Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

В миналото

Заедно с християнския празник Благовещение, който е на 25 март, българите честват и фолклорния празник Благовец. Той е подвижен празник, защото се отнася до пролетното равноденствие, което всяка година астрономически е на различна дата. Тази година денят и нощта се изравняват на 20 март. Символът на Благовец в народните вярвания е благата вест, че Земята зачева отново и животът продължава. Църквата пък празнува благата вест, която Св. Архангел Гавриил съобщава на Богородица – че ще добие дете от Господа и детето и ще отвори небесното царство за всички хора.

На този ден пристига кукувицата, а с нея и пролетта. Ако кукувица те закука, добре е да имаш пара в джоба, така годината ще е благодатна. Повечето обредни песни са свързани с вестта, че малката пролетна птица се е появила.  В песните кукувицата е кацнала ту насред село, ту в нечий двор, ту накрай селото или на брега на езеро. Кукувицата пее само до Еньовден или Петровден, после замлъква. А момите се стараят да откъснат клонката, на която е кацнала кукувицата и я носят в пазвата, защото това ще им донесе скорошна женитба.

В навечерието на празника се прави пролетно почистване на къщите и дворовете. Всичко старо, негодно за ползване, счупено, скъсано се изхвърля, за да освободи място за новото, здравото, хубавото. С непотребните вещи се палят ритуални огньове – както изгаря ненужното, така да изгори и лошотията. Покрай кладите момите запяват със своите звънливи гласове и тръгват на групички да обиколят къщите и да изпеят своите обредни песни, които се пеят само на Благовец. Текстовете са насочени към идването на кукувицата и оттам на пролетта, към събуждане копнежа на младите. Някои пресни директно призовават: “Кой си има сладко либе, нека либи да се налиби”. В друга песен се разказва как млад овчар извежда стадото на паша, но е жален, защото така е далеч от либето си и няма да получи нейния любовен знак – момините китки и венци. Някои песни са закачливи и двусмислени. Момите се присмиват на ергените, обещавайки им недопечена конска глава или прегорял ръжен хляб, а за себе си искат печена кокошка, два пъти пресята бяла погача и прясно грозде. Така между закачките се вплитат и пожелания за плодородие през новия сезон.

Но този празник има и друг смисъл – тайнствен и магичен. Самодивите, които са презимували на тайно място на край света, се завръщат. Те са невидими за хората, но ако някой наруши спокойствието им и навлезе в техните територии, самодивите го отвличат и човекът никога повече не се завръща към земния си живот. Опасно е и за момите и за момците. Младите девойки ходят за вода на извори и кладенци, а там често е свърталище на самодиви. Овчарите пък, които огласят гората с медните си кавали, често стават жертва на някоя самодива, която влюбена в песента, кара овчаря да свири до премала и му изпива силите. Ако на такава самодива той успее да свали ризата, тя остава незащитена, губи магическите си сили и може да му стане жена и да му роди деца. Но самодивите никога не са добри къщовници. Ако някога намерят ризата си, те я грабват, грабват и рожбата си, ако е момиче и се връщат при своите посестрими. Затова на Благовец някои от обредните песни са предупредителни, да се внимава за самодиви. Има и строги забрани на този ден. Момците рало да не похващат, а момите да не предат и тъкат, за да не се разболеят.

В прастари времена българинът е почитал змията като въплъщение на духовете на предците. По Благовец, с идването на пролетта, змиите и гущерите се събуждат от зимния сън. Тъй като змиите са и опасни, но се смятало за грях да убиеш змия, хората са извършвали обреди, с които да ги прогонят. Както и при други празници и тук основното е палене на огньове и дрънчене с метални предмети. Най-често изричаните заклинания били: “Бягайте змии и гущери, че иде Благовец”. Другаде пък им се заканват, че пристигат щъркелите. А има и заклинания, които гонят змиите, за да се роди “благо жито”. На Благовец е добре да се садят цветя, защото ще порастат много ароматни и красиви.

На трапезата за празника за първи път в годината се хапват пресни зелени растения – лапад, коприва или киселец, за да потече в тялото на човека “нова кръв”. Яде се и риба (печена или варена), пити и лучник.

Празникът днес у нас и по света

Днес 25 март или Благовещение е ден на майката в много страни по света. В повечето държави честването на Деня на майката идва от традицията в Северна Америка и Европа. Много африкански страни, като бивши британски колонии приемат идеята за празнуване на този ден, въпреки че в много различни култури на африканския континент има фестивали и събития, които отбелязват този празник още преди колонизацията.

Денят на майката в Япония първоначално се е отбелязвал през периода, когато била родена  майката на император Акихито – императрица Коджун. В днешно време – както в Съединените щати – на празника хората обикновено даряват цветя, карамфили и рози, като подаръци.

В Китай  Денят на майката добива все по-голяма популярност, а карамфилите са сред най- предпочитаните като подарък и най-продаваните цветя. През 1997 г. празникът бил определен като ден за подпомагане на бедните майки, специално за да се напомни на хората за бедните майки от селските райони на Западен Китай.

През последните години в Китай се опитват да заменят традицията от Запад, свързана с подаряване на карамфили, с лилии, които от древни времена, са били засаждани от китайските майки, когато децата им напускали  дома.

Денят на майката в Гърция  съответства на източноправославния празник Сретение Господне. Откакто Богородица (Майката на Бог) се появява на видно място в този празник като този, която отива в Йерусалимския храм, този празник е свързан с майките.

Повечето историци смятат, че в миналото младите чираци и  жени в робство са били освобождавани от техните господари, за да посетят семействата си на този ден. В днешно време този празник е в чест и почит на майката. Денят на майката се празнува най-рано на 1-ви март (когато Великден е на 22-и март) и най-късно на 4-ти април (когато Великден е на 25-и април).

В Северна Америка Денят на майките се чества през втората неделя на месец май. В Съединените щати Денят на майката е бил  предназначен като призив за обединяване на жените срещу войната.

У нас почитаме своите майки и на 8 март, когато е международния ден на жената. Двата празника са различни, носят различна символика и смисъл. Осми март е ден за международно признание на правата на жените и техните постижения  – икономическите, политическите и обществените. Докато 25 март е ден жената, която е станала майка и е дала нов живот.

© 2023 Илиана Дечкова