Какво представляват осигуровките

Законът борави с понятието “осигурителни вноски”. Това са месечни парични плащания, които имат личен характер и се определят като процент от осигурителния доход. Осигуровките са месечни, защото са дължими всеки месец. Лични са, защото трябва да бъдат внесени по личната партида на осигуреното лице. Осигуровките се разпределят между осигурителя/ работодателя/ и осигуреното лице в определено процентно съотношение. Тук не става дума кой ще отиде някъде да внесе едни пари, а кой каква част дължи и къде са нормирани правилата за следното . Осигурителните вноски не са данъци и не са облагаеми. Тъй като те имат  социален характер и тяхното целево предназначение цели подпомагане на изпаднало в затруднение осигурено лице. Осигуровките обаче не са и някакъв особен спестовен влог или друга форма да “натрупваме бели пари за черни дни”.  Основната причина е, че осигурителните вноски се събират от едни лица, а се разходват при настъпване на осигурителен случай и за други. За осигурителната система в Република България е в сила принципът на солидарността.

Между осигуровките и данъците има много сходни черти, но не може да се постави знак за равенство. Осигурителните вноски целят набиране на средства, от които впоследствие ще се извършат осигурителни обезщетения (плащания). Т.е. налице е “възвращаемост” – плащам осигуровки днес, за да мога да взема осигурително обезщетение утре. Данъците на свой ред са конституционно задължение за всички граждани и целят набиране на средства за издръжката на държавата, държавните органи и осъществяване на някои особено значими обществени дейности.

Що е то осигурителен доход?

Осигурителният доход за работниците и служителите включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени, и неначислените възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Осигуряването на работниците и служителите е върху определените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, а за лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат – не по-малко от минималната работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Минималният осигурителен доход за работниците и служителите зависи от икономическата дейност на осигурителя и квалификационната група, в която попада длъжността на осигуреното лице ( или казано по-просто каква дейност развива работодателят и каква професия упражнява служителят). Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.

За лицата, работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец, максималният осигурителен доход е равен на сбора от максималния осигурителен доход за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.

Когато отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са повече от договореното работно време, месечният размер на осигурителния доход може да бъде по-голям от установения със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година максимален месечен размер на осигурителния доход, като общият осигурителен доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, се ограничава до сбора на максималния месечен размер на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Ограничаването се извършва, като се сумират осигурителните доходи за първия и всеки следващ месец до достигане на сбора от максималните месечни размери на осигурителния доход за периода на сумирано изчисляване на работното време. Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2023 г. е 3400лв., а минималният – 780 лв. от 1 януари 2023 г.

Кои изплатени суми НЕ подлежат на облагане с осигуровки?

• дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт размер, пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения;
• стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда;
• стойността на безплатната храна, предоставена в натура на членовете на корабните екипажи за дните в експлоатация, на риболовците за дните на улов, а на водолазите – и за дните при спускане под водата, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните и здравните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и екипите по кръвонабиране;
• стойността на работното, униформеното, протоколното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт. Тази разпоредба изисква получаването на такова облекло да е изрично предвидено в нормативен акт /закони и нормативни актове по прилагането им – правилници, наредби, ПМС и инструкции/ за да не се дължат вноски за ДОО.
• стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор. Когато същите се предоставят по силата на вътрешни разпоредби на предприятията, осигурителните вноски са дължими. Когато са изплатени пари за специално работно облекло и лични предпазни средства осигуряването е задължително.
• сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда;
• обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2, 3 и 4, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от Кодекса на труда, § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда;
• стойността на възстановените разходи за транспорт на педагогическите специалисти от местоживеенето им до местоработата и обратно или за наем по месторабота по чл. 219, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование.
• Не подлежат на осигуряване паричните обезщетения за временна неработоспособност или бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

Осигуровките – защо, кога, колко? – част 2

Кои са основните нормативни актове, които уреждат въпросите за осигуряването?

1)  Кодексът за социално осигуряване. Този кодекс урежда обществените отношения, свързани със:

• държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;
• допълнителното социално осигуряване, което включва:
• допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;
• допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост;
• допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.

Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при временна неработоспособност поради трудова злополука или общо заболяване, инвалидност, майчинство, старост и смърт. Държавното обществено осигуряване е задължително и всеобщо; следва принципа на солидарност и равнопоставеност на осигурените лица; стреми се към социален диалог при управлението на осигурителната система чрез фондова организация на осигурителните средства.

2) Закон за здравното осигуряване. Този закон урежда обществените отношения, свързани със здравното осигуряване в Република България. Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД) и в застрахователните договор.  То  е задължително и доброволно. Управлението и разходването на средствата се осъществява от Националната  здравноосигурителна  каса  (НЗОК)  и  от  нейните териториални поделения -районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. Здравното осигуряване следва принципи, подобни на социалното. То е задължително, като имаме участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК. Има солидарност по отношение на набраните средства и равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК. Осигурените лица са отговорни за собственото си здраве.

Кой плаща осигурителните вноски?

Осигурителните вноски се заплащат от осигурителя и осигуреното лице на принципа 60:40 (60% вноска от работодател/ осигурител и 40% вноска от осигуреното лице). Лица, които извършват специфична дейност, от свое име и за своя сметка, се наричат самоосигуряващи се лица. В този случай осигурител и осигурено лице съвпадат и лицето дължи 100% от сумата.

