Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ (виж в Магазин)

Какво празнуваме ?

24 юни е двоен празник – народен и християнски. На тази дата християнската църква чества раждането на Св. Йоан Кръстител, който идва на този свят няколко години преди Исус Христос и проправя път за учението му. Той започва покръстването на юдеите в р. Йордан и покръства и самият Исус. А народът почита Слънцето, защото денят съвпада с лятното слънцестоене. В по-стари времена най-дългият ден в годината астрономически се е падал около 23-24 юни. Затова и народният празник е фиксиран на тази дата. В последните стотина години астрономически най-дългият ден в годината е около 20-21 юни. Би трябвало този празник да е подвижен, а не фиксиран и да не се смесва с рождението на Кръстителя.

Името на празника е различно в различните краища на страната – в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.

Еньо тръгва за сняг

Въпреки, че лятото е в разгара си, хората казвали, че на този ден Еньо си намята кожуха и отива за сняг. Това е така, защото след този ден, най-дългия през годината, той започва на намалява. Според старите вярвания сутринта на 24 юни Слънцето трепти, „играе” и който го види, ще е здрав през годината. То спира да си почине и се окъпва в живата вода. Затова в нощта срещу празника водата придобива магическа сила. В нощта преди празника не се пие вода и не се налива, а в празничния ден не се и пере. Когато слънцето залезе, от чист, сладък извор се налива „мълчана” вода (налива се при пълна тишина, за да не се оскверни от човешкия глас) и се носи у дома. Жените я използват за гадаене и лечение. Друго поверие гласи, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

Да погадаем

И на този празник жените гадаят за здраве и женитба, за плодородие. Както при ладуването и Гергьовден, се напяват китки или пръстени. Много разпространен е обичаят „ Еньова буля”. Обичаят се използва основно за гадаене. На момите се гадае за женитба, а на останалите – дали ще са здрави през годината и дали тя ще е плодородна. „Булята” е малко момиче, 7-8-годишно, последно на майка, изтърсак. Обличат го с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Четири моми носят „булята” из селото, по нивите и градините, чешмите и кладенците. Пеят ритуални песни и молят Св. Еньо здраве и плодородие. След обиколката и напяванията връщат „булята” в къщата, където са я облекли. Още от предната вечер момите са оставили да пренощуват под звездите своите китки, натопени в менче с вода. Девойките започват да припяват коя мома за какъв момък ще се ожени, а през това време „булята” вади една по една китките. Накрая измиват лицето на „булята” с мълчаната вода, обличат на момиченцето нови дрехи и я връщат у дома. Този обичай е много популярен в южните райони на Тракия.

Магическите билки

Друг обичай, който се изпълнява на този ден е брането на билки. Смята се, че на този ден тревите и билките имат магическа сила, която обаче изчезва, когато Слънцето изгрее. Затова още преди изгрев жените, които се занимавали с лечителство и гадателство, ставали рано и тръгвали да берат билки. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“. Първата набрана билка е еньовчето, от което се правят венци, завързани с червен конец. Жените правят толкова китки, колкото са членовете на семейството. Наричат ги поименно, оставят ги да пренощуват под звездите и сутринта гадаят за здраве. След това окачват Еньовските китки на различни места в къщата и ги използват през цялата година за лечение – кадят болните с тях, къпят ги с вода, в която са оставили преди това да престоят китките. А с една част от набраните треви вият голям венец и всички минават под него за да са здрави. На Гергьовден също се берат билки, но с тях лекуват основно добитъка, а билките по Еньовден са за хората.

За някои от жените-магьосници се вярвало, че по време на празника „грабят” или „мамят” плодородието от нивите. Такива жени отивали на чужда нива, събличали се голи и извършвали ритуали, с които отнемали плодородието от нивата и го „отвеждали” в своята нива. Докато танцували голи в нивята, стръковете им се „покланяли”. Само Царят на нивата оставал прав. Тогава магьосницата го откъсвала и го занасяла в своята нива или в нивата на този, който и е поръчал. Плодородието си тръгвало с царя. Разбира се имало и ритуали, с които хората се предпазвали от такива „мамници”. Стопанинът ожънвал нивата си сам, преди празника, в четирите и краища или по средата и така магьосницата решавала, че тази нива вече е обрана.

Имен ден празнуват

Йоан, Йоана, Янко, Яни, Яна, Янка, Еньо, Деница ( от Денница – да е светла, бяла и чиста като дългия, слънчев ден).

© 2023 Илиана Дечкова