Самоосигуряващи се лица

Задължението на самоосигуряващите се лица за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лица подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата. Ако самоосигуряващото се лице не подаде декларация за избор на вида на осигуряването в 7-дневния срок при започване и възобновяване на трудовата дейност, то подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт – само за фонд “Пенсии“.

Самоосигуряващи се лица са художниците, преводачи, писатели, композитори, морските лица, собствениците и съдружници в търговски дружества, адвокатите, пенсионерите, които работят и други. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица за 2020 г. са:

– За родените преди 01.01.1960 г., за фонд „Пенсии“ – 19,8 % , за фонд „ОЗМ“ – 3,5 %, Здравно осигуряване – 8 %;

– За родените след 31.12.1959 г., за фонд „Пенсии“ – 14,8 %, за фонд „ОЗМ“ – 3,5 %, Здравно осигуряване – 8 % и ДЗПО (само УПФ, без ППФ) – 5 %.

Самоосигуряващите се лица внасят дължимите осигурителни вноски по съответната сметка на компетентната ТД на НАП, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността. Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания внасят осигурителни вноски за едно от основанията по избор. Например, ако лицето е земеделски производител, едноличен търговец и участва като съдружник в ООД се осигурява само за едното.

Месечните авансови вноски на самоосигуряващите се лица се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (например, за февруари 2020 г. – до 25 март 2020 г.). Окончателните осигуровки се внасят при годишното изравняване на осигурителния доход за съответната година върху разликата между действителните доходи от трудова дейност на самоосигуряващото се лице и неговия авансов осигурителен доход. При годишното изравняване на доходите не участват тези, които не са от трудова дейност – например авторските и лицензионни възнаграждения, субсидиите на земеделските стопани и др. Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 1, която е приложение към годишната данъчна декларация. Срокът за внасяне на окончателните осигурителни вноски е до 30 април на съответната година.

Осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение

Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение работят по граждански договор. При гражданския договор няма постоянно работно място, няма фиксирано работно време и характерът на извършваната работа е такъв, че тя не се определя като непрекъснат процес. Това са лица, които работят по договор за изработка (чл. 258 ЗЗД), по договор за поръчка (чл. 280 ЗДД) и по други договори. Страни по такива договори се наричат възложител/доверител и изпълнител/довереник. За периода на договора без трудово правоотношение лицата подлежат на задължително осигуряване. Едно лице може да се осигурява едновременно по граждански и трудов договор. Осигурителните вноски се внасят от осигурителя – възложителя по договора и от лицето, наето по граждански договор в нормативно определено съотношение. Ако едно лице работи без трудови правоотношения, т.е. по граждански договор, след приспадане на разходите за дейността, ако доходът за месеца е по-малък от МРЗ или ако лицето не се осигурява на друго основание (чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО ), то тогава това лице не дължи социални осигуровки. Ако лицата, които работят о граждански договор получават и пенсия, независимо от вида й, се осигуряват по желание.

Осигуровките – защо, кога, колко? – част 1

Ред за внасяне на осигурителните вноски

Осигуровките се плащат ежемесечно. Те се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Така осигуровките за месец юли т.г. трябва да се внесат от осигурителя до 25-ти август.

Вноските за ДЗПО и лихвите към тях се събират от НАП чрез специализирана сметка за ДЗПО. НАП превежда получените вноски в 30 дневен срок от постъпването им от специализираната сметка по сметките на съответните пенсионни фондове според избора или служебно разпределение на всяко осигурено лице. За неоснователно забавяне на превода на сумите НАП дължи законна лихва за периода на забавянето. Взаимоотношенията между НАП и пенсионно осигурителното дружество се урежда с договор.

Ако лицето е самоосигуряващо, отново трябва да ги внесе до 25-то число, като има избор да го направи само или чрез осигурителните каси за собствена сметка.

Осигурителните вноски се внасят по съответните сметки на държавното обществено осигуряване за различните фондове. Това става чрез платежни нареждания от осигурителите/самоосигуряващите се. Органът натоварен да събира осигурителните вноски и да ги преразпределя е Националната агенция по приходите (НАП). Ако работодателят не е внесъл по партидата дължимите вноски, то това не се отразява на осигурителни права на осигуреното лице. В такива случаи осигурителят подлежи на санкция поради неизпълнение на задълженията си. Дали работодателят е коректен и редовно извършва плащания по партидата, осигуреното лице може да проверя на сайта на НОИ, където ще намери електронна услуга за състоянието на персоналната си партида от 01.01.1997 г. до сега.)

Роля на осигуряването в обществения живот

Целта на пенсионното осигуряване е получаване на доход след края на трудовата дейност на осигуреното лице. Осигурените лица в универсален пенсионен фонд имат право на допълнителна пожизнена пенсия за старост при навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. Възрастта за мъжете и жените се увеличава периодично, както и осигурителният стаж. Средствата, натрупани по индивидуалните партиди в ДЗПО са собственост на техните титуляри. Тези партиди могат да се унаследяват след смъртта на титуляря, както е предвидено в чл. 170 от КСО. За наследници се считат: преживелият съпруг, деца, внуци, родители, баба и дядо.

Осигурените лица в професионален пенсионен фонд имат право на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране, ако имат:

• придобит трудов стаж не по-малко от 10 години след 31 декември 1999 г. при условията на първа категория труд и възраст с 10 години по-ниска от възрастта за придобиване на пенсия за изслужено време и старост за трета категория труд;
• не по-малко от 15 г. осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на втора категория труд или при условията на първа и втора категория труд и възраст с 5 години по-ниска от възрастта за придобиване на пенсия за изслужено време и старост за трета категория труд.

Лицата, осигурени в  допълнителен доброволен пенсионен фонд имат право на лична пенсия за старост или право на изтегляне на натрупаните средства. Тези средства могат да се наследяват, както и средствата, натрупани в УПФ. Осигуровките в ДДПФ могат да се прехвърлят от партидата на един фонд в друг.

Социалната  и  здравна  политика,  както  и  развитието  на съответните  системи  е  открит,  многолинеен  процес,  който  се разгръща  под  въздействието  на  различни  фактори,  изграждащи както  същността  на  дадената  обществена  система  на  всеки конкретен исторически етап, така и от различните въздействия от социален, икономически, културален или от природно-климатичен характер. Тук няма и не трябва да се очаква съществуването на никакъв  предварително  зададен  образец,  модел  на  „правилно” решение, защото „правилното” във всеки момент е онова развитие, което  в  най-висока  оптимална  според  реалните  възможности степен,  спомага  да  бъдат  решени  проблемите  на  конкретното общество, то да се съхрани и да се развие на по-високо ниво. Развитието на социалното, пенсионното и здравно осигуряване в последните години е поставено пред нови предизвикателства, свързани  с  глобализацията  и  непрекъснатото  увеличаване  на движението на пари, хора и стоки през границите на държавите.

Използвана литература:

1. Закон за здравното осигуряване. Обн. ДВ. бр.70 от 19 Юни 1998 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.67 от 28 Юли 2020 г.
2. Кодекс за социално осигуряване. Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999 г., посл. изм. ДВ. бр.69 от 4 Август 2020Кодекс за социалното осигуряване
3. Салчев П., Георгиева Л.Принципи и практики в здравното и пенсионно осигуряване.София 2008
4. https://noi.bg/benefits/insurance/1914-onnl
5. https://pravatami.bg/17123, Автор: Румяна Йорданова, 28/09/2016, 15/03/2018

© 2023 Илиана Дечкова