За различните социални рискове (майчинство; общо заболяване; трудова злополука; професионално заболяване; безработица; старост; инвалидност; смърт) и според категорията на полаган труд има допълнителни критерии, които се съдържат в закона. Поради това направените плащания постъпват съразмерно в определени процентни съотношения във фондовете на социалното осигуряване.

Как се изчисляват парите, които ни удържат и къде отиват?

Вноските, които всеки месец ни удържат от заплатата и вноските, които изплаща работодателят, се разпределят по следните пера:

• “Пенсии”;
• “Пенсии, несвързани с трудовата дейност”;
• “Трудова злополука и професионална болест”;
• “Общо заболяване и майчинство”;
• “Безработица”
• „Здравни осигуровки“

Размерът на осигуровките се определя на база няколко критерия. Зависи дали лицето, което подлежи на осигуряване е родено преди 1960 г. или след 1959 г., както и коя категория труд полага. Така например, за 2020 г., се дължат следните осигуровки, изразени в проценти:

Категории труд

Първа категория труд са миньори, минни спасители, водолази, пилоти, работници, които извършват събиране, преработване и погребение на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, работници в металургията, екипажи на кораби и работещи в машинно отделение на плавателни съдове в морски флот.

Във втора категория труд попадат на инженеро-технически специалисти, които работят под земята; работници във вътрешно заводски транспорт обслужващ цехове, при производство при производство, леене и пластична обработка на метали; машинисти и помощник машинисти; шофьори на товарни автомобили над 12 тона и други посочени в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.

В трета категория труд са всички останали работници и служители, които не са посочени в първа и втора категория труд.

* ДЗПО в УПФ: Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия и в Универсален пенсионен фонд всички лица, които са родени след 31.12.1959 г.

** ДЗПО в ППФ: Лицата, работещи при условията на I и II категория труд освен в универсален пенсионен фонд, задължително се осигуряват и в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от възрастта. Вноските, са изцяло за сметка на работодателя. За първа категория труд вноската е 12%, а за втора категория – 7 %.

*** ГВРС: Задължение за внасяне на вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” имат всички физически и юридически лица, които отговарят едновременно на следните условия:

• наемат лица по трудово правоотношение, т. е. имат качествата на работодател;
• спрямо тях е възможно да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон (ТЗ) или по реда на други специални закони.

Забележка: Процентите на осигурителните вноски могат да варират за лица, подлежащи на осигуряване по чл. 4, ал.1 т. 2,3,4,5,7,8,10 от КСО

Избор на пенсионен фонд

Всяко лице само избира фонда, в който да се осигурява. Въпреки, че осигуровките частично се заплащат от работодателя, той няма право да се намесва в избора на допълнителния фонд. Подлежащото на осигуряване лице трябва да избере пенсионен фонд в срок до три месеца от възникване на задължението му за осигуряване. Лицето подава заявление по образец до пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, в който желае да участва. Изборът на УПФ не води автоматично до избиране и на ППФ и обратно. Когато лицето подлежи на осигуряване и в двата вида фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за всеки от тях следва да подаде отделно заявление за участие. Ако в рамките на определения срок лицето не направи самостоятелен избор на УПФ и ППФ, то подлежи на служебно разпределение в един от действащите фондове.

Лицата, осигурени във фонд за ДЗПО, имат право да преценят дали да продължат да се осигуряват в универсален/ професионален пенсионен фонд, успоредно с осигуряването си в ДОО (първи осигурителен стълб), по установения от 2000 г. пенсионен модел, или да прехвърлят натрупаните средства в индивидуалната им партида от допълнителното задължително пенсионно осигуряване (втори осигурителен стълб) към държавното обществено осигуряване (ДОО), където да продължат да се осигуряват с вноска, увеличена с размера на осигурителната вноска за УПФ/ ППФ. Лицата, избрали да прехвърлят личните си партиди от УПФ в ДОО, могат в последствие да възобновят осигуряването си в УПФ. Що се отнася до ППФ, там изборът е еднократен.

Допълнително доброволно пенсионно осигуряване – ДДПО

ДДПО е изцяло доброволно и се реализира въз основа на сключен осигурителен договор от или в полза на осигуреното лице. Всяко физическо лице, навършило 16 години, може да се осигурява в доброволен пенсионен фонд или да бъде осигурявано от работодател.

Осигуряването в доброволен пенсионен фонд изцяло зависи от желанието и възможностите на лицата или на работодателите. Възниква винаги на база сключен осигурителен договор с пенсионноосигурителното дружество. Другата страна по осигурителния договор е лицето, което прави осигурителни вноски – осигуреното лице, работодателят или друг осигурител. Доброволно пенсионно осигуряване може да се извършва както за собствена сметка, така и за сметка на работодател. Осигурителните вноски се превеждат по сметка на съответния фонд и постъпват по индивидуална партида на осигуреното лице.

Използвана литература:

1. Закон за здравното осигуряване. Обн. ДВ. бр.70 от 19 Юни 1998 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.67 от 28 Юли 2020 г.
2. Кодекс за социално осигуряване. Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999 г., посл. изм. ДВ. бр.69 от 4 Август 2020Кодекс за социалното осигуряване
3. Салчев П., Георгиева Л.Принципи и практики в здравното и пенсионно осигуряване.София 2008
4. https://noi.bg/benefits/insurance/1914-onnl
5. https://pravatami.bg/17123, Автор: Румяна Йорданова, 28/09/2016, 15/03/2018

… следва продължение: Осигурени и самоосигуряващи се лица, ред за внасяне на осигуровките, ролята на осигуряването в обществения живот

© 2023 Илиана Дечкова