните Родопи се спазва обичаят „хаскане“, изразяващ се с обредното окъпване на младите булки и младоженци, а също и на всички сгодени моми, които посрещат за пръв път Водици с нов социален статус. Къпането се осъществява от мъже-„хаскари“ или „къпинчари“. Те подхвърлят младоженеца нагоре три пъти, а след това го завеждат на реката или чешмата, за да го наквасят. Този, обаче, който не иска да бъде намокрен, трябва да се откупи с почерпка и пари.
Повече за народните празници и обичаи можете да прочетете в сборника
Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
В навечерието на Богоявление, около град Битоля, се осъществява празнично припяване на пръстени и китки, в което участват девойки, на които им предстои женитба. Украсяват един гюм със зеленина и поставят було отгоре му. Този обичай е познат с названието „тайани“.
В Македония (Прилепско) Йордановден както и следващият ден – Ивановден, носят наименованията „Мъжки“ и „Женски водици“ и се свързват с ритуала „Водичарки“. Водичарките са моми, на които им предстои сватба и които навестяват по групи домовете, изпълнявайки „водичарски“ песни, напомнящи коледарските и лазарските песни. Те също са предназначени за всеки отделен член на семейството. Чрез тях жените пожелават дълголетие, здраве и благополучие на рода.
Има и обичаи, където мъжете играят мълчано хоро в реката или езерото. Те влизат до кръста във водата, но без тя да покрива гърдите, да не им спре сърцето и играят своето мъжко хоро без да отронят дума. Вярва се, че колкото ид а е студена водата, тя няма да се разболеят. На другия ден жените отиват на извора или реката и също играят мълчано хоро. Те обаче влизат в студената вода само до глеените, за да не им се пресече утробата и да остана неплодни. След това наливат вода и все така мълчаливо я отнася в домовете си. Тази вода е свещена и с нея ръсят из къщата за здраве по празниците, за да прогонят лошотиите, а ако някой е болен, му се измиват челото, очите и гърдите и му се дава да пие от мълчаната вода.
Според Християнството този ден се посвещава на Кръщаването на Исус Христос в свещената река Йордан и се приема като един от най-тържествените църковни празници. Счита се също и за ден на просвещението и светлината. Православният канон го бележи с празничен църковен обред – водосвет. След кръщаването на водата, духовникът хвърля кръста в морето или в река, като веднага след това мъжете се спускат, надпреварвайки се кой да го вземе. Смята се, че годината ще бъде плодородна, а народът ще се предпази от болести, ако при потапянето му във водата, кръстът замръзне.
© 2024 Илиана Дечкова